Б. Илкова: Кому е нужна национализация на БФБ в XXI в.?

2186
Б. Илкова: Кому е нужна национализация на БФБ в XXI в.?

Вече повече от половин година Българска фондова борса има нов борд на директорите, чиито състав бе избран на провелото се през януари ОСА.

Наскоро съветът на директорите се отчете за свършеното през първата половина на годината. Това ни даде повод да потърсим експертното мнение на Бистра Илкова, заемаща длъжността на изпълнителен директор на БФБ в периода януари 2006 - януари 2010 г., като човек, който е бил в кухнята на нещата и който може да коментира случващото се на борсата като страничен наблюдател.

Г-жо Илкова, накъде поехте след януари 2010 г.?

Ами върнах се в инвестиционния посредник, който съм създала - Авал Ин, т.е. аз не съм се отделяла от пазара въпреки всичко. Сега имам много повече време за много повече неща...

Предполагам следите с интерес случващото се с оператора през последните месеци. Как ще оцените работата на новия мениджърски екип по стореното досега? Борсовото ръководство се отчете наскоро за дейността си.

Въпреки че за мен борсата е затворена страница, аз естествено следя случващото се там. И като цяло искам да кажа, че ме боли сърцето, когато виждам в действителност какво се случва - това, че вече сме на нивото на 2002 г. и всичко, което бяхме постигнали с толкова труд в периода 2004-2007 г. отиде на вятъра.

Не бива да се забравя, че през 2007 г. бизнесът определи борсата за Мр./Мис Икономика за цялостен принос в развитието на националната икономика. В онези години борста дърпаше локомотива на пазара и нещата се случваха - чуждите борси направиха пътеки към нас, защото виждаха потенцал за печелене на пари на този пазар.

За съжаление сега, въпреки огромното ми уважение към новия мениджърски екип, борсата ми се вижда обезличена, няма визия. Просто няма лице. И когато сега отново чувам въпроса: "Абе има ли борса в България бе?", това направо ме съсипва. Аз имам обяснение за горните неща - новият екип е "независим", просто от него нищо не зависи!

Всички тези "приоритети", които бяха посочени като нови в т.нар.стратегия за развитие на борстата не бяха нищо друго, освен оперативно продължение на заложеното в предишните програми. Дебело искам да подчертая, че не може и да бъде по друг начин, защото се вижда с просто око, че и това правителство май ще абдикира от капиталовия пазар и че той отново няма да е елемент на държавната политика. Мина повече от година и нищо от това, което бе маркирано, поне като някакви намерения в тази област, не се случи.

Вижте Полша! Отново ще кажа, че срещу нас да тичат пак няма да ги стигнем, но там правителството подкрепя публичния статут, капиталовият пазар е стратегически приоритет и средство за финансиране на икономиката, и свиване на сивия сектор.

Аз между другото съм безкрайно изненадана, че в тази криза, при тази липса на пари, нито един от икономистите в това правителство не видя и продължава да не вижда потенцала на пазара за финансиране на инфраструктурни проекти например, която практика е известна в белия свят. Никoй не се сеща изобщо да поощрява, да насърчава компаниите да стават публични, да работят на светло, да имат по-висок авторитет, да се финансират алтернативно на банките и т.н.

В края на миналата година, под общата координация на борсата направихме работна група от експерти, който да подпомага държавните органи за развитие на пазара. За моя приятна изненада те откликнаха и излъчиха свои предстваители - и Министерството на финансите, и икономическото министерство. В групата бяха включени и представители на борсата, на Централен депозитар, на АИКБ, БАЛИП, КФН. Бях убедена, че тази експертна група ще бъде двигателят на процесите на приватизация през борсата, стратегията за развитие и т.н.

Както виждате, нищо подобно не се случи. Дори знам със сигурност, че групата никога не се е събирала и не е търсена от никого.

Това, което обаче борсовото ръководство спря да прави и което аз категорично не одобрявам е първо, че преустанови пионерската (апостолската) работа по привличане на нови емитенти и второ - отказа се от идеята да приложи законовите си правомощия за налагане на нова визия на борсата, търгувайки качествени и с потенциал за развитие компании. Не бива да се забравя, че трима членове от доскорошния борд на директорите са гласували също за това.

За съжаление по този въпрос беше подведен и министър Дянков, който така и не можа да разбере, че очевидни корпоративни интереси са надделели.

Така, че борсата ни и в момента продължава да изглежда като битпазар с 400 компании, от които около 200 абсолютно "мъртви души", с компании в ликвидация, несъстоятелност, с 0% свободно търгуван обем, неразкриващи никаква информация, за корпоративно управление да не говорим и т.н.

И за слепия е видно, че тези компании откровено нарушават интересите на инвеститорите, респективно на Закона за публично предлагане на ценни книжа. Но дълги години Комисията за финансов надзор си затваряше очите за тези компании, а по закон тя има много силни лостове, за да ги накара да спазват закона и да се държат като публични компании.

Например - може да свиква ОС, да смени ръководствата им, да назначава одитори и т.н. Това е и една от причините пенсионните ни фондове да започнат масово да инвестират в чужбина. Просто тук вече няма какво повече качествено да се купи. Ето ви и една от причините за липсата на интерес от чуждите инвеститори, а и от колегите от чуждите борси - те недоумяват защо такива компании са на борсата.

И тук отново идваме на Параграф 22 - ликвидност-чужди инвеститори. Ако ние сами не си помогнем, няма кой да ни помогне. Това е моето мнение. Чуждите инвеститори ще дойдат, когато захраним борсата с качествени книжа, с качествени емитенти - с добро корпоративно управление, с нормален фрий флоут на емисиите. Това е за мен рецептата за повишаване на ликвидността и връщането на доверието в пазара.

Докато това не стане ще си гоним опашката и всички хубави приказки (които не са от вчера, разбира се, за деривати, нови инструменти...) няма да с случат, докато нямаме ликвидни базови активи. Това е положението. Затова си мисля, че отново слагаме коня пред каруцата.

Сякаш отделните институции заговориха в един глас?

Така ли ви се струва, защото на мене - не. Членовете на съсловните организации си нямат хал-хабер кой с кого се среща, какво си говорят и изобщо за какво става въпрос. Отделно от това нека кажа, че гилдията на инвестиционните посредници, за съжаление, никога не е била единна, не е била напориста, амбициозна, отстояваща с всички средства интересите си...

Какво мислите по проекта БФБ да стане публична компания?

Тази идея не е от вчера и аз я приветствам, защото дава много възможности за всички участници на пазара. Всъщност това май е единственото положително нещо, което може и да се случи на пазара тази година. Все пак фондовата борса е уникална институция в една държава и всички трябва да печелят от това.

Какво се цели с листването на БФБ на борсата?

Борсата винаги е била прозрачна институция - самият Закон за пазарите на финансови инструменти я задължава 2 пъти годишно да прави пълни финансови отчети. Отделно от това практика е да се огласяват всички по-важни новини и събития, свързани с борсата като предприятие.

Още миналата година борсата прие да спазва Националния кодекс за добро корпоративно управление и това бе публично оповестено. С придобиването на публичен статут ще нарасне авторитета на борсата в страната и чужбина.

Когато това стане факт, Вие бихте ли си закупили акции от БФБ?

Ако борсата придобие публичен статут по последователност на стъпките, описани в поканата за извънредното ОСА на 13 септември, аз със сигурност няма да си купя акции.

Добре ли е държавата да притежава над 50% от капитала на борсата?

Това е нещото, което дълбоко ме обезпокои - не мога да повярвам, че се готви национализация на борсата в 21 век. Не мога да повярвам, че държавата, в тази криза за пари, се готви да запише от увеличението на капитала и то по НОМИНАЛ, при положение, че цената за една акция, изчислена по общоприети методи за оценка със сигурност е доста над номинала.

Сега борсата е частно дружество, с 57% частни инвеститори - български и чуждестранни лица и силно се съмнявам, че всички те ще се съгласят да им отпадне правото да запишат от увеличението на капитала. Много внимателно прочетох мотивате в доклада на СД и считам, че са чисто формални и е малко да кажа неубедителни.

Борсите във Франкфурт и Виена са публични дружества, но не виждам големите им акционери да са притеснени и да не могат да ги управляват ефективно без да имат 51% дял. Кому е нужна тази национализация? Кому е нужно да се нарушават интересите на миноритарните акционери?

Още преди 1-2 години се обсъждаше въпросът за приватизация на държавния дял на борсата, чрез увеличение на капитала под условие. Мисля, че дори имаше и специално създадена работна група в МФ. Доколкото знам идеята бе да се водят преговори с борси и борсови обединения, отговарящи на определени критерии и в крайна сметка избраната борса или обединение да запише от увеличението на капитала /под условие/, но НЕ ПО НОМИНАЛ, а по ПАЗАРНА цена след извършване на оценка на борсата като предприятие.

Освен това е бил обсъждан и въпросът впоследствие новият голям инвеститор да закупи и акциите на всички дребни акционери, които биха желали да си ги продадат и то по същата цена на записване от увеличението. По този начин в максимална степен биха били защитени интересите на миноритарните акционери от една страна, а от друга страна държавата ще се раздели с акционерното си участие и ще получи подобаваща сума за пакета си.

Тази схема се предвиждаше да се обсъди и с инвестиционната общност предварително. Сега, при така предложената ни схема, акциите на миноритарните акционери ще се обезценят напълно.

И още нещо - предвижда се борсата да придобие публичен статут, ама СЛЕД "национализацията", което автоматично обезсмисля интерес към търговия при положение, че никoй нищо не казва за по-нататъшна приватизация. Чувам, че вече се водели някакви преговори, но с кого, как - не е ясно.

Има още един момент, който ме притеснява. Защо тази схема не бе обсъдена с инвестиционната общност? Все пак това е много важен въпрос за капиталовия пазар, засягат се много интереси и участници на пазара. Обичайна практика на борсата бе предварително да се обсъждат всички важни въпроси, а сега всичко стана тайно и бързо. Спомням си близо 6 месеца обсъждахме навремето дали да се върви към приватизазия на държавния дял или да се внедри най-напред нова търговска система, а впоследствие да се търси стратегически инвеститор.

И тук е мястото да посоча, че новата КФН би следвало да вземе отношение по въпроса за увеличението на капитала на борсата по този начин, който ще ощети миноритарните акционери. Все пак борсата е поднадзорно лице. За мен това ще бъде своеобразен тест за новия състав на комисията.

Защо се бави листването на държавни компании на пазара?

Защото не се осъзнават предимствата за това. Аз по-горе ги посочих. Защото управляващите нямат опита и знанията в тази материя, а виждам, че не ги и търсят. И така пропуснатите ползи за държавата са големи:

1. Нереализиране на бърз и максимален финансов ефект от приватизацията на монополите.

2. Спъване развитието на капиталовия пазар като цяло.

3. Отлив на чуждите инвеститори от нашия пазар.

4. Липса на възможности за алтернативно финансиране на компаниите.

5. Засилване на сивия сектор.

6. Засилване на безработицата в небанковия сектор и прекратяване дейността на лицензирани фирми и т.н.

Ето сега се сещам още нещо важно - вие знаете ли, че ХЕТРА е платформата, на която работи и Лайпцигската енергийна борса?

Това означава, че ние откъм инфрастрктура ще сме олеснени и можем много бързо да организираме и наша такава борса, стига да сме наясно какво точно искаме да направим.

Преди месеци се допитхаме до представители от чужди борси, които коментираха силните, слабите... страни на БФБ. Сега, като страничен наблюдател, бихте ли дали Вашата оценка за силните, слабите страни, какви са рисковете и преспективите пред БФБ?

Силни страни (тук става дума за пазара като цяло, защото борсата е само върхът на айсберга, нали така?):

1. Наличие на модерна търговска система, позната на най-големите инвеститори - ХЕТРА;

2. Изцяло изградена, работеща и регулирана инфраструктура на пазара - борса, Централен депозитар, инвестиционни посредници; управляващи дружества, КФН;

3. Хармонизирано законодателство с това на ЕС, което води до улеснена работа (чрез единен паспорт) по редица дейности в сектора;

4. Данъчните преференции по отношение на търговията с финансови инструменти;

5. Облекченият данъчен режим в страната като цяло и относително стабилната политическа обстановка;

6. Наличие на подготвени квалифицирани кадри.

Слабите страни:

1. Липса на достатъчно добри емисии и емитенти, и като резултат - ниска ликвидност;

2. Липса на клирингова къща, респективно на деривативен пазар;

3. Непривлекателност на борсата и поради наличие на множество некачествени емисии и емитенти;

4. Застой в развитието на Централен депозитар.

Рисковете са свързани с проявлението на слабите страни на нашия пазар, а за песпективите бих казала следното, нека все пак завършим оптимистично: ако субективните фактори работят в правилната посока, ще са добри.

Подобни статии

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Коментари

А.Петров
# 0
23:08 | 11 August 2010
Ако държавата наистина иска БФБ да стане публично дружество, трябва да го направи в следната последователност: 1. да инициира решение на ОСА 2. да подготви и преубразува дружеството в публично, съгласно разпоредбите на Закона 3. да регистрира акциите на БФБ на пазара 4. след като се формира борсова (пазарна) цена на акциите да закупи необходимите й акции за да придобие 49% от капитала 5. да направи търгово предложение към останалите акционери за закупуване на всичките им акции на справедлива пазарна цена 6. ако акционерите пожелаят - да си продадат акциите на държавата и тя да придобие не 51, а защо не и 100% от капитала. 7. като не знае защо България трябва да има българска борса, Министъра на финансите да я продаде на първия срещнат, който е готов да плати исканата от него цена, с която да покрие бюджетния дефицит или каквато друга поредна дупка се е отворила междувременно. 8. и накрая (рано или късно) - всички, които са участвали в този фарс - да си получат заслуженото.
Ж.Димитров
# 1
23:08 | 11 August 2010
Азбучно задължение за всяка съвременна държава с развита пазарна икономика е да защитава интересите на миноритарните акционери. С предложението държавата преференциално да увеличи дела си от 44 на 51% тя ще нанесе няколко съществени вреди на българския капиталов пазар, закона за приватизация и законността изобщо: - демонстративно ще потъпка правата на миноритарните акционери; - ще покаже публично, че закона може да се прилага според интереса на един или друг - ще придобие един актив на несправедлива, непазарна цена - заявявайки, че ще прави БФБ публична компания, ще заобиколи един от основните механизми в ЗППЦК за защита на акционерите - задължението за търгово предлагане на акции - ще поведе и договори непрозрачно преговори за продажба на собствеността върху "инфраструктурата" на българския капиталов пазар - ще продаде борсата на оператор, който по никакъв начин няма да поеме отговорност и ангажимент за развитието на българския капиталов пазар и ще постави под риск пазара и инвестициите на българските инвеститори (вкл. и на пенсионните дружества, които управляват спестяванията на българските граждани)
тъй де
# 2
16:08 | 11 August 2010
дрън дрън! а ти като беше какво направи?? намали т+3-то ли, пусна нови инструменти ли, направи нещо да се промени депозитара ли, създаде нова правна рамка ли, продаде бфб-то на чужденци ли, ???????? колко пъти те наказваха от кфн, защо беше в постоянни конфликти с тях? да не би твоя велик посредник да е сред първите, напротив сред последните ! по-добре че те махнаха, може и по-зле да стане, но нека опитат и други, то по-зле от това до което ти ни докара няма да стане...амин
Неанонимен
# 3
15:08 | 11 August 2010
Фондовият пазар е много важен за развитието на страната. Не разбирам в какъв смисъл използвате и какво е значението на думата национализация. Министерстото на финансите иска да притежава 50 % плюс една акция от общия брой на акциите на Българската фондова борса АД. Когато МФ плати съответната цена за съответния брой акции и се намери продавач, който да му ги продаде въпросния брой акции и се сключи сделка за покупко-продажбата, сделката по придобиването на мажоритарния пакет от акции от Българската фондова борса АД се счита за приключила след т- нар. сетълмент, който в България е Т плюс 2 дни.
Анонимен
# 4
11:08 | 11 August 2010
Аз вярвам на новото ръководство на борсата. Вярвам на тяхната експертиза и смятам, че това са хора, които могат да я превърнат в модерен пазар на финансови инструменти. Радвам се, че има и затворени страници, тъй като в тях не пише нищо интересно.
Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg