Как светлата бира се е превърнала в най-популярната напитка в Америка, която се продава навсякъде - от супермаркетите до луксозните хотели?

В Европа бирата е част от всекидневието в продължение на столетия, но от другата страна на Атлантическия океан това невинаги е било така.

Всичко започва в средата на 19-и век, когато предприемчиви немски имигранти започват да варят леката газирана алкохолна напитка в кухните си, за да им напомня за дома.

Находчивите немски пивовари издигнат хобито си в мощна индустрия, като агресивно популяризират новата напитка сред американските потребители. Те затвърждават своето господство чрез приемане на нови индустриални технологии и непрекъснато подобряване на рецептите.

Срещат отпор както от страна на опонентите на алкохола, така и на противниците на имиграцията. Битката за правото да се пие бира предизвиква дори разкол в професионалната бейзболна лига, пише History.com.

„Германският триъгълник“ и възходът на бирените барони

Близо 5 милиона германски имигранти пристигат в Съединените щати в периода между 1820 и 1900 г. Голяма част от тях се стичат в разрастващите се промишлени центрове от Средния Запад, особено около Сейнт Луис, Милуоки и Синсинати - т. нар. „германски триъгълник“.

До средата на века някои занаятчии внасят в САЩ маята и рецептите за производство на баварските бири лагер и пилзнер. За производството им са необходими от шест седмици до осем месеца, но могат да се съхраняват за по-дълги периоди от време, което е предимство пред тъмния английски ейл, който доминира в американските вкусове дотогава.

Тъй като ейлът е с кратки срокове на ферментация, той се вкисва бързо, ограничавайки възможностите за съхранение на пивоварите и пазарния обхват.

Около 4000 германски пивоварни се появяват в Съединените щати до средата на 70-те години на 19-и век. Те се превръщат в квартални центрове за любителите на пивото в разрастващите се градове.

Новите „бирени барони“ създават свои пивоварни династии в цялата страна. Сред тях са Адолфус Буш, който застава начело на компанията на своя тъст Еберхард Анхойзер в Сейнт Луис, Кристиан Моерлайн и неговата компанията в Синсинати, Джордж Ехрет, който управлява пивоварната Hell Gate в Ню Йорк и Джейкъб Рупърт - друг нюйоркчанин, който купува изпадналия в затруднения бейзболен отбор Ню Йорк Янкис през 1915 г. и използва печалбите от бира, за да построи Yankee Stadium и да наеме Бейб Рут и други звездни играчи.

Най-популярният "бирен" град в Америка обаче става Милуоки, който до края на 19-и век може да се похвали с четири от най-големите пивоварни в света, притежавани от етнически германци. Една от причините за възхода на града е интензивното съперничество между пивоварите Фредерик Пабст и Джоузеф Шлиц.

1200-годишен английски пъб, оцелял през войни и кризи, търси нов собственикКръчма в предградията на Лондон, оцеляла през световните войни, грипната пандемия от 1918 г. и няколко икономически кризи, затваря вратите си, но все още има надежда за бъдещето

Разширяване извън германскоговорящите пазари

За да развият пазара на традиционния немски лагер, пивоварите трябва да накарат негерманците да пият бира. Парадоксалното е, че Пабст и Шлиц откриват възможности дори в трагичните бедствия и войната.

Големият пожар в Чикаго от 1871 г. оставя 100 000 души без дом, унищожава 18 000 сгради, както и почти всички пивоварни в града. Пабст използва своя кораб, задвижван с пара, за бързо преместване на бъчви със светла бира на юг по езерото Мичиган (Чикаго се намира на около 150 километра от Милуоки по брега на езерото), купувайки складово пространство в Чикаго, за да ги съхранява.

Шлиц превозвал бъчвите по железопътната линия и давал безплатна бира на пострадалите от пожара. Десет години по-рано Шлиц прави подобен жест и по време на Гражданската война, изпращайки охладени с лед бъчви по река Мисисипи до 200 000-те германски имигранти, биещи се на страната на Севера.

Германците съставляват най-големия етнически контингент в армията на Съюза (един на всеки 10 войници) и по цялото протежение на реката и на бойните полета те се смесват с местните жители, разпространявайки свежия лек вкус на светлата бира.

Новите технологии и техники за варене също помагат за разширяването на пазара. Парните двигатели подобряват времето за доставка и варенето. Изкуственото охлаждане, което става достъпно през 70-те години на 19-и век, позволява на производителите да съхраняват бирата по-дълго и да я изпращат по-надалеч.

В цялата страна пивоварите продължават да променят рецептите си, търсейки правилните съставки, за да направят по-вкусна, по-чиста и по-пенелива бира с много по-дълъг срок на годност.

На Световното изложение в Чикаго през 1893 г. Пабст и Шлиц се състезават на международната сцена за титлата на най-добрия пивовар на Америка, като показват своите бири пред повече от 27 милиона посетители. Шлиц взима награди за три от своите лагери, бирата на Пабст Best Select печели най-високите отличия, след което започва да се нарича Pabst Blue Ribbon.

Как възниква обичаят на наздравиците? Никой не може да каже с точност кога алкохолът е навлязъл за първи път в менюто на хората, но наздравиците днес са неразделна част от консумацията му

Борбата с трезвените фанатици

С разрастването на доминираната от Германия бирeна индустрия в САЩ се появяват и първите ѝ противници. Те осъждат както вредното влияние на алкохола, така и на самите имигранти.

Движението за въздържание срещу алкохолизма, ръководено предимно от англо-протестанти, прави първите си крачки през 50-те години на 19-и век, когато 13 щата забраняват продажбата на алкохолни напитки. Високоградусовите питиета са обвинени за различни злини, вариращи от домашно насилие и политическа корупция до хазарт и проституция.

В битката за обществен морал „германците, които обичат пиво“ и „накиснатите с уиски ирландци“ (по думите на тогавашната пропаганда) често били обединени като мишени. Но за германците пиенето на бира не се ограничава само до буйните мъже в кръчмите. Пивото е част от тяхното ежедневие и култура, а също и семеен бизнес.

Германските имигранти пренасят детските градини и хот-дога в новия си дом в Америка, а заедно с тях немските пивовари създават т. нар. "бирени градини" на открито. Те стават място, на което работещите хора, флиртуващите двойки и младити семейства отиват в неделя, за да общуват, да слушат музика на живо и да се насладят на чистия въздух с наливна бира в ръка.

Атмосферата на някои от тези места е като на малък увеселителен парк.

Борбата за въздържание в средата на 19-и век съвпада хронологично с нативистките, антиимигрантски движения, като партията Know Nothing, която понякога прибягва и до насилие. През 1855 г. нейни представители в Чикаго избират за кмет на града Леви Буун, който увеличава лицензионните такси шест пъти и наема нативистка полиция, която да затваря заведенията на имигрантите в неделя.

Стига се до полицейски репресии и дори до смъртни случаи. Също през 1855 г. симпатизанти на движението Know Nothing, ядосани заради загубата на изборите, се разбунтуват, атакувайки германските общности и пивоварните в Кълъмбъс и Синсинати в Охайо и в Луисвил, Кентъки.

Американски щати искат да бойкотират руската водка. Защо няма да се случи?Произведеният в Русия алкохол е поредната мишена на засилващото се недоволство спрямо инвазията на страната в Украйна

Биреният скандал, който разцепва бейзболната лига

Моралният диспут се разпространява дори на бейзболните игрища.

През 1878 г. сравнително новата Национална бейзболна лига, в стремежа си да "изчисти" своя имидж, спира да продава алкохол на стадионите, забранява неделните мачове и повишава цените на билетите, които стават недостъпни за работещите хора. Феновете на един от отборите в протестантския Уорчестър, Масачузетс, се оплакват от присъствието на "пияници, комарджии и проститутки" по стадионите.

Лигата отстранява отбора на Синсинати - град с голяма диаспора от етнически германци, когато неговият президент отказва да спазва новите правила. Шест други отбора отговарят на мярката, като се оттеглят от лигата, включително от Сейнт Луис, Синсинати, Балтимор и Филаделфия.

През 1881 г. те сформират Американската асоциация, наречена от нейните противници Лигата на бирата и уискито, която в крайна сметка се превръща в Американската лига и днес е част от Major League Baseball в САЩ.

Нов век, нови проблеми

В началото на 20-и век опозицията срещу бирата се засилва.

По време на Първата световна война антигерманските настроения правят живота и бизнеса на американците от германски произход значително по-трудни. През 1920 г. приемането на забраната за продажбата на алкохол в страната нанася смъртоносен удар на всички бирарии и пивоварни, което води до разцвет на организираната престъпност за трафик на алкохол.

Когато сухият режим приключва през 1933 г., оцеляват само големите пивовари с национални марки, които са намерили начини да се адаптират към новата реалност. Сред тях са и Pabst Blue Ribbon, Schlitz, Miller и Anheuser-Busch.