Топката по въвеждането на маржин търговията и продажбите на късо вече не е в полето на Българска фондова борса. Вчера от борсовия оператор изненадващо съобщиха, че новите инструменти ще са достъпни за търговската ни платформа от 14 август (четвъртък), а днес се проведоха и първите опити на COBOS.

Новината обаче породи противоречиви настроения сред инвестиционната общност. Наред с оптимизма от нововъведенията на БФБ, не липсват и критични коментари.

От една страна те се подхранват от въпроса до колко инвестиционни посредници и Централен депозитар са готови, за да се активизират новите услуги. От друга страна стои чисто обективното състояние и степен на развитие на капиталовия ни пазар с хроничното си заболяване „ниска ликвидност“.

„Става въпрос за изцяло нова услуга за българския капиталов пазар и проблемите въобще няма да са малко,“ заяви за Profit.bg Благовест Крачев, брокер в Карол. Според него повечето посредници имат опит с репо сделките, които до известна степен покриват смисъла на маржин търговията, но въпреки това организацията за обслужването на маржин търговията и късите продажби ще бъде съвсем различна от гледна точка на ИП.

„Мисля, че сред основните проблеми ще бъде така нареченото привеждане към пазара, т.е. следенето на позициите на клиентите на инвестиционните посредници и това, доколко са спазени първоначалното и поддържащото маржин изкисване,“ каза още той.

Благовест Крачев допълни, че затруднения може да има и при създаването на текуща организация, даваща възможност за покриване на клиентиските изисквания при заемането на финансови инструменти при извършването на къси продажби. „Тоест доколко посредниците ще могат в достатъчна степен да задоволят заемането на даден финансов инструмент от желаещите да го продават на късо,“ смята той.

Брокерът на БенчМарк Финанс Марин Костурски е оптимист, че изграждането на допълнителни сметки в Централния Депозитар и в инвестиционните посредници ще се постигне в най-кратки срокове.

Димитър Георгиев, брокер в Елана Трейдинг, коментира по темата, че основният проблем на родния капиталов пазар - ниската ликвидност, значително ще затрудни пълноценното въвеждане на маржин покупките и късите продажби по начина, по който те функционират на развитите финансови пазари.

„В тази връзка, едно от основните предизвикателства пред инвестиционните посредници ще бъде управлението на риска. Посредниците ще бъдат готови за въвеждането на продуктите, когато решат основно този проблем,“ смята Димитър Георгиев.

Той допълни, че от Елана не смятат да лишават клиентите си от нови възможности за инвестиции и работят по въвеждането на маржин покупки и къси продажби. „На този етап не бихме могли да се ангажираме със срок за въвеждането на новите продукти", каза той.

Димитър Георгиев предупреждава, че към маржин покупките и късите продажби трябва да се подходи с необходимата доза предпазливост. „Разбира се маржин покупките и късите продажби по своята същност са високо спекулативни и съответно високорискови сделки. Предвид особеностите на българския капиталов пазар и спецификата на нормативната база, уреждаща тази материя, трябва да се подходи с необходимата предпазливост,“ смята той.

От Profit.bg се обърнахме за коментар по темата и към Централен Депозитар. На поставените пет въпроса към тях (виж карето по-долу) отговориха, че Централен депозитар има изготвено Приложение към Правилника, регламентиращо неговите действия и тези на членовете по отношение на Наредба 16 на КФН.

„Същото беше предложено за разглеждане и изпращане на мнения от членовете на сайта на Депозитара и изпратено за мнение към КФН. Получените писма с предложения са взети под внимание,“ заявиха от ЦД.

„Също така в момента се доизгражда системата за обработка на данните от членовете на ЦД маржин покупките, късите продажби и заемането на финансови инструменти. Системата на Централен депозитар предвижда механизмите по обслужването на тези сделки и действия да бъде с най-малко промени и лесен за опериране от страна на членовете,“ допълниха от там.

За ефекта върху пазара от въвеждането на маржин търговията и късите продажби на БФБ Марин Костурски смята, че след планираното им въвеждане от 14 август ще станем свидетели на доста по-активна търговия и завръщане на спекулантите на пазара.

„Късите продажби надали ще помогнат на негативно настроените инвеститори да засилят падането на индексите, защото нивата на много от компаниите в момента са доста атрактивни,“ коментира още той.

„Освен това, за да се осъществи къса продажба, предхождащото движение на акциите трябва да бъде нагоре. Дано другата възможност - маржин покупките - да дадат така нужния свеж финансов ресурс на пазара и да тласнат индексите в дългоочакваната позитивна посока,“ оптимистично заключи Марин Костурски.

На друго мнение е Димитър Георгиев. „Предвид ниската ликвидност на пазара и продължаващата световна финансова криза не считаме, че въвеждането на маржин покупките и късите продажби ще доведат до значимо оживление на родната борса. Фундаменталните фактори ще бъдат тези, които ще имат основно влияние върху пазара,“ обобщи той.

„От гледна точка на пазара, безспорно голяма част от инвеститорите очакват с нетърпение въвеждането на късите продажби с оглед на негативния тренд на Българска фондова борса, продължил вече почти една година,“ смята Благовест Крачев.

Според него не трябва да забравяме обаче, че след въвеждането на късите продажби освен продавачите на пазара ще се увеличат и купувачите. „Ако в момента купувачи са единствено участниците, заложили на позитивно развитие на пазара през следващия период, то след въвеждането на късите продажби купувачи ще бъдат и тези, които покриват късите си позиции,“ допълни той.

Благовест Крачев смята, че късите продажби ще доведат до по-голяма волатилност на пазара и вероятно увеличаване на търгуваните обеми.

Ето и зададените въпроси към Централен Депозитар:

1. Както вече стана ясно от борсата ще имат възможност да предложат на инвеститорите възможност за маржин търговия и къси продажби. Началната дата е насрочена за 14 август, съгласувана ли е тя с Вас?
2. Може ли да очакваме реален старт на двата инструмента от 14 август?
3. Какви стъпки предприехте в тази насока и какво остава да свършите?
4. В случай, че ще има забавяне, за кога ще се отложи активирането наинструментите?
5. Готов ли е механизмът за регистриране на късите продажби, прехвърлянето на акции от един ИП на друг, за да обслужва подобен род сделки и др. и как ще действат тези механизми?