Къде изчезнаха публичните компании?

2276
Къде изчезнаха публичните компании?

Регулаторите на американския капиталов пазар се сблъскват с обезпокоителна тенденция - публичните компании, едно от най-великите изобретения на западния капитализъм, изглежда започват да се превръщат в "изчезващ вид", пише Bloomberg.

Преди обаче да предприемат някакви мерки, институциите трябва да си отговорят на един важен въпрос - дали това изобщо е проблем? 
 
От създаването на холандската Източноиндийска компания през 1602 г. насам публичните дружества винаги са играли централна роля в глобалната икономика.

То позволява на предприемачите да набират средства от широки групи инвеститори и дава възможност на всеки - от хеджфонд мениджъра до средностатистическия представител на средната класа, да притежава дял от капитала на бъдещия Apple, например, или да участва във взимането на решения за бъдещето на най-големите световни компании. Този механизъм внася нотка на демокрация в корпоративния свят. 
 
Напоследък обаче вселената на публичните компании в САЩ постепенно се свива.
 
Новите компании, които излизат на борсата, са два пъти по-малко от тези през 80-те и 90-те години на миналия век, а сливанията и придобиванията елиминираха стотици други.

На всички регулирани пазари на акции в САЩ към края на 2017 г. се търгуват акциите на около 3600 компании. За сравнение, през 1997 г. те бяха над два пъти повече. 
 
Какво се случва? Някои обвиняват по-строгите регулации, въведени в началото на XXI век, които имаха за цел да ограничат счетоводните измами и наложиха много по-строги изисквания за прозрачност и отчетност на мениджмънта на публичните компании.

Законът е известен като Сарбейнс-Оксли, но не всичко може да се обясни с неговото влияние, защото той е приет чак през 2002 г., а "изчезването" на публичните дружества започва още през 90-те години. 
 
Споед някои експерти, то е напълно естествена реакция на изобилието от нови имена, излизащи на капиталовия пазар в предходното десетилетие, още повече, че много от тях не бяха готови за тази стъпка.

В епохата на "дотком балона" и "ирационалното изобилие" част от тези "борсови хитове" фалираха и оставиха след себе си горчиви спомени за много инвеститори. 
 
От тази гледна точка, по-малкият брой на публичните компании в днешно време не е непременно негативен показател. Защото, за разлика от бройката им, размерът на тези дружества всъщност нараства и то значително.

Общата им пазарна капитализация, измерена като процент от брутния вътрешен продукт на САЩ, е близо до пиковите си стойности, достигнати през 1999 г. 
 
Чуват се обаче и противоположни становища - че размерът, сам по себе си, също може да се превърне в проблем. Защото малкото на брой, но големи конгломерати, могат да предизвикат нездравословна пазарна концентрация в някои отрасли на икономиката.

Но и тук трябва да се внимава с генерализациите, пише още Bloomberg. Защото концентрацията може да бъде и "доброкачествена" - естествен реултат от глобализацията и технологичния напредък, който позволява на най-продуктивните и най-печелившите компании да доминират на пазара. 
 
Независимо от причините, промяната в корпоративните нагласи предизвиква много въпроси.
 
Под заплаха ли са традиционните преимущества на публичната компания? Лишен ли е бизнесът от достъп до финансиране? Ограничават ли се възможностите за инвестиции на широката публика? Имат ли дребните акционери реално право на глас в управлението на големите корпорации? Всички те чакат своя отговор. 
 
Ако става въпрос за капитала, в миналото публичната продажба на акции, от една страна, е била ключов източник на свежи парични средства за компаниите, а от друга - възможност за реализиране на печалби от гледна точка на инвеститорите. В днешно време това вече не е така.

Практиката показва, че компании, като Uber и Airbnb, могат да наберат инвестиции за десетки милиарди долари, без да им се налага да излизат на борсата. А фондовете за частни инвестиии все по-често продават своите активи директно на вече съществуващи публични компании, които имат потенциала да развият бързо прохождащите бизнеси (типичен пример за това е покупката на WhatsApp от Facebook през 2014 г.)

През 2017 г. само 15% от инвестициите на частните фондове са били продадени чрез IPO. 
 
Означава ли това, че дребните инвеститори пропускат атрактивни възможности? По-скоро не, смятат анализаторите на Bloomberg. Те все още имат възможността да инвестират във взаимни фондове или директно да си купят акции на придобиващите компании, например.

Този подход носи и далеч по-нисък риск от това да вложиш спестяванията си в бизнес с почти никаква история и неясни перспективи. Освен това средната доходност на индексните фондове е близка до тази, която реализират и инвеститорите в частни компании.

Нещо повече, ако бъдат коригирани с рисковия си профил, частните инвестиции, продадени на борсата, всъщност изостават от ръста на широките борсови индекси. 
 
По отношение на корпоративното управление, обикновено контролът в частните компании е съсредоточен в по-малко "ръце", но това важи в пълна степен и за някои публични дружества, чиито акции са от различни класове и дават различни права на своите притежатели.

Както в публичните, така и в частните бизнеси най-големите акционери обикновено са институционалните, в лицето на инвестиционните и пенсионните фондове.

Така или иначе, те представляват интересите на много широк кръг от хора. Най-голямата разлика е в прозрачността на управлението - публичните дружества разкриват много повече информация, както за своето финансово състояние, така и за макроикономическите тенденции. 
 
Какво могат да направят регулаторите и законодателите?
 
Винаги има начин да бъде намалено "бремето" върху публичните компании, без да се нарушават техните предимства. Освобождаването от необходимостта да се използва стереотипния и обстоятелствен жаргон в публичните отчети, например, би било разумна стъпка в тази посока. 
 
В други аспекти най-добрият съвет към държавните мъже и жени е просто да не пречат, пише още изданието, давайки за пример прословутата данъчна реформа, приета миналата година. Тя ограничава сумата на бонусите и компенсациите, която висшите мениджъри в публимните компании могат да приспадат от данъчните си задължения до 1 милион долара.

Според Bloomberg, това е своеобразен "данък" върху публичните дружества, който е ненужен и е редно да бъде преразгледан. 
 
От друга страна, облекчаването на изискванията за отчетност, само за да се насърчи излизането на повече компании на борсата, би било контрапродуктивно, смятат анализаторите. В крайна сметка, прозрачността е ценна за инвеститорите. Тя прави американските пазари по-привлекателни и намалява цената на привлечения капитал за компаниите. 
 
Председателят на Американската комисия за борсите и ценните книжа Джей Клейтън определи спада в броя на публичните компании като "сериозен проблем за пазара и за държавата", но до този момент институцията не е предприела радикални мерки.

Според експертите на Bloomberg, Съединените щати винаги са били пример за това как трябва да изглежда и да функционира едно публично дружество и не би трябвало този модел да бъде съживяван на всяка цена и жертвайки своите най-големи достойнства.      

Подобни статии

Най-четени статии

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg