Директорите на енергийните компании няма да присъстват на лидерската среща, организирана от американския президент Джо Байдън, която трябва да се проведе на 22 и 23 април. Байдън и държавните глави на още 40 държави ще обсъдят мерките за ускоряване на глобалния преход към по-зелена енергия.

По всяка вероятност въглищните компании няма да имат поводи за радост, тъй като една от основните теми ще бъде ограничаването на потреблението на въглища в Азия. Същото важи и за петролните гиганти, на фона на мащабните инвестиции в електрическа мобилност за сметка на конвенционалните двигатели с вътрешно горене.

Един от енергийните сектори обаче ще следи с особено внимание това, което ще се случи на срещата - този, свързан с природния газ. В момента бъдещето на нито един енергиен ресурс не е по-мъгляво от това на "синьото гориво", пише The Economist.

Неговите поддръжници смятат, че то е "мост" към един по-чист свят, тъй като има най-нисък въглероден отпечатък от всички останали изкопаеми горива. Пет от най-големите петролни компании в света инвестират активно в този сектор - ExxonMobil, Chevron, Royal Dutch Shell, Total и BP.

През 2007 година продажбите на газ са заемали дял от 39% в приходите на тези пет компании, докато през 2019 той вече е 44%. Производството на втечнен природен газ достига рекордни стойности.

През 2016 година Shell придоби британския газов гигант BG, а годишните инвестиции на компанията в сектора са около 4 милиарда долара. Total очаква петролните ѝ добиви да се свият през следващото десетилетие, но за сметка на това газовите ще се увеличат от 40% на 50%. от продажбите.

През февруари Qatar Petroleum обяви, че стартира най-големия проект за добив на втечнен природен газ в историята.

В същото време обаче дебатът дали природният газ наистина е "мост към по-чист свят" или "задънена улица" продължава, пише още изданието. Джо Байдън и повечето от неговите партньори в развитите държави поемат сериозен ангажимент да постигнат нетна въглеродна неутралност до 2050 година.

За целта обаче те ще трябва да намалят драстично потреблението на изкопаеми горива, включително и на природен газ. Освен ако не бъдат развити технологии, които да позволяват улавянето на въглеродни емисии в много по-големи мащаби от настоящите.

Соларните панели и вятърните турбини вече се превръщат в сериозен конкурент на газта, особено като се има предвид, че цената на ВЕИ технологиите се понижава с всяка изминала година.

Добивът на газ обаче все още остава много по-изгоден от икономическа гледна точка, особено на фона на планирания ръст в предлагането от страна на компании като Qatar Petroleum.

Петролът може да поевтинее до 10 долара за барел през 2050 г. Ето защоЦената на петрола може да падне до 10 долара за барел през 2050 година, ако светът успее да постигне целите, заложени в Парижкото споразумение за климата и електрифицира водещите сектори от икономиката


До известна степен природният газ наистина е по-екологична алтернатива на фона на останалите изкопаеми източници. Една газова електроцентрала, например, генерира два пъти по-малко вредни емисии от такава на въглища. Освен това газта може да се използва не само за производство на електричество, но и на отопление, на изкуствени торове, както и за други индустриални цели.

За разлика от парниковите емисии на автомобилите, тези на индустрията, поне на теория, могат да бъдат "улавяни" и складирани под земята. Освен това природният газ може да служи като основа за производство на водород, който пък е опция за дългосрочно складиране на енергия.

Съвременната история обаче показва, че инвестициите в добиви на природен газ не винаги се оказват печеливши. В периода между 2008 и 2014 година много от енергийните компании се "втурнаха" към газовия сектор, привлечени от ръста в цените. Впоследствие обаче цената на "синьото гориво" на световните пазари се срина, а част от вложените средства бяха загубени безвъзвратно.

През 2019 година Chevron отписа 11 милиарда долара от стойността на газовия си портфейл, Shell - между 15 и 22 милиарда долара, а ExxonMobil - между 17 и 20 милиарда долара. Покупката на компанията за производство на шистов газ XTO Energy за 41 милиарда долара през 2010 година се смята за най-губещата инвестиция, предприета от петролна компания през последните 20 години.

Ключовите въпроси пред сектора са два. Единият е с каква скорост правителствата ще ограничават въглеродните емисии. Добивът, втечняването и транспортът на природния газ също генерират такива, в допълнение към неговата реална консумация. Освен това при производството се генерира и парниковия газ метан, за който се смята, че е 80 пъти по-устойчив в атмосферата в сравнение с въглеродния диоксид.

В унисон с плановете за борба с климатичните промени, някои градове в Нидерландия и в Калифорния наложиха забрана за строителството на нови сгради, захранвани от природен газ. Великобритания се готви на направи същото от 2025 година.

Прогнозите на Международната агенция по енергетика показват, че ръстът в търсенето на природен газ ще се забави до около 1.2% годишно в периода до 2040 година. За сравнение средното увеличение от 2010 до 2019 г. беше с 2.2 на сто. Ако световните лидери обаче се споразумеят за по-агресивно ограничаване на емисиите, през 2040 година търсенето на природен газ може и да е по-ниско от това през 2019 г.

Прогнозата на BP е още по-песимистична. Ако светът иска да постигне пълна въглеродна неутралност до 2050 година, потреблението на газ ще достигне своя пик през следващите няколко години, след което ще започне постепенно да намалява.

Вторият важен въпрос, от гледна точка на търсенето, е колко бързо ще се развиват алтернативните технологии за производство на енергия. В момента около две трети от световното население живее в райони, където производството на електричество от нови вятърни и слънчеви централи е по-евтино отколкото от газовите, по данни на Bloomberg NEF.

Инфраструктурният план на Джо Байдън, на стойност 2 трилиона долара, включва сериозна подкрепа за улавянето и складирането на въглеродни емисии, както и за алтернативите на "синьото гориво".

Европейският съюз пък иска да се превърне в един от лидерите в сферата на водородната енергия, за която също се смята, че в бъдеще може да заместни природния газ в много от настоящите му приложения в индустрията и дори да използва част от съществуващата инфраструктура.

Проблеми биха могли да се появат и от гледна точка на предлагането. Главният директор на газовото поделение на Shell Маартен Ветселар казва, че преди няколко години консенсусните очаквания са били за пазар, в който предлагането ще е по-малко от необходимото и цената ще се диктува най-вече от това.

"Впоследствие, най-вече благодарение на шистовата "революция" в САЩ, се оказа, че светът разполага с предостатъчно газ. Освен това частните компании са изправени пред конкуренцията на държавните гиганти в държави като Катар и Русия, които могат да разчитат на субсидии и като цяло да добиват (и съответно на продават) на много по-ниски цени.

Очаква се новият проект на Qatar Petroleum да повиши капацитета за производство на втечнен природен газ в страната с 40% до 2026 година.

60-те най-големи банки инвестирали $3.8 трлн. в изкопаеми горива за 5 г.Големите банки по света все още финансират компании за изкопаеми горива с трилиони долари


Всичко това кара част от представителите на сектора да преосмислят своите инвестиционни планове, пише The Economist.

Американската Dominion Energy, например, се отказа от плановете си за строителство на нов газопровод и продаде целия си газов бизнес на инвестиционната компания на Уорън Бъфет Berkshire Hathaway за 9.7 милиарда долара.

Френската Engie пък се отказа от подписването на договор с американския доставчик на втечнен природен газ NextDecade именно от съображения, свързани с парниковите емисии на шистовите добиви.

Мерките, насочени срещу климатичните промени, на практика оскъпяват всяка инвестиция в изкопаеми ресурси и повишават нейния риск, смята анализаторът на Goldman Sachs Мишел Дела Виня.

За големите енергийни компании обаче този проблем не е толкова сериозен, тъй като те могат да използват както мащаба си, така и останалите активи в своите портфейли, така че да неутрализират ефективно негативните ефекти.

Shell, например, вече предлага доставки на втечнен природен газ с нулеви нетни емисии, които са "неутрализирани" с помощта на различни екологични инициативи. За малките компании реализирането на подобни механизми е доста по-трудна задача.

Френската Total също планира удвояване на доставките на природен газ през следващото десетилетие, като в същото време има намерение да намали значително емисиите на метан. Exxon Mobil инвестира активно в улавяне и съхранение на въглеродни емисии.

Краят на природния газ все още е далеч, за разлика от този на въглищата например, пише The Economist. Но в бъдеще индустрията ще се фокусира не толкова върху проектите, които се реализират, а върху тези, които не се.