Най-големите десет частни компании в България, много от които печелят от замърсяващи индустрии като добив и дистрибуция на изкопаеми горива и цветни метали, плащат едва 2,6 на сто от корпоративните данъци. Предприятията са с мащаба на "Аурубис България", "Лукойл Нефтохим Бургас", "Лукойл България".

Заключенията са от доклад на Екологично сдружение "За Земята" с автор финансовият журналист Димитър Събев и съавтор Ива Димитрова от екип "Икономическа справедливост" на "За Земята".

Документът използва изцяло публична информация и разглежда корпоративните данъци на десетте най-големи частни предприятия в България. Данните показват, че съотношението "данък/приходи" е средно 0,34 на сто за 2020 г. и 0,37 на сто за предходната година. С други думи, държавата прибира между 3 и 4 лева от всеки 1000 лева от бизнеса на най-големите фирми, пишат авторите на доклада.

"Най-големите компании в България като цяло далеч не са най-големи данъкоплатци и за по-малките по размер предприятия остава да носят по-голяма данъчна тежест. Корпоративните данъци играят твърде скромна роля в осигуряването на данъчни приходи в България. Основен принос за събирането на средствата в бюджета имат физическите лица: веднъж с данъка върху доходите си, но още повече с масивни "невидими" данъци върху потреблението и вноса, при които България е европейски шампион с 50 на сто от общата данъчна тежест", коментира Димитър Събев, финансов журналист и автор на доклада.

Корпоративните печалби пазят американската икономика от рецесиятаБлизо три четвърти от компаниите в широкия борсов индекс S&P 500 надминаха прогнозите за печалбите през второто тримесечие

През 2020 г. ясно се обособяват две групи по отношение на показателя „данъци/приходи“. В едната попадат четири дружества с чуждестранна собственост, които внасят като данък еквивалента на 0,6-0,8 на сто от приходите си. От другата страна е "българската група", която използва далеч по-малка част от приходите си за плащане на данъци: 0-0,3 на сто.

Възможно обяснение е, че чуждестранните предприятия не разполагат със "социален капитал" в институциите в случай на данъчни проверки и финансови ревизии. За разлика от тях "българската група" притежава повече "меки ресурси", с които може да менажира данъчните си задължения. Освен това, предприятията от "чуждестранната група" по правило се облагат в България с по-нисък корпоративен данък, отколкото в страната, където е седалището им и този факт сам по себе си намалява мотива за радикални данъчни оптимизации, съобщава БТА.

След намаляването на корпоративния данък на 10 на сто през 2007 г. и 2008 г., България се превърна и в страната с най-високо икономическо неравенство в ЕС.

Основен довод в полза на ниския корпоративен данък и плоската данъчна ставка беше идеята, че ще бъдат привлечени повече чуждестранни инвестиции. Практиката показа, че това не се случи, но за да попълни недовземането с преки данъци, българският бюджет трябва да събира пропорционално повече приходи с данъци върху потреблението. Съответно, тежестта на косвените данъци пада върху хората, докато корпоративното данъчно облагане е съвсем либерално, отчитат авторите на документа.

Възможно решение е България да се придържа към "златния триъгълник" на европейското данъчно облагане, при който данъчната тежест е разпределена поравно с по една трета преки данъци, косвени данъци и осигуровки. Стъпка в тази насока би било за най-големите предприятия в страната да се въведе минимално данъчно облагане на базата на оборота, ако данъците върху печалбата са под определен праг. Минимален корпоративен данък, определен като някакъв нисък процент от оборота (например 0,5 на сто), би могъл да противодейства на част от счетоводните "оптимизации", изпразващи данъчната основа на големите предприятия и прехвърлящи данъчната тежест върху хората и малкия и среден бизнес, пише в доклада.