Лий Якока - пушещият пури автомобилен шеф с остър език, който спаси Chrysler Corp. в началото на 80-те години и стана един от първите корпоративни ръководители знаменитости, почина на 94-годишна възраст, вследствие на усложнения от болестта на Паркинсон.

Якока, който е син на италиански имигранти от скромно семейство в Алънтаун, Пенсилвания, се издига стремглаво до върха на Ford Motor Co., преди внезапно да бъде уволнен, след което се премества в Chrysler и с помощта на федералното правителство успява да върне компанията от ръба на фалита.

Образът, който си беше изградил от рекламите на Chrysler, му носеше признание и отвъд автомобилната индустрия. Неговата автобиография и последвали книги се превръщат в бестселъри, той водеше енергична кампания за ресторацията на Статуята на Свободата, а името му стана синоним на мениджърския стил на говорене без заобиколки и в крайна сметка - на висоплатения корпоративен ръководител, който определяше неговата ера, пише WSJ.

“Знаете ли, всяко малко дете иска, като порасне, да бъде каубой,” заявява Якока на последното си събрание на акционерите на компанията като неин председател през 1992 г. “Ами, аз го постигнах. Аз наистина бях такъв.”

В автомобилната индустрия неговите постижения са почти ненадминати. В началото на 60-те години той оглавява разработването на модела Ford Mustang, който се превръща в една от най-успелите и влиятелни американски коли на всички времена.

Под негово ръководство Chrysler създава нов тип по-просторен автомобил през 80-те години, който нарича “миниван” и който променя напълно начина, по който пътуват семействата за цяло поколение американци. Десетилетие по-късно компанията пуска първият SUV модел, базиран на автомобил.

Той също така има и редица неуспехи. Докато е президент на Ford, компанията произвежда модела Pinto - малка кола, която обаче се запалва при сблъсък в задната част. Тя беше изтеглена от пазара, а заради произшествия с модела срещу компанията се водеха съдебни дела години наред.

След като възстановява финансовото състояние на Chrysler, той разширява дейността на компанията извън сферата на автомобилите и до началото на 90-те компанията отново е губеща. Неуспешният му опит да остане в компанията, вместо да се пенсионира, води до разделение в борда на директорите и ръководителите й.

Три години след като се пенсионира, той подкрепя оферта за придобиването на компанията от страна на милиардера Кърк Керкориан - ход, който води до придобиването на Chrysler през 1998 г. от германската Daimler-Benz AG .

Лидо Антън Якока е роден на 15 октомври 1924 г. в Алънтаун. Той е второто дете и единственият син на Никола и Антониета Якока, които притежавали ресторант на име Yocco’s, а впоследствие и компания за коли под наем.

Якока завършва гимназия през 1942 г., а след това получава диплома по промишлено инженерство от университета Лихай през 1945 г., както и магистърска степен по инженерни науки от Принстънския университет на следващата година.

След като става свидетел на финансовите затруднения на баща си по време на Голямата депресия, Якока решава да стане богат. “Моята нагласа беше: "Не се занимавай с философски неща. Искам да печеля 10 000 долара на година, преди да съм навършил 25 г., а след това искам да съм милионер,” пише той в своята автобиография.

През 1946 г. той започва работа на инженерна длъжност във Ford, но скоро след това преминава към продажбите и маркетинга. Докато работи в района на Филаделфия, му хрумва идеята за погасителен план “56 за ’56”. Клиент можел да си купи Ford от 1956 г. с 20% начална вноска и месечни вноски от по 56 долара за три години.

Тя се оказва хит. Ford я превръща в национална кампания и мести Якока в централата си Диърборн, Мичиган.

През 1960 г., на 36-годишна възраст, Якока е назначен за ръководител на подразделението Ford на компанията. Тъй като все повече американски семейства си купували втори автомобил, Якока осъзнал, че има необходимост от малък, спортен, но достъпен автомобил и неговите инженери създават такъв с дълъг преден капак и къса задница — Mustang. Колата е представена на 17 април 1964 г. на световното изложение в Ню Йорк и се оказва сензация.

Time и Newsweek поставят на корицата си Якока, който по онова време е едва на 40 г. В първите 18 месеца след пускането на Mustang, Ford продава над 1 млн. автомобила. Тя се превръща в символ на 60-те години и вдъхновява цяла поредица от конкуренти, като Chevrolet Camaro и Plymouth Barracuda.

През 1970 г. Якока е назначен за президент на Ford Motor Co., което го поставя в позиция да наследи Хенри Форд Втори - внука на основателя на компанията. Малко след това Ford пуска модела Pinto. В рамките на няколко години колата участва в поредица от страховити катастрофи и смъртни случаи.

През 1978 г. Ford изтегля автомобила от пазара и след това години наред се бори със съдебни дела, свързани с него.

Същата година напрежението между г-н Форд и Якока ескалира. Тогава годишната му заплата била 1 млн. долара. Ford е спечелила близо 2 млрд. долара в предходната година. Въпреки това на 13 юни 1978 г. Форд уволнява Якока, заявявайки “Понякога просто не харесваш някого.”

Няколко месеца по-късно се обаждат от Chrysler и Якока приема поста на втория най-важен ръководител в компанията. По-малко от година по-късно той вече е назначен за главен изпълнителен директор, а Chrysler е близо до фалита.

Якока продава европейското подразделение на компанията, уволнява ръководители и се опитва да намали разходите, но това не е достатъчно. Банките не искат да отпускат пари на компанията, затова Якока моли правителството да гаранция, че ще плати банковите заеми, ако Chrysler не успее.

След като Конгресът приема закона за Chrysler, компанията получава 1.5 млрд. долара заеми. Тя довършва разработката на няколко нови модела, сред които и Plymouth Reliant и Dodge Aries, които дават началото на възстановяването.

За да спечели отново клиенти, Якока се появява в телевизионни реклами, като смело заявява на американските потребители “Ако можете да намерите по-добра кола, купете я.”

“Нямахме към кого друг да се обърнем, а когато се съмняваш, падаш на колене и се молиш,” казва Якока в интервю през 2006 г. “Нашата рекламна агенция ми каза, не можеш да се скриеш в бункер. Затова излязохме и помолихме хората да ни се доверят.”

Връщат ли се мрачните години за Детройт? Американската автомобилна столица Детройт би трябвало да изживява истински разцвет, но всъщност производителите затварят заводи, намаляват работните смени и съкращават служители

През август 1983 г. Chrysler организира церемония в хотел Waldorf Astoria в Ню Йорк, където Якока връчва на банкери огромен чек за 813 487 500 долара, с които изплаща гарантираните от правителството заеми 7 години предсрочно.

Заради участието си в рекламите на компанията Якока се превръща в бизнесмен знаменитост като никой друг преди него. Списание Time отново го слага на корицата си заради спасяването на Chrysler. Неговата автобиография, публикувана през 1984 г., е продадена в над два милиона копия през първата година.

Той е заобиколен от тълпи от хора при всяко публично участие, започва да пътува с охрана, а в централата на Chrysler всеки ден приемат множество писма на почитатели. Якока дори взема участие в популярния телевизионен сериал “Маями Вайс”.

Chrysler печели милиарди в средата на 80-те години, а Якока използва парите, за да купи финансова компания, производител на самолети и дялове в италианския автопроизводител Maserati и American Motors Corp. В същото време Chrysler има нужда от обновяване колите и двигателите си.

Якока пътува с лимузина и антураж от бодигардове и държи стая в хотел Waldorf. Той си купува имение в Италия и получава огромна заплата за онова време — 20.4 млн. долара за 1986 г.

Той написва още една книга, в която говори за проблемите на Америка и как могат да бъдат решени. Time отново го поставя на корицата си със заглавието “Америка обожава да слуша Лий.”

Неговите решение включват много стъпки, които и днес са гореща тема в американската политика — той призовава за облагане с данъци на чуждия петрол, иска Америка да стане енергийно независима и казва, че страната трябва да инвестира в училища, да оправи инфраструктурата си и да образова повече инженери и учени.

“Ако скоро не предприемем действия, ще изгубим и стоманодобивната, и автомобилната индустрия за сметка на Япония до 2000 г.”, пише той в книгата си.

Председателят на Chrysler се изявява като основен говорител на Детройт по търговската политика и призовава правителството на САЩ да действа твърдо спрямо Япония относно търговския й излишък.

През четвъртото тримесечие на 1989 г. Chrysler губи средства заради придобивания и провала на няколко модела и записва най-голямата тримесечна загуба в историята си. Тогава Якока вече е близо до пенсия и предприема ходове, за да остане възможно най-дълго в компанията, отчасти като се съюзява с акционера Керкориян.

Един от последните му проекти се оказва и един от най-успешните - Jeep Grand Cherokee. Автомобилът е първият на Chrysler с марката Jeep и създава нов пазарен сегмент за SUV-та, базирани на седанови модели.

Моделът прави своя зрелищен дебют на автомобилното изложение в Детройт през 1992 г., като влиза с полицейски ескорт в изложбената зала, разбивайки стъкло.

Това е последната година на Якока като председател, която той прекарва в световна прощална обиколка, която включва участие в предаването на Лари Кинг и концерт на Франк Синатра, който е дългогодишен приятел на Якока.

Якока обаче не остава настрани от бизнеса. През 1995 г. той подкрепя оферта на Керкориян за придобиването на Chrysler. Опитът се оказва неуспешен и води до сливането на компанията с Daimler през 1998 г.

През 2005 г., когато Chrysler отново тръгва надолу, Якока се появява в телевизионни реклами на компанията, като в едната от тях е заедно с рапъра Снуп Дог.

Две години по-късно Chrysler отново е в процедура по фалит. В интервю за Newsweek Якока казва, че това е тъжен ден за него.

Якока се жени за Мери Макклиъри, рецепционистка в завода на Ford през 1956 г., и двамата имат две дъщери. Мери Якока умира от диабет през 1983 г., а Якока създава фондация за борба с болестта.

През 1987 г. той се жени за втори път за Пеги Джонсън, която е с 26 години по-млада от него. Двамата се развеждат само 19 месеца по-късно. Третият му брак с Дариен Ърл през 1991 г. също завършва с развод през 1994 г.