Към настоящия момент имаме около 380 публични дружества, като в тях влизат и емитентите на други ценни книжа, които не попадат в характеристиките на публично дружество по смисъла на нашия закон, коментира в интервю за ПрофитТВ Димана Ранкова, заместник-председател на Комисията за финансов надзор.

Освен тях има и около 60 дружества от тип АДСИЦ. Принципно за последните се отчита тенденция на почти пълно съобразяване с изискванията на комисията, тоест има минимални пропуски в частта за публично разкриване на информация.

В бройката са включени и малко над 10 публични дружества, които съществуват единствено и само в правния свят, без да имат реална дейност. Те не се санкционират, защото са наработещи дружества.

С тези уговорки тенденцията за нарушения при разкриване на информацията е към все по-пълно съобразяване с изискванията, коментира г-жа Ранкова. За 2007 година 3.7% от дружествата са останали с нарушения, или драстично намаляване спрямо 2006 г.

Извън тази бройка има и дружества, които са чуждестранни емитенти, тоест подчиняват се на чуждо законодателство, или не разкриват в същия обем и същата периодичност информация.

Най-честите нарушения се срещат при разкриването на периодична и текуща информация, или тримесечните и годишните отчети, съгласно законовите изисквания. Сред нарушенията често срещани са неизпратените навреме отчети.

Другият тип нарушения е по отношение на съдържанието- или непълни, или некоректни, или неточни данни. Те се разкриват след проверка по съществото на самите отчети.

Освен това се срещат и нарушения свързани с несвикване навреме на годишните отчетни събрания. С наблюдаваните изменения, свързани с пререгистрацията на компаниите през тази година, се очаква този тип нарушения да станат доста срещани, като на този етап от комисията не считат да налагат наказания поради обективни фактори.

Обявяването на разпоредителни сделки със значителни по размер активи на дружествата са друг тип нарушения. Законът предвижда специален режим, с цел да не се допуска източването на публични дружества. Има и други нарушения с по-малка степен на важност, свързани най-често с неподаване в срок на определени уведомления.

Общият срив на финансовите пазари се отрази и на нашия такъв и доведе до намаляване на манипулациите на борсата, коментира г-жа Ранкова. Но те не би следвало да се обвързват единствено и само с обемите на търговия.

Такива нарушения съществуват на всеки един финансов пазар, като и нашият не прави изключение. От 2007 г. съществува закон за манипулациите, който макар и млад, е една сериозна основа за намаляване на този тип нарушения.

С новата система, която ще заработи в относително скоро време, се очаква в още по-голяма степен да намалее броя на манипулативните сделки.

До края на годината се очаква да се предложат промени в закона за дружествата със специална инвестиционна цел, коментира госпожа Ранкова.

Изработен е проект, който ще бъде предложен на заинтересованите лица. В частта за клиринг и сетълмент също са наложителни промени. Уредбата на ЦД е стара и относително неактуална, което предопределя създаването на отделен закон, в който да бъде регулирана.

Създаването на деривативен пазар би могло да повиши ликвидността на борсата, но това до голяма степен е в компетенцията на Българска фондова борса, заяви още г-жа Ранкова. На този етап обаче няма предприети реални стъпки.