През последните месеци сме свидетели на едни от най-драматичните събития в съвременната финансова история. Най-развитият пазар в това отношение, винаги смятаният за етaлон САЩ в момента е раздиран от поредица от фалити, които преди една година едва ли някой е допускал да се случат. Проблемите с ипотечните облигации и влошената ликвидност на банките в Щатите вече бяха известни, но никой не предполагаше колко дълбок е този проблем в действителност и какво отражение ще има върху световната икономика.

Пазарите по света се движат в пълна корелация, нещо уникално само по себе си. Включително и тези, които почти нямат пряка връзка със случващото се в САЩ, какъвто е и случаят на България. Компаниите, работещи в България, включително банките, отчитат ръст както в генерираните приходи, така и в печалбите. Въпреки това, паниката и масовите разпродажби са налице с пълна сила и тук. В комбинация с ниската ликвидност на БФБ-София води до резки движения надолу.

Всъщност това е нещо характерно за развиващите се пазари, какъвто е нашият – пазари, които предполагат по-висок растеж, но при поемането и на по-висок риск. Рискът се състои именно в бързите и резки спадове, но те са особено атрактивни, защото потенциалът за бързи и резки движения нагоре е голям.

В момента всички пазари са движени изцяло от настроенията, фундаментът на компаниите, дори перспективите пред различните икономики, нямат никакво значение. Инвеститорите действат хаотично, като се подават на временна паника или еуфория. Други, които имат остра нужда от пари, продават на всяка цена. Показателен за това е фактът, че развити и зрели пазари, каквито са САЩ, Англия и Западна Европа в един ден падат с по 5-10%, а на другия рязко се покачват с толкова, нещо напълно нетипично за тях.

От началото на годината отливът на капитали от развиващите се пазари е значителен, като те се насочват към развитите пазари, предимно САЩ. Парадоксално е, че ресурсите се пренасочват именно към извора на проблема, но това има своето логично обяснение. От една страна парите отиват там, където имат остра нужда от тях, без оглед потенциала на пазарите, където са били досега. В допълнение, на развиващите се пазари са реализирали добра доходност.

От друга страна има спекулативен мотив – в епицентъра на проблема цените са паднали много. Има компании, чието финансово състояние оправдава този спад, но и много стабилни фирми бяха повлечени надолу. При стабилизиране или сигнали за излизане от кризата, първо и именно там, на развитите и високо ликвидни пазари би следвало да има възможност за реализиране на бърз доход и след това ще дойде времето на развиващите се пазари.

Проблемите в банковата система в САЩ бяха породени от огромните рискови експозиции на инвестиционните банки в така наречените „токсични активи”- такива, които не могат да бъдат обърнати в пари при нужда на ликвидност. Или ипотечни облигации, структурирани върху кредити, по които кредитополучателят изпада в невъзможност да погасява задълженията си.

През 2004 година в САЩ Комисията за ценни книжа и фондовете позволи на инвестиционни банки с капитал над 5 млрд. долара да не се придържат към основното правило, което за последните 30 години гласеше "Съотношение активи към нетен капитал да е под 12". Пет инвестиционни банки отговарят на изискването за капитал над 5 млрд. долара, в резултат на което техните активи спрямо капитала им се покачва над 30 пъти. Тези банки са Bear Stearns, Lehman Brothers, Merrill Lynch, Morgan Stanley и Goldman Sachs.-едни от най-печелившите и престижни банки в САЩ.

Днес Bear Stearns и Lehman Brothers вече обявиха фалит, Merrill Lynch ще бъде купена от Bank of America, а Morgan Stanley и Goldman Sachs промениха статута си и от инвестиционни банки се превърнаха в банкови холдинги, чиято основна дейност ще бъде класическо банкиране – привличане на депозити и отдаване на кредити. Променяйки статута си, те ще бъдат подчинени вече на ФЕД, а не на Комисията за ценни книжа и фондовете, което ще им открие по-голяма възможност за кредити, до които по правило имат достъп само търговските банки, докато за инвестиционните банки достъпът до такива кредити е ограничен. С това се сложи край на една ера на Wall Street – ерата на инвестиционните банки.

В Европа банковата система е по-консервативна, с изключение на Англия, чийто модел е много близък до този на САЩ. Няма как по-големите европейски банки да не са изложени в определена степен на рискови активи, но засега няма индикации това да доведе до проблеми в тяхната ликвидност. Финансовият сектор в Централна и Югоизточна Европа, включително в България, почти няма връзка с „токсичните активи”. Полугодишните им отчети показват, че фундаментът им е добър. Нещо повече, именно сега в условията на нестабилност и сриващи се фондови пазари, хората предпочитат най-консервативната форма на спестяване – банкови депозити, което представлява много добра възможност за търговските банки.

Кризата, разразила се в САЩ, отрезви много хора и индустрии, първата от които най-повишаващата се през последните години – тази на недвижимите имоти. Определено ще има охлаждане в тази насока, в едни държави в по-голяма степен, в други в по-малка, същото ще важи и за различните сегменти вътре в недвижимите имоти.

Погрешно е да се смята, че само защото в САЩ цените са се сринали, това задължително ще се случи навсякъде и то в същия мащаб. Банките ще ограничат кредитната си експанзия, най-вероятно лихвите по кредитите ще се повишат, отчитайки по-високия риск и това ще се отрази на икономическия растеж в световен мащаб в посока забавяне.

Предимството на развиващите се пазари, в частност Югоизточна Европа е, че първо тук задлъжнялостта не е толкова висока и второ, дори и да има забавяне, те все пак ще покажат растеж-умерен, може в краткосрочен план да е минимален, но в средносрочен очакванията са за стабилен тренд нагоре. Според анализи на Erste Bank, ако растежът в Западна Европа се забави с 1%, за Югоизточна Европа това би означавало забавяне от 0.5%.

По отношение на фондовите борси, цените на акциите са паднали много, но това не бива да се тълкува непременно като знак, че всичко сега е за купуване. Има компании, които показаха лоши резултати и техните цени отразяват реално нещата, други обаче, повлечени от масата, загубиха неоправдано от стойността си.

Когато нещата в световен мащаб се успокоят, не говорим за излизане от кризата, а по-скоро- когато стане ясно колко дълбока е тя, защото сега основният психологически фактор е, не че има криза, всички са наясно с това, и не че ще мине време преди тя да бъде преодоляна, но страхът от незнанието какви са реалните й размери кара много икономически субекти да се държат ирационално. Когато нещата се изяснят, тогава пазарът сам ще намери равновесното си положение и състоянието, в което добри компании се търгуват на неоснователно ниски цени ще се промени.

Фондовите борси са най-чувствителното звено от дадена икономика и те първи реагират дори само на сигнали за нещо, което има вероятност да се случи. За това именно при тях се усети първо и най-силно ефектът от реалната криза. Забавянето на икономическия растеж и евентуалното задълбочаване на проблемите в световен мащаб до голяма степен вече е калкулирано в цените на акциите. По същия начин фондовите борси първи ще реагират на сигналите за преодоляването на кризата и това ще стане по-рано, отколкото реалните икономически индикатори ще покажат, че проблемите са овладени.

В България повечето публични дружества продължават да показват добри резултати и въпреки че разходите им ще се повишават, стабилните и перспективни компании ще продължат да отчитат ръст в приходите и печалбата си, дори и при забавени темпове.


*Материалът е изготвен от Елица Иванова, инвестиционен консултант, КД Секюритис
** Целта на коментара е само информативна и не представлява предложение за покупка или продажба на ценни книжа