Преди близо 225 г. е създадена конституцията на страна, която в днешните класации поставяме като най-голямата икономика, най-демократичната икономика, страната с най-съвършен фондов пазар и т.н. страната се казва САЩ, а в пълномощията дадени по същата тази конституция относно осъществяването на управлението й откриваме прерогативите на федералния принцип на управление. Това не отрича съществуването на допълнителни локални, на щатско ниво, фискални или законови регламенти, но е необходимото условие за федералната цялост и единна политика, коментира тази сутрин за Profit.bg Бончо Иванов, портфолио мениджър в ОББ Асет Мениджмънт.

Днес в Европа всички казваме, че сме европейци, но колко от нашите страни са готови за „истинска Обединена Европа”. При все, че трябва да коментираме борсовите очаквания, мисля че всъщност трябва да коментираме политическите очаквания. Защото в момента това е сериозният (силно волатилният) фактор, който действа на пазарите и често го определяме като второ неизвестно в уравнението, а в проспектите описваме под графата политически риск.

Не е необходимо да споменаваме, че всички имат очаквания за пазарите, посочва експертът. Още от самото начало на годината консенсуса на пазарните участници показваше, че очакваме забавяне на световната икономика, а в не малко европейски страни директно свиване.

Отделни предвестници, като например индексите отразяващи средните доларови цени за превоз по вода на насипни товари, или контейнери (Baltic Dry Index или HARPEX), както и сериозното повишение на т нар. TED спoред (или директно пълен отказ на доверие между банки) на европейските пазари, оправдаха тези очаквания. Въпросът е какво следва.

Явно е, че консенсусът на пазарните участници се промени с последните политически “подправки”, но едно е сигурно - сегашният консенсус не отразява еднакво добре, нито средносрочният (дългосрочния) по-ясен поглед за това какво е Обединена Европа и намиране на трайно решение на дълговите проблеми, нито евентуален повторен провал на гръцките избори в неделя. Тази половинчатост на очакванията логично води до намаление на ликвидността по борсите в световен мащаб, т.е. период на stand by.

С оглед на това няма как да се учудваме, че на ниско ликвидният български пазар все повече инвеститори се насочват към дружества с добра дивидентна политика и отношение към инвеститорите, а това поражда някаква форма на “калиброване”, завършва Бончо Иванов.