Миналата седмица германското милиардерско семейство Райман, чиято компания JAB Holdings притежава Krispy Kreme, Panera Bread и Pret a Manger, призна, че се е облагодетелствало от робския труд по време на нацисткия режим в страната.

Признанието дойде, след като германското издание Bild информира, че Алберт Райман-старши и Албер Райман-младши, и двамата покойници, са били активисти на Нацистката партия и са използвали руски цивилни граждани и френски военнопленници като роби по време на Втората световна война.

Семейството, което включва четири деца милиардери на Райман-младши, всяко от което разполага с 3.7 млрд. долара, планира да дари 11 млн. долара на “подходяща организация,” заяви говорителят на фамилията Петер Харф.

Той също така твърди, че семейството вече преглежда връзките на предците си с нацизма, като е възложило тази задача на германския историк Паук Еркер още през 2014 г., неговата работа продължава и се очаква да бъде завършена през 2020 г.

Тази фамилия обаче далеч не е единствената, участвала в нацистката дейност или облагодетелствала се от нацисткия режим. Повече от дузина европейски милиардери и техните семейства, чиито бизнес корени предшестват Втората световна война, в това число Клаус Михаел Кюне от Kuehne and Nagel и Хайнц Херман Тийле от Knorr-Bremse AG, са имали връзки с нацисткия режим чрез договори, робски труд, присвояването на откраднати стоки или други начини.

“Тези истории никога не са изненадващи. През 1944 г. една трета от работната сила в Германия е извършвала принудителен труд. Това означава, че почти всяка компания, която е произвеждала нещо тогава, по един или друг начин е била свързана с военната икономика,” казва пред Forbs германският историк Роман Кьостер.

“След 1942 г. за германския бизнес става много сложно да поддържа производство, което по един или друг начин не е свързано с войната.” Той добавя, че откритията по случая с фамилията Райман са по-лоши от другите заради малтретирането на тези работници.

Много от тези компании открито признават и се извиняват за тези свои връзки, но паричните компенсации са рядкост.

“Колкото повече време минава, толкова по-трудно става да се формират съдебни аргументи за репарации,” казва Картик Рамана, преподавател по бизнес и обществена политика в Оксфордския университет.

Коментирайки връзките си с нацистката партия, милиардерът основател на Ikea Ингвар Кампрад заяви през 2000 г. пред Forbes: “Вероятно дори и вие сте правили нещо като млади, което сега знаете, че е било глупаво. Защо не разкрих тази моя глупост от младини? Много просто. Страхувах се, че тя ще навреди на бизнеса ми.”

Кампрад почина през 2018 г., а тримата му синове - всичките милиардери, наследиха част от империята Ikea.

Шефът на Volkswagen се извини за нацистки гафХерберт Дийс използва фраза, сходна на тази от входа на концентрационния лагер Аушвиц

По онова време компаниите не печелят само от робски труд. “Договорите с нацистите не били рядкост за една ексклузивна група предприемачи, които били в приятелския кръг на нацистките лидери или пък имали други връзки,” казва Кристофер Копер, германски преподавател по икономика и бизнес история.

Франсоаз Бетанкур Мейерс, която е най-богатата жена в света с 53.3 млрд. долара, наследи дял на стойност близо 50 млрд. долара в козметичния гигант L'Oréal - компанията, за която се смята, че процъфтявала при Третия райх.

Французинът Южен Шулер, който е основател на L'Oréal и дядо на Бетанкур Мейерс, е бил известен антисемит.

Шулер създава партньорство между производителя на бои и лакове Valentine, където бил директор, и германската компания Druckfarben, за да доставя бои на германските военноморски сили. В периода 1940 – 1943 г. данъчните декларации на Шулре показват, че доходите му нараснали близо 10 пъти - от 248 791 франка до 2 347 957 франка.

Впоследствие срещу Шулер са повдигнати обвинения за икономическо и политическо сътрудничество с нацисткия режим, но той така и не е осъден.

Шулер е действал от Франция, но много по-често германски компании са имали връзки с режима. “Както повечето германци, повечето собственици на компании действали опортюнистично,” казва Копер.

Друг начин, по който компаниите се облагодетелствали от войната, бил като използвали безплатния труд на хора, заловени от нацистите — затворници в концентрационни лагери или военнопленници.

Фамилията Квандт, която е най-големият акционер в BMW и включва милиардерите Щефан Квандт (17.3 млрд. долара) и Сузане Клатен (20.1 млрд. долара), също е имала връзка с нацистите.

Патриархът на фамилията Гюнтер Квандт и неговият син Херберт (бащата на Шефан и Сузане) са използвали около 50 000 души от нацистки концентрационни лагери за робски труд в техните фабрики по време на Третия райн, според германския документален филм „Тишината на сем. Квандт“. Робите са били използвани за изпълнение на нацистки военни договори и по конкретно за акумулатори, огнестрелни оръжия и муниции чрез компанията на Квандт Accumulatorenfabrik AG.

Семейство Квандт също така придобива (без да плаща) редица компании на евреи, присвоени от нацистите. Втората съпруга на Гюнтер Квандт се развежда с него и се жени за Йозеф Гьобелс, министъра на пропагандата по време на нацисткия режим и близък довереник на Адолф Хитлер, който пък става кум на сватбата.

BMW, в която семейство Квандт става основен акционер след Втората световна война и която генерира по-голямата част от тяхното богатство, отделно се облагодетелства от принудителния труд и от нацистите, тъй като компанията доставяла на армията оръжия, според уебсайта на компанията.

Пред време компанията дари средства, които трябваше да осигурят компенсации за принудителния труд.

Германският медиен конгломерат Bertelsmann се облагодетелства от робския труд, но чрез по-директни начини. Преди Втората световна война компанията, чийто вицепредседател Елизабет Мон разполага с 3.2 млрд. долара, е относително малък издател. В края на 20-те години на 20 век обаче тя започва да издава и да печели от ентисемитски, националистически и нацистки текстове, според архивите на компанията.

Скоро след това тя се превръща в доставчик номер едно на книги за германските военни сили, издавайки книги, популярни сред войниците. За да увеличи маржа си на печалба, компанията вероятно е използвала еврейски робски труд, за да издава книгите, според доклад, възложен от Bertelsmann през 1998 г.

Ханрих Мон, свекър на Елизабет и син на основателя на Bertelsmann, не е бил член на нацистката партия, но така или иначе се облагодетелства от икономическия растеж, казва Копер.

Bertelsmann се включи в изплащането на репарации за своите действия. През 2000 г. тя се присъедини към 6 000 германски компании в изплащането общо на 4.5 млрд. долара на хора, които са работили принудително за нацистите.

Някои заможни европейски бизнес лидери активно избягвали да работят с нацистите. Французинът Марсел Дасо, чийто четирима внука разполагат с по 6 млрд. долара, произвеждал изтребители и бомбардировачи за френската армия в началото на Втората световна война. След като Германия установява контрол над Франция, Дасо, който бил евреин, отказва да сътрудничи на новия режим.

Той е арестуван и изпратен в концентрационния лагер Бухевалд, където му предлагат да поеме ръководството на фабрика срещу свободата си. Той отказва предложението и остава в лагера до освобождението през 1945 г.

Някои бизнес магнати, които били против нацизма, избирали да работят с нацистите, вместо да си изгубят бизнеса или да поставят себе си и семействата си в опасност. Копер дава за пример инженерния предприемач Роберт Бош, състоянието на чийто син Роберт-младши и неговото семейство се оценяваха на 4.6 млрд. долара през 2006 г.

Бош и част от ръководството на компанията били твърдо против Хитлер и дори подкрепяли различни формирования на съпротивата. Компанията обаче имала сериозно участие във военната икономика и за нея принудително работели хиляди служители.

От компанията признават, че Bosch е “участвала в превъоръжаването” на Третия райх. Говорител на компанията потвърждава, че около 20 000 са полагали робски труд за нея, както и че е имала договори с нацистката партия.

Компанията обаче също така помага за спасяването на евреи и оказва подкрепа на движението на съпротивата, предоставяйки пари на евреи, за да емигрират и наемайки ги, в опит да ги предпази от властите.

Така, макар случаят с фамилията Райман да е притеснителен, би било глупаво да се смята, че той е някаква рядкост. Историята на редица европейски фамилии, които са забогатели отдавна, да не говорим за множество големи компании, които все още съществуват от онази ера, но нямат връзки с милиардери, е помрачена от отношенията им с нацисткия режим.

“Много трудно ще намерите някакви ‘невинни’ компании от онова време,” казва историкът Кьостер.