Преди една година капиталовият ни пазар достигна пика си. На 15 октомври SOFIX регистрира своя исторически връх, като приключи сесията малко под 2000 пункта - на 1952.4 пункта.

Точно преди една година започна и т. нар. корекция на пазара. Впоследствие низходящият тренд се задълбочи, за да навлезем във фазата на мечи пазар.

Поради тази причина екипът на Profit.bg реши да се обърне към трима пазарни участници за кратки ретроспективни коментари на събитията от преди година и мнения за това какво да очакваме оттук нататък.

Ето и техните коментари:

Гено Тонев, инвестиционен консултант, Юг Маркет Фонд Мениджмънт

Спадът започна както и в останалия свят – фундаментът бе изпреварен от свръхочакванията на инвеститорите. Постфактум, конкретните причини и фактори, довели до толкова сериозна криза, могат да бъдат описани в поне десетина дебели книги.

А такива със сигурност ще има след време. Актуалният въпрос вече не е „защо” или „как”, а „дали” светът ще си вземе поука от грешките.

Трудно е да дам прогноза какво ще се случи оттук нататък. Последните четири седмици донесоха толкова много изненади на финансовия свят, че дори и най-черните прогнози сега изглеждат като добри пожелания. Както се казва – всички страхове накуп.

Съвсем естествено, в момента паниката е завладяла финансовите пазари навсякъде по света. След като отмине бурята на страха обаче, смятам, че пазарите ще намерят поне краткосрочно дъно, от което ще започне плавно възстановяване.

Колко ще продължи то и дали ще се превърне в първата вълна на нов възходящ тренд, можем само да предполагаме.

Димитър Георгиев, брокер, Елана Трейдинг

Това, което дълго време наричахме здравословна корекция, или поне се надявахме да бъде такава, се оказа най-големият по продължителност, мащаб и всеобхватност низходящ тренд на българските акции.

Две са основните причини да станем свидетели на безпрецедентно големия срив на индексите ни – балонизираният ни пазар и световната криза, започнала като ликвидна, преминала във финансова и очертаваща се да се превърне и в икономическа.

България е малка, отворена икономика във валутен борд и цялото ни стопанство, в това число и капиталовият пазар, зависят почти изцяло от международни фактори.

Именно изложеността ни на външни шокове доведе до засилването на низходящия тренд вместо желаната от всички консолидация и дори възстановяване на цените на акциите. Фактът, че зависим толкова от външни фактори прави всяка прогноза за това къде е дъното и кога ще бъде достигнато то обречена на неуспех.

Остава надеждата, че международната общност, в това число и политици, и финансисти от публичния и частния сектор, ще съумеят да обединят усилията си, за да излезе светът максимално бързо и безболезнено от най-тежката за последния половин век финансова криза.

Константин Абрашев, портфолио мениджър, БенчМарк Асет Мениджмънт

Кризата възникна в следствие на слепия оптимизъм на населението в развитите страни, който дълги години се базираше на глобалния икономически растеж. Самият ръст беше поддържан от много ниски лихви по кредитите.

Вдигането на основната лихва и изтичането на сроковете с преференциални лихви по кредитите изправи най-неплатежоспособните клиенти на системата пред невъзможност да се издължат на банките.

И една сутрин много от големите инвестиционни банки осъмнаха с пулове кредитни книжа, по-които не се плаща лихва, а от друга страна, трябваше да плащат цената на собственото си кредитиране, най-често чрез заемни средства от пазара. На практика, те имаха в балансите си кешови задължения и активи, които не носят нужния приход.

Първото, което трябваше да се направи и беше направено, бе продажбата на всичко бързо ликвидно – ценни книжа. Това доведе до първите резки разпродажби на акции на борсите и обратни изкупувания от взаимните фондове, което допълнително увеличи натиска върху пазара.

Замразяването на кредитния пазар означава спад на продажбите на автомобили, домове и всякакви потребителски стоки. Спадът на продажбите води след себе си до фалити и загуба на работни места не само в САЩ и Западна Европа, но и в останалите части на света, чиито икономики разчитат да пласират стоките си именно на тези най-платежоспособни пазари.

Страхът от подобен сценарий се е вклинил в съзнанието на инвеститорите и тласкайки ги към продажби, което, съчетано с ликвидните проблеми, води до спад на борсовите индекси. Не е тайна, че фондовите пазари като рефлекс се разминават във времето с реалните резултати на компаниите. Какво имаме в настоящия момент? Инвеститори изпаднали в паника и залагащи на най-лошия възможен сценарий, който най-вероятно няма да се случи, но те предпочитат да се застраховат.