В днешно време почти няма държава, чието правителство да не е изправено пред проблема с поскъпващите лекарства.

Дори и богатите страни вече изпитват затруднения с контрола върху фармацевтичния пазар, пише The Economist.

Във Великобритания правителството влезе в конфликт с Vertex заради цената на медикамента Orkambi, който се използва за лечение на циститна фиброза. В САЩ се стигна до смъртни случаи на диабетици, които не са могли да си позволят покупката на инсулин.

Холандското правителство за известен период от време спря доставката на имуностимуланта за онкологични заболявания Keytruda заради високата му цена.

Orkambi, например, струва около 23 000 долара на месец в САЩ, а цената на лечението с Keytruda излиза около 13 600 долара месечно.

В Западна Европа и САЩ вече се стига до драматични ситуации, в които драстичното поскъпване на лекарствата все по-често влиза в светлината на прожекторите. И докато там тази тема е сравнително нова, в по-бедните държави този проблем стои от десетилетия.

На 20 май тази година, в рамките на срещата на Световната здравна асамблея, правителствата на няколко държави поставиха въпроса за възможните решения. Във форума участват здравните министри на държавите от Световната здравна организация, а целта им е да начертаят основните цели за предстоящата година.

Проблемите, които бяха обсъдени по време на дискусиите, никак не са малко - разширяването на универсалното здравно покритие, повишаването на антимикробната резистентност, влиянието на климатичните промени върху здравето на хората и задълбочаването на кризата с разпространението на вируса Ебола в Демократична република Конго.

Най-горещата тема обаче бе свързана именно с повишаването на цената на новите медикаменти и по-конкретно на тези, свързани с раковото лечение. През февруари италианският министър на здравеопазването Джулия Грило публикува проекторезолюция за цените на лекарствата.

Тя призовава за международни действия и мерки за увеличаване на прозрачността в ценообразуването и определянето на разходите за изследвания и развойна дейност. Освен това компаниите ще бъдат принудени да разкрият всички форми на държавна подкрепа, които получават - инвестиционни траншове, стартъп фондове, данъчни облекчения и съвместни проекти с академичните институции.

Авторите на резолюцията се надяват, че тези мерки ще допринесат за понижаване на цените на лекарствата. А италианското правителство се радва на подкрепата и на други държави, които работят в същата посока.

В момента фармацевтичните компании публикуват единствено списъци с каталожните цени на медикаментите. На практика това са големи числа, които впоследствие подлежат на "договаряне", в зависимост от поръчаните количества и конкретните изисквания на съответната държава.

"Отстъпките", която получават правителсттвата, големите застрахователни компании и останалите посредници по веригата, в повечето случаи са конфиденциални. Много експерти вече открито заявяват подозренията си, че в целия този процес най-ощетени са тези, които плащат сметката - най-често данъкоплатците.

"Отделните купувачи, дори в рамките на една и съща държава, плащат различни цени за едни и същи лекарства. Те обаче се пазят в тайна", заявява пред изданието Елс Торил от френската неправителствена организация Médecins Sans Frontières (Медицина без граници).

И макар че на теория по-бедните държави могат да договорят по-ниски цени на лекарствата, съществуват сериозни подозрения, че се случва точно обратното - клиентите на фармацевтичните компании в богатите страни се оказват облагодетелствани с по-атрактивни оферти.

Фармацевтичните компании, от своя страна, не са доволни от планираните промени. Според Международната федерация на фармацевтичните производители италианската проекторезолюция има за цел "да отклони общественото внимание и ресурси от реалните и устойчиви решения на проблема с достъпа до лекарства".

Великобритания, Германия и Дания правят опити за смекчаване на изискванията в проекта, вероятно под натиска на собствените си фармацевтични индустрии, макар че и трите държави се сблъскват със същите проблеми у дома.

Кога на пазара ще бъдат пуснати препарати срещу стареене? Фармацевтичните компании мечтаят да продават подобни продукти, но засега не разполагат с печеливш коз

Представителите на техните правителства обаче излизат с аргумента, че увеличаването на прозрачността ще доведе до обратния ефект - бедните държави вече няма да получават изгодни сделки, защото компаниите няма да имат възможност да ги компенсират с по-високи тарифи за богатите страни.

И в момента обаче не е много ясно до каква степен развиващите се страни могат да разчитат на преференциално отношение. Данните на Световната здравна организация сочат, че над 100 милиона души по света всяка година попадат под чертата на бедността именно заради високите цени, които плащат за лекарства.

Експертите на организацията твърдят, че компаниите определят по-голямата част от цените на своите медикаменти в зависимост от очакванията за печалба, а не на база разходите за тяхното производство.

Един от основните принципи на пазарната икономика гласи, че в това няма нищо лошо. Но критиците на този модел смятат, че фармацевтичните производители не са обикновени корпорации, защото техните продукти са предвидени за спасяване на животи и освен това много от тях са в монополно положение заради патентните режими в различните държави.

От СТО изтъкват още, че дори и при калкулиране на високата цена на изследванията и развитието на новите лекарства за лечение на онкологични заболявания, те носят в пъти по-висока печалба на производителите - много по-голяма от средствата, необходими за финансирането на бъдещите им разработки.

Експертите подозират, че високата цена на тези медикаменти надвишава многократно тази на останалите лекарства единствено поради факта, че пациентите са склонни да я платят. В много от случаите става въпрос за хора в терминална фаза на заболяването, които са готови на всичко, за да получат някакъв шанс и надежда.

Данните от Австралия, например, показват, че онкологичните медикаменти са средно 2.5 пъти по-скъпи от останалите.

Междувременно фармацевтичната индустрия продължава да генерира рекордни печалби. В САЩ 12 от най-големите производители на лекарства обявиха положителен финансов резултат от 29 млрд. долара за първото тримесечие на тази година, припомня The Economist.

Поддръжниците на резолюцията за цените на лекарствата са категорични, че прозрачността ще позволи на хората да преценят сами за себе си дали техните правителства са взели най-добрите решения за медикаментите, които купуват. В много държави това ще помогне и в борбата с корупционните практики, каквито изобщо не липсват по веригата на доставките на лекарства.

Независимо от финалното решение на Световната здравна асамблея, борбата за повече прозрачност вече е в ход и по всичко личи, че фармацевтичните компании ще изпитват все по-сериозен натиск за изясняване на своите ценообразуващи механизми. Какъв ще бъде крайният ефект за потребителите и пациентите обаче, все още е рано да се каже.