Миналата година, точно на Бъдни вечер, в една от фабриките на United States Steel Corp. край Питсбърг избухва огромен пожар.

От тавана на 120-годишната сграда се откъсва една от тръбите на противопожарната система, уврежда преминаващия под нея газопровод, който моментално се възпламенява от топлината на коксовите пещи. За броени минути е изпепелена площ с размерите на футболно игрище.

Инцидентът е поредното доказателство за дългогодишните проблеми и спешната нужда от инвестиции в компанията, осигурила стоманата за повечето американски небостъргачи и автомобили от миналия век.

US Steel е един от основните "виновници" за превръщането на САЩ в световна индустриална суперсила. Днес обаче тя изглежда видимо остаряла, а изпълнителният директор Дейвит Бърит се опитва да приложи стратегията си за подновяване на по-голямата част от производствените мощности, пише The Wall Street Journal.

През 1901 г. US Steel се превръща в първата американска компания, чиято пазарна капитализация надхвърля 1 млрд. долара, но през последните десетилетия печалбите ѝ прогресивно намаляват. Тя е изправена пред същите проблеми, които "тормозят" и останалите индустриални гиганти отвъд Океана, като General Electric.

От началото на тази година акциите на US Steel поевтиняват с около 25%, докато в сектора на стоманодобива като цяло се наблюдава ръст от близо 20% за същия период.

Митата върху вноса на стомана, наложени от администрацията на президента Доналд Тръмп, доведоха до краткотрайно поскъпване на стоманата и осигуриха глътка въздух за индустрията. Те дадоха възможност на компанията да инвестира в реновирането на своите заводи и да подобри конкурентоспособността си, но някои от местните ѝ конкуренти, които работят в по-малки мащаби, също вложиха сериозни суми и се включиха в надпреварата за пазарен дял.

Сега цените започват отново да се движат в низходяща посока, а рентабилността на стоманодобивните компании се свива.

Междувременно US Steel обяви придобиването на 49.9% от капитала на базираната в Арканзас Big River Steel LLC за 700 млн. долара с обещанието да изкупи и останалите акции след четири години.

За целта обаче ще трябва да бъдат изтеглени нови заеми за стотици милиони долари, успоредно с ангажиментите за ремонти и подобрения в старите фабрики на компанията в Мон Вали и в Индиана, където общите инвестиции се очаква да достигнат близо 3 млрд. долара през следващите няколко години.

Компанията отлага инвестициите в много от по-старите си обекти, за да не се налага да прибягва до рязко увеличение на задълженията си. Още повече, че бъдещето на някои от тях съвсем не е сигурно.

Дейвит Бърит е един от най-отявлените защитници на търговската политика на Доналд Тръмп и по-конкретно на вносните мита върху стоманата, дори и за най-близките партньори на САЩ в лицето на Канада и Европейския съюз.

Ползите от тези мерки обаче се оказаха краткотрайни, а американските стоманопроизводители изпитват все по-силните негативни ефекти от забавянето на глобалната търговия. Добивите на нефтт и газ в Съединените щати се свиват, като в същото време (до голяма степен и заради по-високите мита) търсенето на автомобилни части и други индустриални стоки също намалява.

Цената на стоманата на стоковите пазари се върна под нивото от 600 долара за тон - минималната граница, необходима на US Steel, за да генерира печалба. През октомври компанията отчете оперативна загуба за третото тримесечие на годината.

Автоиндустрията залага на електричеството. А потребителите? Всички големи автопроизводители искат да са като Tesla, но потребителите не искат точно това

Бърит става част от екипа на US Steel през 2013 г., когато напуска предишното си работно място в производителя на тежка строителна техника Caterpillar Inc. С негова помощ американският стоманодобивен гигант успява значително да съкрати разходите си и да намали задълженията си.

Но след срива в цените през 2014 г. усилията на компанията се съсредоточават основно върху съкращенията и опитите да се задържи "над водата". Служителите ѝ намаляват с около една четвърт през последните няколко години.

Ограничават се и разходите за поддръжка на производствените мощности, което води до повече повреди и дори до опасни инциденти, като този от 2018 г. На US Steel бяха наложени и глоби на обща стойност над 1 млн. щатски долара заради нарушения на екологичните норми и неспазване на задълженията за третиране на отпадъчните води.

За щастие, при пожара през декември 2018 г. няма пострадали служители на компанията, но част от тях вече открито признават, че са притеснени за своята безопасност и условията на труд в старите фабрики, много от които не са ремонтирани основно от средата на миналия век.

Според профсъюзните лидери в US Steel, цитирани от WSJ, ръководството на комапанията предпочита да ремонтира старата техника, доколкото е възможно, вместо да инвестира в нова, а тази политика има своите ограничения.

В продължение на три месеца след пожара край Питсбърг, от изгорелите сгради на компанията продължава да се носи ужасяваща миризма на сяра и химикали. Емисиите на серен диоксид надвишават над 10 пъти допустимите норми, а жителите на околните населени места бяха посъветвани от местните власти да не излизат за дълго на открито почти през целия януари.

Заради тези екологични нарушения компанията се съгласи да плати обезщетения в размер на 2.7 млн. долара на местната здравна служба.

А инцидентите не само че не спират, а зачестяват. През юни тази година се запали и една от по-малките електроцентрали в близост до стоманодобивнана фабрика в Мон Вали, където се случи и миналогодишният пожар.

Плановете на US Steel предвиждат инвестиция от 1.2 млрд. долара в реновирането на завода, но според експертите, цитирани от изданието, тя може и да не е достатъчна, за да го направи конкурентоспособен на по-модерните и по-малки стоманодобивни компании на пазара.

Много скоро US Steel ще трябва да си зададе въпроса дали си струва да поддържа античните си производствени мощности или ще е по-добре да направи по-решителна крачка към бъдещето.