Румънската борса, с която често имахме склонност да се сравняваме и която през предходните години редовно биехме по представяне, вече е далеч пред нас през последните месеци.

От началото на годината индексът на сините чипове в Румъния – ВЕТ-С се е повишил с близо 20%, на фона на понижението от близо 3% за индекса на българските „сини чипове“ - SOFIX.

По-големият проблем в сравнението на двата пазара е друг. Изпреварващото представяне на румънската борса не е от тази година.

Едно сравнение на двата индекса от най-ниските им нива, постигнати по време на разгара на кризата от 2009 година, сочи още по-неприятна статистика.

От дъното през март на посочената година индексът на сините ни чипове се е повишил едва с 12.4% към настоящия момент на фона на повишението от цели 147% на румънския.

Другият плюс на румънската борса е фактът, че корелацията на румънския индекс с представянето на международните пазари е изключително силна, на фона на тотална липса такава при SOFIX (напълно нормален факт за представянето на развиващ се пазар).

За това говори и близо два пъти по-големият ръст на румънския основен индекс в сравнение с този на развитите европейски пазари от началото на годината, при липса на повишение за SOFIX.

Всъщност, именно връзка между движението на родния индекс и световните е основният проблем на пазара ни, заедно с ликвидността и липса на инструменти, които да позволяват хеджиране и да дават възможности на инвеститорите за спекулации (фючърсни инструменти).

Тези фактори отблъскват чуждестранните инвеститори и правят пазара ни изключително затворен за местните играчи, които пък са твърде консервативни и наплашени от силното понижение на индексите през последните години.

Друг фактор, по който румънският индекс ни бие, е неговата стабилност. Индексът се връща над психологическото ниво от 2000 пункта четири месеца след постигане на дъното си от тогава не го пробива.

Той се търгува в границите между 2 500 и 3 500 пункта през последните малко над две години.