Тези автомобили съществуват в един-единствен екземпляр. За времето си те са били еталон за скорост, стил, лукс и иновации, но различни причини им попречиха да влязат в серийно производство: някои производители се изплашиха от липсата на търсене заради твърде високите цени; някои се прехвърлиха на други проекти; а имаше и такива, които от самото начало не мислеха за друго, освен да демонстрират своите възможности. Каквато и да причината, общото при тези автомобили е, че не им провървя да се сдобият със славата, която заслужаваха:

Jaguar C-X75.

2010 год.

Jaguar C-X75 остана само прототип, въпреки че компанията планираше да произведе 250 броя. Нестабилната икономическа ситуация накара Jaguar да се усъмни дали ще успее да реализира поне 200 броя от колата с цена 1.15 милиона долара. Използваните в Jaguar C-X75 технологии впоследствие широко навлязоха в други модели, които получиха и някои от стилистичните черти на тази кола.

Тя имаше шаси от въглеродни влакна, разработено съвместно с отбора от Формула 1 Williams, ултралеки колела (40 на сто по-леки от стандартните), 17 радиатора и аеродинамични елементи в стил болидите от F-1. Беше оборудвана с четири електромотора (по един за всяко колело) с обща мощност 780 конски сили, задвижвани от литиево-йонни батерии. Според производителя C-X75 може да развие 100 км/ч за на 3.4 секунди и ускорява до 80-145 километра в час за 2.3 секунди. Максимална скорост - 330 километра в час.

Вижте още: Повдигат обвинения на 10 души за най-скъпата катастрофа в света

Zagato Raptor (Lamborghini Raptor).

1996 год.

Този автомобил бе проектиран от дизайнерското бюро Zagato за Lamborghini. Суперколата е създадена за по-малко от четири месеца, което дори и за съвременните стандарти е необичайно кратък срок. Производителят използва революционната по това време система за компютърно автоматизирано проектиране (Computer Aided Design), което го спасява от затъването в куп мащабни макети.

Raptor имаше тяло от въглеродни влакна в пилотската кабина, горната част на която можеше лесно да бъде свалена, превръщайки купето в роудстър. Освен това имаше възможност за слагане на специално покритие на седалката на пътника и така колата се превръщаше в едноместен болид. Автомобилът се оказа 300 килограма по-лек от Diablo и можеше да вдигне над 330 километра в час (Diablo е с максимална скорост 325 километра в час).

Беше планирано да бъдат произведени 50 броя Raptor, но по-късно Lamborghini реши просто да актуализира Diablo, преди да да пусне на пазара ново поколение на суперкола - Murcielago. Raptor остана в един екземпляр, който бе продаден през 2000 г. на търг за рекордно ниска цена за уникален автомобил. Частен колекционер от Съединените щати плати за прототипа около 220 000 долара - цената сравнима с цената на обичайните Diablo по това време.

Ford GT90

1995 год.

Концептуалната кола, показана през 1995 г. на автосалона в Детройт, донесе на Ford славата на производител на най-могъщата суперкола в света. С 12-цилиндров двигател с четири турбини със 720 конски сили колата развива скорост до 407км/ч- почти същия показател има „суперавтомобилът на суперавтомобилите“ Bugatti Veyron, който се появява 10 години след идеята на Ford.

За да не се стопи колата при максимална работа на двигателя, са използвани специални топлоустойчиви керамични елементи - същата технология, използвана в космическата совалка Space Shuttle.

Прототипът става първият представил на новата дизайнерска философия на Ford, наречена New Edge. По-късно в този стил са направени едни от най-популярните модели на американския концерн като Focus и Ka. Самата GT40 обаче се оказва твърде сложна за американците и така и не стига до серийно производство. По-късно Ford произвежда няколко GT40 в по-разбираемия за американците ретростил, напомнящи болидите на Льо Ман.

Maybach Exelero.

2005 год.

Maybach Exelero е един от най-скъпите и разкошни автомобили в света. Създаден през 2005 г. на базата на лимузина Maybach 57, спортното му купе е разработено съвместно с германския производител на шини Fulda за демонстрация на високоскоростните гуми, които са проектирани за скорости от над 370 км/час. Целият екстериор е поверен на Maybach, а компанията го изпълнява в стила на спортните коли от 30-те години. Fulda настоява сред материалите, използвани в салона на Exelero, непременно да присъстват карбонова пластмаса, кожа, алуминий и неопрен.

Почти шестметровият автомобил с маса 2 660 кг е снабден с 6-литров двигател със 700 к.с. V12, който е свързан с 8-степенна скоростна кутия. Обемист и тежък за спортен автомобил, Exelero развива до 100 км/ ч за 4.4 секунди и максимална скорост от 351 километра в час.

През 2011 г., колата е купена за 8 милиона долара от рапъра Браян Уилямс с творчески псевдоним Birdman. Година по-късно, Daimler обяви, че ще премахне търговската марка Maybach, която през последните няколко години носела само загуби.

Вижте още:Първият арабски суперавтомобил ще струва 3.4 млн. долара

Audi Rosemeyer.

2000 год.

Концептуалната суперкола на Audi е създадена и кръстена в чест на германския пилот от 30-те Бернд Розмайер. Автомобилът получава стилистичните черти на довоенния болид Auto Union - брилянтно тяло от едно цяло блестящо парче алуминий, украсен с огромна радиаторна решетка и многобройни вентилационни отвори. Той става предвестник на серийния R8, който се появява през 2006 г. и позволява на Audi да влезе в конкуренция с Lamborghini – нещо, за което германците мечтаят още от 90-те години.

В аскетичния салон на Rosemeyer, обвит с огнеупорни материали, има четириточкови предпазни колани, както и топка на скоростния лост и волан с четири спици от алуминий.

Снабден е с осемлитров W-образен 16-цилиндров двигател Audi Rosemeyer, разположен пред задната ос, със 792 конски сили и шестстепенна механична скоростна кутия. Максималната скорост е 350 километра в час.

Сега концептуалният автомобил е част от музея Audi в Инголщат.

Cadillac Cien.

2002 год.

С този суперавтомобил компанията отбелязва своя стотен юбилей. Cien, което на испански означава „сто“ поставя черта на всичко, което „Кади“ е разработила през XX век, а също символизира възгледите на компанията за бъдещето.

Пред създателите стои трудна задача - да създадат иновативен суперавтомобил с проверено аеродинамично тяло, но в същото време да запазят семейните черти на марката. В резултат цялостната посока на дизайна на колата е заимствана от американския изтребител F-22 Raptor, а дългите линии на решетката, която се намира между вертикалните фарове, напомнят за класическите автомобили на компанията. Както подобава на юбилеен автомобил, Cien е снабден с най-модерните за времето си технологии: спътникова комуникация OnStar, система за гласово управление Communiport, асистент за паркиране и система за нощно виждане, която проектира изображението на пътя на предното стъкло.

Суперколата е оборудвана с алуминиев 7.5-литров 12-цилиндров двигател със 750 конски сили, който работи с шестстепенна полуавтоматична трансмисия. Cadillac Cien развива 100 километра в час за 3.5 секунди и има максимална скорост 330 километра. Нито автомобилът, нито неговият двигател обаче стигат до серийно производство: компанията се концентрира на развитието на по-напредналите 6- и 8-цилиндрови двигатели.

Peugeot Onyx.

2012 год.

Суперколата с каменно име е изработена от необикновени материали: освен обичайния карбон, в Peugeot Onyx са използвани мед, филц и хартия. Автомобилните врати и калници са изработени от полиран месинг, прозорците и покривите- от прозрачно органично стъкло, а рамката е от въглеродни влакна. За интериора е използван удължен филц, а в таблото на суперавтомобила е използван специален материал, изработен пресовани вестници, който изглежда като дърво.

600 к.с., 3.7-литровия дизелов двигател работи заедно с шестстепенна скоростна кутия. Също така Onyx генерира енергия от спирачката, която се съхранява в две литиево-йонни батерии и осигурява на суперавтомобила допълнително 80 к.с. при рязко вдигане на скоростта. Динамичните характеристики на прототипа все още се пазят в тайна.

От самото начало производителите заявиха, че няма да пускат колата в серийно производство, но просто искат да покажат в каква насока смятат да се движат в бъдеще.

Вижте още:Кафене събира коли за милиони два пъти в месеца

Volkswagen W12 Nardo.

2000 год.

С тази кола „народната марка“ показва, че умее да пуска не само достъпни коли, но и суперколи- рекордьори. Първият прототип се появява още през 1997 г. и бързо е последван от още няколко, идентични на вид, версии, но най-известната и мощна е Volkswagen W12, представена през 2000 г. От самото начало се знае, че колата няма да влезе в серийното производство, а с него само ще се проверят техническите възможности и надеждността на новия двигател W12.

Разработката на екстериора е поверена на самия Джорджето Джуджаро. Италианецът успява да създаде практически идеално аеродинамично тяло, което заедно с двигателя позволява на колата да преодолее 100- километровата граница за 3.5 сек и да развие до 357 км/ч.

Колата поставя веднага седем световни рекорда на италианската писта Нардо, включително рекорд за средна скорост за 24 часа. За денонощие колата преодолява 7 749 км със средна скорост 322 километра в час.