Менижираните от български управляващи дружества високорискови взаимни фондове не се управляват ефективно. Такъв извод правят от Асоциацията на инвестиционните мениджъри в България (БИМА) в първото си пълно издание на информационния обзор „Анализ и Измерения на портфейлното представяне при колективните инвестиционни схеми в България - за 2010 година".

От асоциацията правят анализ на постигнатата доходност от 40, инвестиращи предимно в акции и други високорискови активи, взаимни фондове.

По повод проучването авторите му от БИМА правят няколко уточнения. Всички дружества, предмет на това емпирично изследване, са с история на съществуване от поне една година, а представянето им е разглеждано за периода от 31 декември 2009 г. до 31 декември 2010 година. За основа на изследването са използвани седмични стойности за нетна стойност на активите на дял (НСА/дял), определени в последния работен ден от седмицата или в последния ден в който се определя този показател.

За целите на изследването от асоциацията са приели, че характеристиките на пазарен портфейл се въплъщават в индекса MSCI EM EASTERN EUROPE, без Русия, който пазар може да доведе до изкривяване на цялостното представяне на индекса. Оттам приемат също така, че общият риск на пазара е целево ниво за риска при разглежданите инвестиционни схеми от групата на рисковите и балансираните фондове, т.е. целевата бета на всеки фонд от тези групи е 1.0.

За безрискова норма на възвръщаемост е приета доходността, постигната на първичен пазар за 5 годишните български ДЦК, с матуритет 25 януари 2011 година, или средна доходност от 3.79%.

При изчисляване на полу-стандартното отклонение в коефициента на Sortino, за целево ниво на доходност е използван средният размер на лихвения процент по безсрочен депозит, според статистиката на БНБ, като към 31 декември 2010 г. стойността на този лихвен процент е 5.19%.

Авторите на изследването започват анализа си за високорисковите фондове с факта, че от всички разглеждани 40 схеми, едва 18 от инвестиционните схеми (45%) постигат положителна доходност за 2010 година. От тях обаче само 8 фонда (20% от общо разглежданите) успяват да победят приетия за безрисков бенчмарк - 3.79% и това са:

Адванс IPO (+23.85%, рискова премия 20.06%), Адванс Източна Европа (+20.48%, рискова премия 16.69%), БенчМарк Фонд 5 (+8.03%, рискова премия 4.24%), Общинска банка - фонд Перспектива (+7.82%, рискова премия 4.03%) , ПИБ Авангард (+7.46%, рискова премия 3.67%), Стандарт Инвестмънт Международен фонд (+6.85%, рискова премия 3.06%), Аврора Кепитъл Глобал Комодити Фонд (+6.25%, рискова премия 2.46%) и КТБ Фонд Акции (+3.85%, рискова премия 0.06%).

В процеса на анализиране и оценка на портфейлното представяне, авторите на обзора прибягват до декомпозиране на реализираната доходност на две основни части. Те разглеждат постигнатия резултат (рисковата премия) като съвкупност от два основни източника, които генерират печалба (възвръщаемост) за вложителите в съответния фонд.

Факторите на реализираната доходност са съответно доходността от селекция, представляваща възвръщаемост, генерирана от способностите на портфейлния мениджър да подбира и включва в портфейла си „най-добрите" акции и доходност, породена от способността на мениджъра да анализира и предвижда основния пазарен тренд (тази втора част от общата рискова премия на фонда дава представа за поетия от портфолио мениджъра допълнителен риск).

В резултат от БИМА стигат до извода, че положителна или около нулата доходност от поетия риск през 2010 г. са генерирали 31 от разглежданите инвестиционни схеми. При само 8 (посочените вече по-горе имена) от тях поемането на допълнителен риск е оправдано и подкрепено от реализирана доходност над тази на еталона, смятат от асоциацията. Оттам допълват, че при останалите 23 КИС положителната доходност от поетия риск е компенсирана от негативни стойности при доходността от селекция.

Доходността от риск на тези осем фонда е съответно - Адванс IPO (0.19%), Адванс Източна Европа (0.45%), БенчМарк Фонд 5 (0.32%), Общинска Банка - фонд Перспектива (0.38%), ПИБ Авангард (0.09%), Стандарт Инвестмънт Международен фонд (2.34%), Аврора Кепитъл Глобал Комодити Фонд (2.03%) и КТБ Фонд Акции (0.04%).

За да видят структурата на доходността от селекция на фондовете, от БИМА продължават с разбивката и генерирането на два нови показателя: доходност от диверсификация и доходност от нетна селекция.

Предвид това анализът показва, че фонд мениджърите на само 5 фонда успяват да генерират допълнителна доходност на портфейлите си, като същевременно поддържат положителни стойности на доходността от нетна селекция. Последното, според авторите на обзора, е показател за добре управляван портфейл, носещ задоволителна доходност на вложилите в него.

Тези пет фонда бяха вече цитирани на няколко пъти и това са: Адванс IPO фонд, Адванс Източна Европа, БенчМарк фонд 5, Общинска банка - фонд Перспектива и ПИБ Авангард, като Адванс IPO фонд и Адванс Източна Европа отчитат сериозна доходност от нетна селекция - съответно 16.84% и 11.41%.

Подобен резултат кара експертите от асоциацията да направят извода, че всички останали високорискови КИС не постигат необходимата доходност, която да задоволи и обезщети в достатъчна степен вложилите в тях.

„Ако продължим с разграждането на рисковата премия и изведем два нови показателя - доходност от мениджърски риск (със знак минус за всички фондове) и доходност от инвеститорски риск (приет 7.87%), ще видим и причините за това доходността от селекция на портфейлните позиции почти идеално да корелира и напълно да оправдава общата доходност на портфейла. Факт, който се дължи на ниските портфейлни бети", обясняват авторите на доклада.

Същите интерпретират отрицателните стойности при „Доходност от мениджърски риск" като пропусната възможност (доходност), дължаща се на факта, че портфолио мениджърите излагат портфейлите си на риск по-нисък от този, очакван от вложителите (пазарният риск, който приехме за целево ниво на портфейлния риск).

„Считаме, че основна причина, поради която наблюдаваме отрицателни стойности на мениджърски риск при всички разглеждани схеми е силната финансова криза от последните години, еволюирала в дългова криза на държавите от ЕС, както и вялата търговия, и липса на големи чужди инвеститори на БФБ-София, все фактори предизвикващи извънредна предпазливост и бдителност на портфолио мениджърите", смятат от БИМА.

За оценка на качествата на портфейлното управление от високорисковите фондове, експертите от асоциацията прибягват и до коефициентите на Sharpe, Treynor, Sortino, Jensen's alpha. На база получените коефициенти от БИМА правят следният извод, че покааните резултати подкрепят казаните по-горе твърдения, че Адванс IPO и Адванс Източна Европа са двата фонда с най-добре селектирани позиции в портфейлите си за 2010 година, които предоставят едновременно и максимално съотношение реализирана доходност/поет риск.

„В заключение, трябва да кажем, че големият брой отрицателни стойности за коефициента на Sharpe (както и минусовите стойности за доходност от нетна селекция) се дължат основно на понижението на българските индекси", обобщават авторите на доклада. „Но също така негативните стойности на тези показатели, при фондовете реализирали положителна доходност за периода, показват, че реално нито един от тези портфейли не е бил достатъчно ефективен по отношение на показателя доходност/общ риск. Факт е, че някои от разгледаните фондове, по проспект, инвестират само и единствено на БФБ - София, но данните показват, че най-вероятно и много фондове, таргетиращи и чуждестранни пазари са инвестирали и продължават да инвестират предимно на българската борса."