Тези европейски градове са признати заради добрата си енергийна политика и дори са имитирани от много други.

Испанският вестник
El Pais разказва как са успели да се сдобият с все по-чиста и възобновяема енергия.

1. Стокхолм



Градската система за отопление на Стокхолм (1 370 000 души) е уникална: с около 3000 км подземни тръби, мрежата осигурява енергия на около 80% от жителите на шведската столица, като използва отново излишната топлина от електрическите централи и отпадъчните води на домакинствата и индустрията.

След това тази енергия се преразпределя сред жилищните сгради и над 10 000 офис сгради. Частните компании могат да продават мегаватите си топлинна енергия на държавната компания. Освен това градските влакове и автобуси на шведската столица се движат със зелени горива, включително биогаз.

2. Амстердам



Холандската столица (810 000 жители) си е поставила за цел да елиминира до 2050 г. природния газ като източник на енергия и да освободи града от вредните въглеродни емисии.

Зеленият газ, геотермията и соларните панели ще са част от новата мрежа за чиста енергия на града, който тази година освободи от традиционния газ 10 000 жилища.

Амстердам сключи договори с автобусните и таксиметровите компании за пълното преминаване към електрически превозни средства преди 2025 г.

3. Фрайбург



Фрайбург (220 000 жители), който традиционно се противопоставя на ядрената енергия, пое риска да се превърне в един от бастионите на чистата енергия в Германия.

Специалността му е слънцето: доказателство за това са над 500-те му енергийни инсталации и успеха на проекти, като
Schlierberg – квартал, който набавя енергията си чрез соларни панели, инсталирани на покривите на около 50-те му къщи.

Тук се намира и
Heliotropo – първата сграда, която успява да произведе повече енергия, отколкото потребява. Друг пример: стадионът на местния футболен отбор, който за първи път в Германия включва фотоволтаични елементи.

Устойчивата архитектура и изключително малкия брой коли, движещи се на бензин, са други добри енергийни примери във Фрайбург, където се намира централата на Международното дружество за слънчева енергия.

4. Ротердам



Стимулирането на гражданите да използват чист транспорт е една от маниите на Ротердам (610 000 души). В града има над 2000 станции за зареждане на електрически автомобили и се полагат усилия да се удвои броят им.

В холандския град хората, които имат електрическа кола (движението на коли на бензин е забранено в почти целия център), ще могат да я презареждат безплатно. Това е един от стимулите в програмата Power Surge, която предвижда също така да насърчава използването на велосипеди и електрически скутери.

5. Бристол



Бристол (428 000 души) използва средно с 20% по-малко енергия от останалите британски градове и работи, за да се превърне в град, посветен изключително на индустрията с ниски въглеродни емисии.

Властите в града планират до 2030 г. да създадат 17 000 работни места (технически, творчески и дигитални), свързани със сектора на чистата енергия, за чието развитие е предвиден бюджет от около 300 млн. евро.



6. Копенхаген



Копенхаген (1 967 000 души), символ на скандинавския дух за устойчиво развитие, реши да бъде по-амбициозен от собствената си родина Дания и ускори с 25 години постигането на целта да се превърне в град без въглеродни емисии. Това трябва да се случи до 2025 г.

Копенхаген получава 5% от енергията си от ветропарк, разположен на кейовете му. Финансирането му е осигурено от кметството и от над 90000 инвеститори.

Според програмата тази система ще осигурява половината от енергията до 2020 г. Над 50% от горивото в града в момента идва от биомасата.

7. Наймехен



Зелената столица на Европа за 2018 г. (168 000 жители) започна информационна кампания за ползите от зелената енергия, която доведе до инсталирането на около 15 000 соларни панела на покривите на жилищата, построяването на 43 километра от супермагистрали за колела и въвеждането на биогаз като основна енергия за автобусите.

Освен това хиляди домове са свързани с нова ефективна енергийна мрежа, която осигурява топлина от отпадъчни материали. Наймехен се надява да се освободи от въглеродните емисии до 2045 г., да намали с 50% потреблението на енергия, а другата половина да задоволява с чисти енергийни източници.

8. Векшьо


Векшьо (65 000 жители) е малък град в Южна Швеция. Той има две заслуги: смелостта да се превърне в първия град в света, обявил намерението си да се освободи от въглеродните емесии още през 1991 г., и почти пълното постигане на тази цел.

Ще успее ли Forest City - еко проект за милиарди долари Интереси или реална заплаха за морския живот саботират проекта

Освен че намали вредните газове с повече от 40%, във Векшьо, който се намира в гориста местност, близо 95% от топлината в домовете идва от дървени стърготини.

Възобновяемите енергийни източници, като биомасата, ветрената и слънчевата енергия и биогазът, произвеждат една четвърт от електричеството в града.

9. Любляна



Любляна (270 000) стана известна в последните години с опитите си да промени енергийната си традиция. Словенската столица стимулира чистия транспорт, като въведе абонамент за велосипеди само за три евро на година и нова услуга за електрически автомобили.

Властите в града си поставиха за цел до 2020 г. една четвърт от енергийните нужди да бъдат задоволявани чрез възобновяеми енергийни източници и да намали въглеродните си емисии с около 20%.

Тези амбициозни цели донесоха на Любляна титлата Зелена столица на Европа през 2016 г. Заслужена награда за град, който влезе в еврозоната едва преди десет години.

10. Рейкявик



Уважаван център на възобновяемата енергия, Рейкявик (121 000 жители) е кралят на геотермията. Исландската столица се възползва от трайната и интензивна вулканична дейност в подпочвените пластове, за да задоволява около 95% от енергийните си нужди.

Благодарение на природните си ресурси, местните жители получават топлина и електричество на близо четири пъти по-ниска цена от другите скандинавски столици и не е зависима от вариациите в цената на фосилните горива.