По време на локдауните през последните две години, наложени заради пандемията от COVID-19 в страните от Европейския съюз, 37% от хората са работили дистанционно. В България от разстояние са работили една четвърт от заетите. Това показват данните от изследване на базираната в Дъблин Европейската фондация за подобряване условията на живот и труд, цитирано от Българското национално радио.

Преди пандемията само 5% от работещите в Евросъюза са полагали дистанционен труд.

Изпълнителният директор на фондацията Ивайло Калфин коментира пред Икономическия и социален съвет в България, че 80% от работилите дистанционно желаят да се трудят в хибридна форма и след пандемията.

Изследването обаче показва, че дистанционният труд все още не е достатъчно уреден по отношение на здравословните условия на труд, правото на откъсване от дигиталната среда, удълженото работно време и стреса. Данните сочат, че младите работници се чувстват най-несигурни заради липсата на социален контакт с колектива.

Другата голяма група, която е подложена на сериозен стрес,са младите жени, които се грижат за децата си.

Над 200 000 българи са се преместили в селата по време на пандемията Пандемията промени навиците на много хора, като в същото време засили желанието за по-свободен и здравословен живот


„Грижа за семейството, дома, готвене и т.н. Жените мислят стратегии как да ги съчетаят, предпочитат да работят от вкъщи, но в същото време това им създава допълнителни ангажименти, несигурност и стрес“, посочва Калфин, цитиран от БНР.

Той даде пример как Европейската комисия налага хибридния модел на работа.

„Поне два дни в седмицата всеки би трябвало да е в офиса, един ден минимум да работи от разстояние и другите два дни са по индивидуална преценка", смята Калфин.