Когато американският милиардер и финансов гуру Уорън Бъфет беше помолен да обясни през април защо Berkshire Hathaway, неговата инвестиционна компания, е придобила 14% дял в петролната компания Occidental Petroleum след агресивни двуседмични покупки, отговорът му беше дълъг. Той включваше препратки към „Общата теория“ на Джон Мейнард Кейнс от 1936 г. и любопитно описание на това защо Уолстрийт все още прилича на казино, както е било и тогава.

Той почти не спомена базираната в Хюстън петролна компания, която сега струва 69 милиарда долара, освен че каза, че е прочел годишния ѝ отчет за 2021 г. и че нейната директорка Вики Холъб е "изключително смислен човек". Най-съдържателното обяснение дойде от Чарли Мънгър, дългогодишният съдружник на Уорън Бъфет, който каза, че просто са "намерили някои неща, които са били по-атрактивни от държавните съкровищни бонове“

Тогава тези думи не прозвучаха като категорично одобрение, но все пак делът на Berkshire Hathaway в Occidental Petroleum оттогава се покачи до над 20%, което гпревърна инвестиционния фонд в най-големия акционер на компанията. На 19 август Berkshire получи разрешение от енергийния регулатор в САЩ да закупи до половината от акциите на фирмата, пише The Economist.

Независимо дали има по-грандиозни планове за цялостно придобиване, или не, за повечето наблюдатели едва ли е изненада, че фирма като Berkshire Hathaway, чийто енергиен филиал включва въглищни електроцентрали и чиито товарни влакове се движат с дизел, желае да инвестира в петрол. Въпреки че разполага и с огромен капацитет от възобновяеми енергийни източници, нейните дълголетни ръководители са горди от това, че изповядват принципите на "старата школа" в света на инвестициите.

Що се отнася до вярата им в г-жа Холъб, циниците биха отбелязали, че най-големият ѝ успех е разрушаването на стойността, което тя отприщи, с придобиването на конкурентната Anadarko за 55 млрд. долара през 2019 г. Последствията от тази ненавременна сделка, малко преди пандемията, доведоха дотам, че затъналата в дългове фирма се представи много по-слабо от средните борсови индекси. Поне докато петролните пазари не се възстановиха тази година. А надали има нещо, което Уорън Бъфет да харесва повече от подценените акции на компании от "старата икономика", особено такива, които постоянно генерират печалби.

Това обаче е само една от гледните точки.

Другата е, че Бъфет, който подкрепи офертата на Вики Холъб за Anadarko, като предостави 10 милиарда долара високодоходни инвестиции, започна да оценява нейния идиосинкратичен подход към петролния бизнес на Америка. Още преди шест години Холъб, която е инженер по образование, обясняваше, че Occidental увеличава добива на старите нефтени кладенци чрез изпомпване на въглероден диоксид, за да изхвърли остатъчния суров петрол. Според нея това намалява разходите, както и въглеродния отпечатък на всеки барел. Днес тя удвоява усилията си, като казва, че компанията е на прага да изгради бизнес за управление на въглеродните емисии, който може да достигне размера на този за нефт и газ до 2050 г. Според нея това може да направи Occidental Petroleum последната оцеляла компания в американската петролна индустрия.

Петролният бум ще донесе на държавите от Близкия изток 1.3 трлн. долараПетролните постъпления ще засилят

Това, което тя има предвид, е, че в допълнение към изпомпването на повече петрол и газ, Occidental залага на технологии за улавяне на въглеродните емисии, за да намали нетния си въглероден отпечатък. Основният е директното улавяне на емисиите чрез гигантски вентилатори и заравянето им под земята. Компанията скоро ще започне изграждането на първия си завод за такива емисии, който ще струва до 1 милиард долара и ще бъде разположен в Пермския басейн на Тексас. Дългосрочните ланове са да бъдат изградени 70 по целия свят до 2035 г. Холъб се надява, че тези съоръжения ще станат голям бизнес сами по себе си, тъй като компаниите плащат за улавяне на въглерод, за да компенсират емисиите си. Авиоправозвачът United Airlines и производителят на самолети Airbus са едни от първите поддръжници на идеята.

Наскоро одобреният Закон за намаляване на инфлацията в Америка значително увеличава данъчните кредити на директно уловените емисии, въпреки че на тон отделен CO2 те остават изключително скъпи. Но ако разходите намалеят, интересът към мащабното улавяне на въглерод от страна на корпорациите може да се засили, пише още изданието.

Налице са обаче и редица рискове.

Occidental Petroleum ще продължи да използва изолираните парникови газове за подобряване на добива на нефт. Когато това гориво се изгори, то ще увеличи запасите от въглерод в атмосферата, анулирайки някои от ползите от съхранението. Освен това нисковъглеродният залог на компанията все още е сравнително малък. Тази година тя възнамерява да похарчи между 100 и 300 милиона долара за нисковъглеродни начинания, в сравнение с общи капиталови разходи до 4.3 милиарда долара.

Като се има предвид мащабът на проблема с климата, мнозина биха отхвърлили твърде малките и нерешителни стъпки за декарбонизация от страна на петролната индустрия като "замазване на очите". Том Алън от неправителствената организация Carbon Tracker изчислява, че енергийната индустрия в световен мащаб отделя почти 1000 пъти повече тона парникови газове годишно, отколкото е капацитетът на всички форми за улавяне и съхранение на въглероден диоксид.

Горивото на бъдещето лежи на дъното на Байкал Според изследователите, запасите от газохидрати превишават залежите на газ и петрол в света

Това са оправдани аргументи, но те все пак пропускат нещо много важно. Въпреки че хората все още искат да използват нефт и газ, за да управляват своите фабрики, домове и превозни средства, изкопаемите горива трябва да идват отнякъде и колкото по-малко нетен въглерод добавят в атмосферата, толкова по-добре.

Вики Холъб не е смутена от инстинктите за оцеляване на индустрията. Тя се оплаква от някои усилия за спиране на законодателството в областта на климата от страна на лобистите в индустрията. Нейният залог за поглъщането се подкрепя и от науката - в крайна сметка някои форми на отстраняване на въглерода са толкова важни за почистването на въздуха, колкото канализационните системи са за обработката на битовите отпадъци.

Дали подобни аргументи се харесват на Уорън Бъфет, не е ясно, но хранителната компания Kraft Heinz, която също е част от портфейла на Berkshire Hathaway, наскоро сключи голяма сделка за възобновяеми източници на енергия с едно от своите енергийни дъщерни дружества.

Оракулът от Омаха може да е от старата школа, но със сигурност забелязва как тенденцията се обръща в полза на възобновяемите енергийни източници. Без съмнение той харесва бизнеса на Occidental Petroleum. Екзотичната идея, че демонизираната петролна индустрия вкъщност може да се превърне в един от двигателите на декарбонизацията, вероятно също му допада.