Моделът на четиридневна работна седмица започва да се налага все по-устойчиво като тенденция в световните компании, формирайки напълно нова корпоративна култура.

Едно от доказателствата в тази посока е шестмесечното изпитание на този модел във Великобритания, което наскоро приключи и беше определено като успешно, пише CNBC.

Нещо повече – работодателите дори отбелязват повишена производителност и по-голям интерес от страна на бъдещи служители, а вече наети работници заявяват, че новият темп на работа с един свободен ден в повече категорично е подобрил качеството им на живот.

Остават обаче опасенията за влиянието върху фактори като ръст на печалбата, допълнителното напрежение върху служителите заради по-голямото натоварване и необходимостта да бъдат в работен режим и на разположение на клиентите през цялото стандартно време на четиридневната седмица.

Сам Франклин, главен изпълнителен директор на технологичната компания Otta, обяснява, че съкращаването на цял ден от седмицата може да се окаже прекалено голяма стъпка за компаниите, тъй като намалява работното време с 20%. "Преминавайки от ефективно 100% от времето към 80%, имах чувството, че "лодката ще се разклати прекалено много", казва той пред CNBC Make It.

Анализирайки предимствата, недостатъците и рисковете, се стига до въпроса има ли средно положение? Отговорът е да и се казва деветдневни две седмици.

Що за понятие е „деветдневни две седмици“?

Всъщност, няма нищо сложно. Деветдневният двуседмичен работен модел означава, че в рамките на 14 календарни дни, 9 от тях са работни, а 5 почивни. Всяка втора седмица служителите получават допълнителен почивен ден, по-често петък. Някои компании изискват от служителите да работят повече часове в работните дни, за да могат да си позволят допълнителния почивен ден, други казват, че това не е важно за тях, стига резултатите им да останат постоянни.

Otta е една от компаниите, които в момента изпробват този модел на работа - с оглед на това, че ако той върви добре, в крайна сметка може да се премине без усложнения и към вече възприетата четиридневна работна седмица. "Приехме това като предизвикателство, защо да не опитаме деветдневна работна седмица?", допълва изпълнителният директор Сам Франклин.

Без повече работни петъци: 4-дневният режим доказва предимствата сиТози модел на заетост не само подобрява благосъстоянието на служителите, но и ги прави по-продуктивни

На теория е възможно, а на практика?

Според тези, които са изпробвали деветдневните две седмици, много от ползите са сходни с тези на четиридневния модел.

Сред тях са производителност, удовлетвореност на служителите, по-добър баланс между професионалния и личния живот, и подобрено благосъстояние.

Сам Франклин забелязва, че темата се появява и по време на процеса на наемане на работа. "Това е едно от нещата, които всички споменават. Когато питаме някой кандидат "Защо искаш да работиш в Otta?", отговорът често е заради това, че сме отворени към предизвикателства, включително нови модели на работа.

Бен Брансън-Гейтли, главен изпълнителен директор и съосновател на софтуерната фирма за човешки ресурси Charlie HR, която също следва деветдневна двуседмична работна седмица, вече отчита какви са допълнителните ползи в сравнение с четиридневната работна седмица.

"Причината, поради която съм наистина за девет, а не за четири, е, че четвъртъкът не се превръща в новия петък", обяснява той. Редуването на четири- и петдневни седмици също създава по-добър баланс, установява Брансън-Гейтли. "Четиридневната седмица с течение на времето става също толкова интензивна, колкото добре познатата на всички петдневна. Това не ми харесва.", казва той.

Британците поискаха 4-дневна работна седмица без промяна в заплащанетоДепутати и синдикати поискаха преход към такъв режим на работа без загуба на заплащане

Според него, при модела 9 на 5, служителите могат да превключват между стиловете на работа и да се адаптират в зависимост от това колко дни има работната им седмица, както и да се радват на подобрения в качеството на живот.

И двамата изпълнителни директори отчитат, че служителите им са променили начина, по който подхождат към работния процес след деветдневната двуседмична работна седмица.

Франклин например е насърчил служителите си да преценят дали работните срещи, които не са свързани с вземането на решения или изграждането на взаимоотношения, са наистина необходими, а Брансън-Гейтли е въвел (предимно) свободна от срещи "концентрирана работна сряда".

Това все още не е за всеки

Подобно на четиридневната обаче, деветдневната двуседмична работна седмица не е подходяща за всяка компания и служител. Агенцията за връзки с обществеността Stand, базирана в Лондон, е пример за това, обяснява основателката ѝ Лора Олифант.

"Ползите бяха очевидни, чувствах, че подпомагаме по-добре психическата кондиция на служителите, намаляваме стреса и риска от бърнаут, даваме достатъчно време за почивка. И екипът се чувстваше по-продуктивен. Но имаше и някои недостатъци", обяснява тя.

Например, заради необходимостта клиентите да се свързват с някого от фирмата всеки ден, Стенд създава ротационен график, давайки на отделните служители различни почивни дни. "Разработването на подвижния график отнемаше много време и беше сложно, всеки работеше по различни срокове, а екипите бяха напрегнати, когато графикът съвпадаше с празнични периоди", казва Олифант.

Искате 4-дневна работна седмица? Става все по-възможно да я получитеВ няколко европейски страни можем да открием приеми за промяна на начина, по който се управлява работното време

Сега Stand следва 4,5-дневен работен график - в петък всички приключват работа в 13 ч, с изключение на един човек от екипа, който остава в офиса да следи за важни имейли и да отговаря на клиентски обаждания. Това решава проблемите, които фирмата е открива при деветдневната работна седмица, но ползите от експеримента остават.

"Основният извод за нас е да не се ограничаваме от гъвкав модел, който работи за някой друг. Важно е да намерите такъв, който е подходящ за вашия бизнес и вашите клиенти", казва собственичката на агенцията.

Изводът, който може да се направи е, че петдневният работен модел си отива бавно, но сигурно. За да бъде изместен, обаче, може би ще трябва изминат поне още няколко десетилетия за „пренастройване“ на часовниците и на бизнеса, и на служителите. Нека не забравяме и още нещо – намаляването на работното време означава повече работа за по-малко часове, т.е. по-интензивно натоварване, а това със сигурност ще срещне голяма съпротива не в бъдеще, а още днес.