Сегашното ръководство на Българска фондова борса - София, в състав Асен Ягодин - председател на СД, Васил Големански - изпълнителен директор и заместник-председател на СД, Иван Такев - изпълнителен директор и членове на СД - Любомир Бояджиев и Георги Български, е на път да изпрати първата си календарна година начело на борсовия оператор. В линковете по-долу може да се запознаете с някои по-значими събития за борсата през 2010 г., но първо вижте какви ще са предизвикателствата пред БФБ-София догодина, според изпълнителния й директор Иван Такев:

Чисто фундаментално, очакванията ми за 2011 г. са борсата да се стабилизира постепенно след приключващата негативна година, най-вече в резултат на стабилизирането на финансовите резултати на по-значимите за пазара публични компании - нещо, което всъщност се наблюдава още от средата на тази година.

Разбира се, след три трудни години и силно разклатено инвеститорско доверие, е нормално този процес да е постепенен и не може да се очаква с настъпването на Новата година пазарът коренно да промени своя облик. Тук в голяма степен надеждите не само на борсата, но и на пазарните участници са свързани с процеса на приватизация, тъй като за момента той е единственият достатъчно значим фактор, който може да изкара пазара от сегашната летаргия и да привлече нови инвеститори.

За момента имаме увереността, че под една или друга форма процесът на раздържавяване на остатъчния дял в Е.ОН България, например, се движи, т.е. не е останал само под формата на намерения, но е ясно, че единствено успешното му финализиране би имало желания ефект, а всичко останало - обратен. Същевременно е много важно това да не остане и единствената приватизационна сделка.

По отношение на това, което е в сферата на влияние и реализация от самата борса и което е дефинирано от нейния мениджмънт като приоритет за следващата година (вж. Стратегия за развитие на БФБ-София до края на 2012 година - б.р.), мога да заявя, че ще бъде изпълнено съгласно предварителните планове, като отново тук разчитаме на съответното съдействие от страна и на останалите институции на пазара. Така например, един от най-централните моменти в случая са подготвяните промени в информационните системи на Централен Депозитар АД на ниво клиринг, които имат отношение към много идентифицирани до момента проблеми в начина на сключване на сделките с финансови инструменти.

На първо място, опцията за неклирингово членство в институцията най-накрая би дала възможност чуждестранни финансови институции да стъпят директно на местния пазар - ефект, който безрезултатно бе търсен през последните няколко години, независимо от наличието на интерес и който бе един от основните моменти, свързани с внедряването на Xetra.

На второ място, ефективният клиринг, както много пъти до момента е заявявано, е една от предпоставките за осъществяването на къси продажби, липсата на които е буквално трън в очите на всички категории инвеститори и е основна критика към пазара от много време. Разбира се, тук следва да се отчете фактът, че са необходими промени и в други посоки, най-вече на нормативно ниво, тъй като подзаконовата база също създава определени затруднения, най-вече откъм ограничаване на обхвата на инструментите и неизясняване на някои въпроси, свързани със заемането на ценни книжа.

На трето място, клирингът е най-основното нещо при търговията на срочни деривативни инструменти. Сделките с тях се приключват по много по-различен начин от спот-сделките и от тази гледна точка в това отношение са необходими сериозни промени. Извършването им на практика технически ще реши един от проблемите, свързани с търговията с фючърси върху SOFIX например, без да се налага борсата да се опитва да реализира различни странни идеи за инструменти, базирани на индекса, непознати до момента в световната практика.

Тук обаче оставят отворени няколко също толкова важни въпроса, като ликвидността на базовите инструменти и наличието на маркет-мейкър. В това отношение трябва да е ясно, че стартирането на деривативен инструмент при липса на ликвидност на базовия актив ще направи пазара изключително волатилен, при което резултатите ще са непредвидими, като именно затова е и толкова важна ролята на маркет-мейкъра.

На този етап обаче не съм много убеден, че има борсови членове, желаещи да действат като маркет-мейкър на подобен инструмент, макар надали има член, който да е против инструмента като цяло. Факт е обаче, че на деривативните пазари ролята на маркет-мейкъра е много по-централна от тази на спот-пазара и едва ли има нормално функциониращ пазар без такава фигура.

Естествено, налице са още много инициативи в много други направления - корпоративно управление, разговори с потенциални емитенти и т.н., за които под една или друга форма ще бъде търсена реализация през следващата година. Без изрично да се спирам на тях, трбява да е ясно, че важността им за пазара е не по-малка.

Например, няма как да привлечем чужди инвеститори към пазара като цяло, ако нещо не се промени в корпоративното управление на компаниите от същия този пазар. Няма и да успеем да привлечем големи нови емитенти, ако за тях няма инвеститори. Въобще, на всички отдавна е ясно, че процесите са достатъчно свързани един с друг и единствено цялостното им, макар и постепенно реализиране, би имало някакъв смисъл.

Автор: Иван Такев, изпълнителен директор на Българска фондова борса - София