Днес, 15 октомври, е една от паметните дати в историята на БФБ - навършва се точно една година от върха за българските индекси, достигнали невиждани в историята си нива.

За да вникнем какво точно се е случило за тази една година, можем само да споменем, че три дни преди днешната празнична дата SOFIX постигна минимум, който го върна близо четири години назад в историята му.

На 15 октомври 2007 г. индексът на „сините чипове“ завършва при ниво от 1 952.4 пункта, а на 14 октомври – при ниво от 646.25 пункта, или понижението му за последните дванадесет месеца възлиза на значителните 66.9%.

Какво точно се случи през тази една година? Всичко започна в края на октомври и началото на ноември, когато серия от събития доказаха слабата зрялост на БФБ.

Събитие номер едно – интервю на Апостол Апостолов, председател на КФН, на страниците на вестник „24 часа“, където се каза: “ Капиталовият ни пазар в момента е тенджера под налягане, която няма клапаните, които да изпуснат напрежението. Той е нещо ново, не толкова установено и хората са замъглени от алчността. Но заедно с нея трябва да имат и дяволче, което да им казва – може и да загубите“.

За съжаление, г-н Апостолов се оказа напълно прав, за ужас на инвеститорите, които, връщайки се 12 месеца назад, сигурно съжаляват, че не са закрили всичко и не са започнали да се занимават с нещо друго.

Малко по-късно друго действие засвидетелства опасенията на професионалистите за лошо развитие на ситуацията - на фона на първите по-сериозни свидетелства за задълбочаване на световната криза, стартирала на ипотечните пазари.

От Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници (БАЛИП), призоваха КФН да вземе мерки за ограничаване на дисбаланса между търсенето и предлагането на акции - причина за “обезпокоителната тенденция за надценяване на компаниите, търгувани на фондовата борса... Стойностите на съотношението между цена на акцията и печалбата от нея (коефициент P/E) за много от позициите към юни 2007 г. вече са екстремни - трицифрени и четирицифрени.”

Събитията бяха последвани от спад в последните месеци на годината, както и липса на така дългоочаквания януарски ефект. Годишните отчети, изнесени в началото на настоящата година, не оправдаха завишените очаквания на инвеститорите, заложени до голяма степен в цените на книжата.

Кризата в световен мащаб започна да се задълбочава през първото и второто тримесечие на годината, чуждестранните инвеститори масирано се изтегляха от пазара, отбелязал второто най-голямо повишение в света на широкия индикатор, в резултат на опасенията за това, което се случи в последствие.

И от там нататък се получи „верижната реакция“. Хората започнаха да теглят пари от фондовете, които се налагаше да продават, въпреки средносрочния си хоризонт и уверенията, че не е най-подходящото време. В отсъствието на институционални инвеститори, които да купуват (пенсионните фондове), както и при липса на чуждестранни такива, тези продажби бяха болезнени и доведоха до срив при сините чипове и най-ликвидните позиции.

Слабата ликвидност на родния пазар, който се отличаваше с недостатъчна ефективност и развитост, изигра лоша шега, като направи пазарът ни от най-повишаващия се през изминалата година до един от най-губещите през тази.

Родните институционални инвеститори (фондовете) се превърнаха в безучастни свидетели на това, което се случва, поради липса на свежи пари. Печалбите на родните спекуланти, които бяха един от моторите на ръста – твърде голям и твърде бърз, според някои, бързо се стопиха, а задлъжнялостта им допълнително ускори „безпрецедентното понижение“ на индексите.

Българският пазар, за който често се говореше, че не е до такава степен обвързан с движението на световните фондови пазари, влезе в графата „развиващи се европейски пазари“, които сериозно се избягваха от чуждите инвеститори и изведнъж се превърнахме в пазар изцяло подчинен на движението на международните борси.

За съжаление, корелацията бе предимно в низходяща посока, когато спадът у нас превишаваше този на останалите страни от ЦИЕ, а при ръст на световните борси реагирахме слабо.

Инвеститорите тотално се абстрахираха от фундамента на нашия пазар - ускореният ръст на икономиката на страната ни, която се очаква дори и през тази година да регистрира ръстеж от над 5%.

Ниското съотношение настояща цена-печалба на пазара като цяло и ръстовете на печалбите на водещите публични компании, както и стабилността на финансовата ни система – за разлика от тази на развитите европейски пазари, у нас все още няма данни за изпаднала в затруднение банка, също не впечатлиха инвеститорите.

Относително слабата база, от която стартира развитието на финансовата ни система и имотния пазар, се оказа в случая предимство, което до голяма степен предпази родните финансови институции.

И накрая нека да завършим с нещо позитивно. Само ден преди навършването на една година от постигнатия максимум индексите възстановиха част от изгубеното, завършвайки с ръстове от над 7%, разбира се, отново повлияни от международната обстановка. Да се надяваме, че тя ще се задържи такава и в следващите месеци, а изнасянето на отчетите за първите девет месеца ще внесат допълнително положително настроение.