Къде изчезнаха публичните компании?

2762
Къде изчезнаха публичните компании?

Регулаторите на американския капиталов пазар се сблъскват с обезпокоителна тенденция - публичните компании, едно от най-великите изобретения на западния капитализъм, изглежда започват да се превръщат в "изчезващ вид", пише Bloomberg.

Преди обаче да предприемат някакви мерки, институциите трябва да си отговорят на един важен въпрос - дали това изобщо е проблем? 
 
От създаването на холандската Източноиндийска компания през 1602 г. насам публичните дружества винаги са играли централна роля в глобалната икономика.

То позволява на предприемачите да набират средства от широки групи инвеститори и дава възможност на всеки - от хеджфонд мениджъра до средностатистическия представител на средната класа, да притежава дял от капитала на бъдещия Apple, например, или да участва във взимането на решения за бъдещето на най-големите световни компании. Този механизъм внася нотка на демокрация в корпоративния свят. 
 
Напоследък обаче вселената на публичните компании в САЩ постепенно се свива.
 
Новите компании, които излизат на борсата, са два пъти по-малко от тези през 80-те и 90-те години на миналия век, а сливанията и придобиванията елиминираха стотици други.

На всички регулирани пазари на акции в САЩ към края на 2017 г. се търгуват акциите на около 3600 компании. За сравнение, през 1997 г. те бяха над два пъти повече. 
 
Какво се случва? Някои обвиняват по-строгите регулации, въведени в началото на XXI век, които имаха за цел да ограничат счетоводните измами и наложиха много по-строги изисквания за прозрачност и отчетност на мениджмънта на публичните компании.

Законът е известен като Сарбейнс-Оксли, но не всичко може да се обясни с неговото влияние, защото той е приет чак през 2002 г., а "изчезването" на публичните дружества започва още през 90-те години. 
 
Споед някои експерти, то е напълно естествена реакция на изобилието от нови имена, излизащи на капиталовия пазар в предходното десетилетие, още повече, че много от тях не бяха готови за тази стъпка.

В епохата на "дотком балона" и "ирационалното изобилие" част от тези "борсови хитове" фалираха и оставиха след себе си горчиви спомени за много инвеститори. 
 
От тази гледна точка, по-малкият брой на публичните компании в днешно време не е непременно негативен показател. Защото, за разлика от бройката им, размерът на тези дружества всъщност нараства и то значително.

Общата им пазарна капитализация, измерена като процент от брутния вътрешен продукт на САЩ, е близо до пиковите си стойности, достигнати през 1999 г. 
 
Чуват се обаче и противоположни становища - че размерът, сам по себе си, също може да се превърне в проблем. Защото малкото на брой, но големи конгломерати, могат да предизвикат нездравословна пазарна концентрация в някои отрасли на икономиката.

Но и тук трябва да се внимава с генерализациите, пише още Bloomberg. Защото концентрацията може да бъде и "доброкачествена" - естествен реултат от глобализацията и технологичния напредък, който позволява на най-продуктивните и най-печелившите компании да доминират на пазара. 
 
Независимо от причините, промяната в корпоративните нагласи предизвиква много въпроси.
 
Под заплаха ли са традиционните преимущества на публичната компания? Лишен ли е бизнесът от достъп до финансиране? Ограничават ли се възможностите за инвестиции на широката публика? Имат ли дребните акционери реално право на глас в управлението на големите корпорации? Всички те чакат своя отговор. 
 
Ако става въпрос за капитала, в миналото публичната продажба на акции, от една страна, е била ключов източник на свежи парични средства за компаниите, а от друга - възможност за реализиране на печалби от гледна точка на инвеститорите. В днешно време това вече не е така.

Практиката показва, че компании, като Uber и Airbnb, могат да наберат инвестиции за десетки милиарди долари, без да им се налага да излизат на борсата. А фондовете за частни инвестиии все по-често продават своите активи директно на вече съществуващи публични компании, които имат потенциала да развият бързо прохождащите бизнеси (типичен пример за това е покупката на WhatsApp от Facebook през 2014 г.)

През 2017 г. само 15% от инвестициите на частните фондове са били продадени чрез IPO. 
 
Означава ли това, че дребните инвеститори пропускат атрактивни възможности? По-скоро не, смятат анализаторите на Bloomberg. Те все още имат възможността да инвестират във взаимни фондове или директно да си купят акции на придобиващите компании, например.

Този подход носи и далеч по-нисък риск от това да вложиш спестяванията си в бизнес с почти никаква история и неясни перспективи. Освен това средната доходност на индексните фондове е близка до тази, която реализират и инвеститорите в частни компании.

Нещо повече, ако бъдат коригирани с рисковия си профил, частните инвестиции, продадени на борсата, всъщност изостават от ръста на широките борсови индекси. 
 
По отношение на корпоративното управление, обикновено контролът в частните компании е съсредоточен в по-малко "ръце", но това важи в пълна степен и за някои публични дружества, чиито акции са от различни класове и дават различни права на своите притежатели.

Както в публичните, така и в частните бизнеси най-големите акционери обикновено са институционалните, в лицето на инвестиционните и пенсионните фондове.

Така или иначе, те представляват интересите на много широк кръг от хора. Най-голямата разлика е в прозрачността на управлението - публичните дружества разкриват много повече информация, както за своето финансово състояние, така и за макроикономическите тенденции. 
 
Какво могат да направят регулаторите и законодателите?
 
Винаги има начин да бъде намалено "бремето" върху публичните компании, без да се нарушават техните предимства. Освобождаването от необходимостта да се използва стереотипния и обстоятелствен жаргон в публичните отчети, например, би било разумна стъпка в тази посока. 
 
В други аспекти най-добрият съвет към държавните мъже и жени е просто да не пречат, пише още изданието, давайки за пример прословутата данъчна реформа, приета миналата година. Тя ограничава сумата на бонусите и компенсациите, която висшите мениджъри в публимните компании могат да приспадат от данъчните си задължения до 1 милион долара.

Според Bloomberg, това е своеобразен "данък" върху публичните дружества, който е ненужен и е редно да бъде преразгледан. 
 
От друга страна, облекчаването на изискванията за отчетност, само за да се насърчи излизането на повече компании на борсата, би било контрапродуктивно, смятат анализаторите. В крайна сметка, прозрачността е ценна за инвеститорите. Тя прави американските пазари по-привлекателни и намалява цената на привлечения капитал за компаниите. 
 
Председателят на Американската комисия за борсите и ценните книжа Джей Клейтън определи спада в броя на публичните компании като "сериозен проблем за пазара и за държавата", но до този момент институцията не е предприела радикални мерки.

Според експертите на Bloomberg, Съединените щати винаги са били пример за това как трябва да изглежда и да функционира едно публично дружество и не би трябвало този модел да бъде съживяван на всяка цена и жертвайки своите най-големи достойнства.      

Подобни статии

Най-четени статии

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg

На фокус

Иновативни технологии за интелигентно почистване на подове у дома

Новата прахосмукачка-робот Roomba i7+ не само обича, но е и...