В края на ноември LVMH, която е най-големият глобален играч в тъговията с луксозни стоки, обяви, че ще придобие американската бижутерийна компания Tiffany & Co.

Така марката ще се превърне в 76-ия член на голямото корпоративно семейство на милиардера Бернар Арно, присъединявайки се към Louis Vuitton, Dior и Veuve Clicquot.

Въпросът е колко още може да се разширява империята на LVMH?

За покупката на Tiffany компанията ще плати близо 17 милиарда долара, което се равнява на подажбите ѝ за четири години. Но въпреки високата цена, сделката беше посрещната с ентусиазъм от инвеститорите.

Търговията с луксозни стоки, която в края на миналия век беше "запазена територия" за множество малки европейски семейни фирми, днес е доминирана от малък брой корпоративни гиганти.

В последните години почти никой не се изненадва, когато поредната бутикова марка попадне в ръцете на някои от големите играчи - в лицето на LVMH, Kering (която е собственик на Gucci и Balenciaga) или Richemont (в чийто портфейл влизат Cartier и Montblanc).

Покупката на Tiffany обаче "бетонира" позицията на LVMH като абсолютен лидер в света на лукса. Само за последните пет години цената на акциите на империята, управлявана от Бернар Арно, нарасна петкратно, като от началото на тази година поскъпването е с над 60%.

С пазарна капитализация от 206 милиарда евро LVMH вече изпреварва петролния гигант Royal Dutch Shell като най-скъпата компания, базирана в Европейския съюз.

Семейството на Арно притежава почти 50% от капитала на фирмата, което го прави най-богатия човек на Стария континент. Началото на неговия бизнес започва във френския град Рубе, където той превръща строителния бизнес на своята фамилия в една от водещите френски компании за недвижими имоти, а впоследствие премества нейния фокус към луксозните стоки.

През 80-те той придобива контрол върху изпадналата в затруднения модна икона Dior, а малко по-късно става основен акционер и в LVMH. Днес милиардерът, известен като "Вълкът в кашмир", притежава богатство от над 100 милиарда долара, включително и собствена художествена галерия, няколко печатни издания и огромна колекция от поръчкови костюми на Dior.

"LVMH доминира в сектор, който през последните години беше облагодетелстван от глобализацията и растящото социално неравенство", смята финансовият анализатор Лука Солка от Bernstein. По думите му успехът на Арно е комбинация от правилния мащаб в подходящия сектор и точното време.

Продажбите на луксозни стоки - от дизайнерски чанти до бутикови ръчни часовници - растат средно с по 6% годишно от 1996 г. насам, по данни на консултантската компания Bain. Според прогнозите за тази година индустрията ще реализира общи приходи от 281 милиарда евро в световен мащаб.

А китайските купувачи, чийто дял през 2000 г. беше незначителен, днес генерират една трета от продажбите.

А с увеличаването на размера идват и "бонусите". В индустрията на лукса фиксираните разходи, в които влизат маркетинговите кампании, бляскавите събития и умопомрачителните наеми на магазините, са високи.

А това означава, че за увеличаване на нормата на печалба са необходими повече продажби. През последните години приходите на LVMH растат с близо два пъти по-високи темпове от средните за сектора.

За миналата година продажбите на компанията възлизат на 46 милиарда евро - повече, отколкото тези на Kering и Richemont, нейните най-близки конкуренти, взети заедно.

Някои наблюдатели вече си задават въпроса дали Kering и Richemont в даден момент няма да се слеят, за да могат да се конкурират по-успешно с империята на Арно.

Най-богатият европеец похарчи $1 млрд. за универсален магазинБернар Арно се надява заможни клиенти от Китай да изпълнят La Samaritaine, който ще отвори през април в Париж след продължила 15 години модернизация

Бернар Арно беше най-логичният купувач на Tiffany именно заради предимството на мащаба, пише още The Economist. За разлика от други икономически сектори, консолидацията в света на луксозните стоки рядко осигурява възможност за намаляване на разходите или други положителни ефекти на синергията.

Никой не очаква бужитата на Tiffany да се появят в магазините на Louis Vuitton, например.

Но повечето анализатори са на мнение, че бутиковите марки все пак се справят по-добре, когато са част от подобен "конгломерат". В конкретния случай с Tiffany сделката ще даде възможност на компанията да реновира магазините си и ще ѝ осигури време за трансформация.

Нещо подобно се случи и с италианската бижутерна компания Bulgari, която от 2011 г. също е част от групата на Арно. Оттогава насам нетната ѝ печалба бележи петкратно увеличение.

Освен това големите компании могат да разчитат на доста по-сериозно влияние в търговските преговори. Те могат да настояват пред собствениците на големите китайски молове за по-изгодни наеми, а високите разходи за изграждане на платформи за онлайн търговия могат да се споделят между отделните звена в холдинга.

Всичко това стимулира консолидацията в сектора, но все пак тя има своите ограничения. Едно от тях е предлагането. Големите играчи, като LVMH, търсят престижни марки с богата история, а те не са чак толкова много.

Тези от тях, които все още са независими (като Chanel и Rolex), пазят ревностно своя статус. Другата голяма въпросителна е доколко една компания може да се справи с управлението на толкова голям брой разнородни бизнеси.

Въпреки зашеметяващите успехи през последните десетилетия, LVMH също е изправена пред предизвикателства. Бъдещето на глобалната луксозна индустрия е неясно, защото икономическият растеж в Китай няма да продължава вечно, особено на фона на търговския конфликт със САЩ.

Дори и хората, които пият шампанско Дом Периньон, в крайна сметка биха усетили ефекта от евентуалната криза.

Все по-голяма част от потребителите предпочитат да пазаруват онлайн, където е "царството" на технологичните гиганти, като Amazon и Alibaba. А почти половината печалба на LVMH идва от една-едиствена марка - Louis Vuitton.

Въпросът за наследството на 70-годишния Бернар Арно също не е за подценяване. Засега той изглежда държи здраво "юздите" на компанията и неведнъж е заявявал категорично, че LVMH е семейна компания и управлението ѝ в бъдеще ще бъде поето от някой от неговите наследници.

В момента и четирите му деца работят в компанията, както и неговата племенница. Те обаче тепърва ще трябва да доказват дали са наследили корпоративния талант на своя баща.

От гледна точка на индустрията, най-големият проблем е свързан с това дали ще може да продава луксозни стоки на все повече хора по света и в същото време да остане "бутикова".

В миналото нейният бизнес модел се базираше върху това да убеждава потребителите да си купуват скъпи неща, от които нямат нужда. Въпросът е дали тази тенденция ще продължи и какво ще стане, ако случайно се обърне?