Държавните петролни гиганти - двигатели или палачи на енергийния преход

811
Държавните петролни гиганти - двигатели или палачи на енергийния преход

© Pixabay

Климатичните активисти обичат да обвиняват петролните корпорации, като ExxonMobil, Total и Shell, за бавния напредък в борбата срещу климатичните промени.

Енергийните гиганти от частния сектор често са обект на правни искове и други форми на натиск, за да се откажат от изкопаемите горива в полза на възобновяемите енергийни източници и останалите зелени технологии.

От една страна, това изглежда логично - тези компании имат широки дистрибуторски мрежи, марките им са добре известни и потребителите лесно могат да ги идентифицират. Този натиск често е добре дошъл - в борбата срещу глобалното затопляне всяка малка стъпка е от значение.

Но на петролния пазар частният сектор има по-малко значение, отколкото повечето хора мислят. Дали енергийният преход ще успее, всъщност, зависи в много по-голяма степен от поведението на държавните петролни гиганти по света, пише The Economist.

Тези държавни петролни гиганти произвеждат произвеждат над 60% от световния суров петрол и половината природен газ, в сравнение с малко над една десета за големите частни международни петролни компании. Останалата част се добива от по-малки независими фирми.


Освен това държавните монополи притежават две трети от оставащите открити запаси от нефт и газ в световен мащаб. Четири от тях – ADNOC на Обединените арабски емирства, PDVSA на Венецуела, QatarEnergy на Катар и Saudi Aramco на Саудитска Арабия, притежават достатъчно залежи от изкопаеми горива, за да продължат да произвеждат със сегашните темпове в продължение на повече от четири десетилетия.

И ако петролните производители от частния сектор изглеждат като големите печеливши от скока в цените на суровия петрол до 100 долара за барел през последните месеци, техният добив бледнее пред този на държавните им конкуренти.

Според консултантската компания Wood Mackenzie, ако цените на петрола се задържат на средно ниво от 70 долара до 2030 г., 16-те най-големи държавни петролни гиганта биха прибрали 1.1 трилиона долара повече, отколкото ако бяха средно 50 долара.

Потреблението на въглища се очаква да се върне на рекордните нива от 2013 гПотреблението на въглища в ЕС се очаква да нарасне със 7% през 2022 г., в допълнение към ръста от 14% за миналата година, според данни на МАЕ

Половината от тази награда ще отиде при компаниите от ОАЕ, Кувейт, Катар и Саудитска Арабия. Руските гиганти, като Роснефт, които Западът избягва след нахлуването в Украйна през февруари, продават на Китай и други азиатски клиенти и биха завладели почти една пета от пазара.

И тъй като частният сектор е притискан да възприеме бъдеще с по-ниски въглеродни емисии, влиянието на държавните петролни гиганти има сериозен потенциал за растеж.

Затова изглежда доста обезпокоително, че докато емисиите на парникови газове на водещите частни петролни компании са се стабилизирали или са достигнали своя връх, същото важи само за две държавни фирми - бразилската Petrobras и колумбийската Ecopetrol.

Данните на Wood Mackenzie показват, че държавните гиганти отделят по-малко от 5% от капиталовите си разходи за енергийния преход, в сравнение със средно 15% за американските и европейските частни фирми. Между 2005 г. и 2020 г. държавните петролни монополи от развиващите се страни са подали и много по-малко заявления за патенти за "зелени" идеи от техните частни конкуренти.

Българският бизнес

Подобни статии

Най-четени статии

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg