Мултинационалните компании се изправят пред нови данъчни рискове, поради все по-големият брой юрисдикции с нарастващи изисквания по отношение на цените между свързани лица (трансферното ценообразуване), гласят данните на проучване на „Ърнст и Янг" върху подхода и нагласата в тази област на данъчните администрации в 49 държави.

Проучването, публикувано на 29 септември 2009, се базира както на наблюдения на специалисти на "Ърнст и Янг", така и на интервюта с представители на данъчните администрации. Изследването разкрива рязко нарастване на изискванията и затягане на контрола върху документалната обоснованост на цените между свързани лица и заявено намерение от страна на властите да налагат повече и по-сериозни санкции при констатиране на отклонения от пазарните цени и неуспех подобни отклонения да бъдат обосновани пред данъкоплатците.

От последното подобно проучване, проведено от „Ърнст и Янг" през 2006 още 10 страни въведоха нови изисквания към данъкоплатците за изготвяне и съхраняване на документация в областта на трансферното ценообразуване. Последните са Гърция, Словакия и Китай. В Гърция със закон от декември 2008 (в сила от началото на 2009) бяха въведени подробни изисквания за поддържане на т.нар. документално досие с информация и анализи, подкрепящи избрания метод за определяне на пазарните цени между свързани лица.

Специалистите от „Ърнст и Янг" по въпросите на трансферното ценообразуване отчитат, че „във време, в което правителствата се стремят да увеличат данъчните си приходи, за да неутрализират бюджетните си дефицити, международните компании трябва да се подготвят за повече проверки в областта на трансферното ценообразуване. Компаниите ще трябва на управленско ниво активно да се ангажират с определянето на пазарните цени и спазването на изискванията за документиране на решенията си във връзка с трансферното ценообразуване.

Данъчните администрации влагат повече ресурси в проверките на цените между свързани лица.

Проучването констатира повсеместна тенденция за увеличение на данъчните ревизии, свързани с трансферното ценообразуване. Това се приема като реакция на правителствата за увеличаване на приходите в държавния бюджет при условията на неблагоприятен икономически климат. Констатира се, че редица законодатели регламентират създаването на специализирани екипи за проверка на трансферното ценообразуване напр. Словения и Австрия.

Държави, за които мерките за контрол върху трансферното ценообразуване са сравнително нови, бързо набират скорост. Например Финландия разполага с екип от 45 данъчни експерти по трансферното ценообразуване, сформиран през двете години откакто е въведена съответната законодателна уредба.

Светла Маринова и Митко Стойков от Ърнст и Янг- България отбелязват, че принципът на независимите пазарни цени е въведен в българското данъчно законодателство. През 2006 г. приложението на методите за трансферно ценообразуване е уредено и в наредба на Министъра на финансите, която стриктно следва правилата на ОИСР относно кои методи, трябва да се използват и как следва да се прилагат.

Националната агенция за приходите (НАП) в България вече разширява ресурсите си, ангажирани с трансферното ценообразуване и подобрява нивото на отговорните специалисти в тази област. През изминалата година, в рамките на двустранен проект с френската данъчна администрация, наши инспектори по приходите от териториалните дирекции на НАП, взеха участие в обучение по прилагане на методите за трансферно ценообразуване на ОИСР.

До този момент обаче,България не е въвела конкретни изисквания за документална обоснованост на цените между свързани лица.

Все пак знак, че българското законодателство следва глобалните тенденции, е фактът, че към НАП е сформирана работна група за изготвяне проект на Указания за документалната обоснованост на трансферното ценообразуване.

Тази инициатива трябва да бъде приветствана, като се има предвид,че трансферното ценообразуване попада в обсега на редица данъчни ревизии напоследък, а нормативните разпоредби са доста общи и вижданията по отношение на тяхното прилагане могат да се разминат съществено.

Ясни указания за това как трябва да се изготви документация за трансферното ценообразуване, която е необходима и достатъчна, ще улесни от една страна органа, осъществяващ контрол върху цените между свързани лица, а от друга - ще позволи на данъкоплатеца да се съобрази с изискванията още преди да е започнала ревизията и по този начин да избегне санкции, както и продължителни и скъпо струващи спорове с приходната администрация.