Агрия Груп Холдинг АД е на крачка от дебюта си на Българска фондова борса. В началото на октомври от компанията внесоха за одобрение от Комисията за финансов надзор своя проспект за първично публично предлагане. За състоянието на холдинга, бъдещите финансови очаквания и за дейността на дъщерните компании разговаряме с Емил Райков, председател на СД и изпълнителен директор на Агрия Груп Холдинг АД

Г-н Райков, какво представлява Агрия Груп Холдинг АД и кои компании влизат в портфейла на дружеството?

Агрия Груп Холдинг АД като холдингова компания обединява дейността и резултатите на дъщерните си дружества. Мениджърският екип изгражда структура, която агресивно да работи и развива дейността си в областта на агробизнеса. Изграждайки тази структура, генералната стратегическа цел е да се създадат работещи фирми по хранителната верига зърно - брашно - хляб.

Дейността на част от дъщерните на холдинга дружества /”Кристера-Агро”ЕООД и „Агро”ЕООД/ е насочена в агробизнеса, т.е. обработка на земеделска земя, производство на зърнени култури /хлебна пшеница, царевица, маслодайна рапица, слънчоглед/, производство на овощен посадъчен материал, а в сферата на агро-техниката извършват услуги по различни агро-технически мероприятия.

Обработваемата земеделска земя възлиза на 55 хил. дка. с тенденция до 2012 г. да е достигнала до 85 хил. дка., в т. ч. собствени 15-20 хил. дка.
Другото направление на дъщерните дружества (”Кристера”АД и „Корн-К”АД) в холдинга, е преработвателната промишленост. Притежаваме мелничен комбинат в гр. Попово с 35 хил. т годишен капацитет, с прилежаща към него зърнобаза с капацитет 60 хил. т, която е и най-големият публичен склад за зърно, който работи по Закона за търговия и съхранение на зърно и успешно прилага системата от складови запаси.

Третото направление на дейност на холдинга е производство и търговия на хляб и хлебни изделия. То се развива чрез трите хлебозавода във Варна, Горна Оряховица и Шумен, работещи под фирмената марка „Корн”. Пазарният дял на хлебозаводите в Североизточна България е приблизително 25%.

С оглед отрасловата насоченост на компанията, от две-три години много внимателно проучваме възможността за реализиране на проект в областта на възобновяемите енергийни източници. По тази причина инвестиционните ни намерения са насочени към изграждане на завод за биогорива.

Какви са финансовите резултати на холдинга и какво сочат бъдещите Ви разчети?

Нетните приходи от продажби на консолидирана основа за 2006 г. са 47.4 млн. лв., като в средносрочен план до 2012 г., компанията предвижда 100% увеличение на приходите от продажби – до 98.6 млн. лв. Консолидираната счетоводна печалба за 2006 г. е в размер на 617 хил. лв., като само за първото шестмесечие на 2007 г. е отчетена близо 900 хил. лв. печалба. Очакваната счетоводна печалба за цялата година е 1.758 млн. лв. До 2012 г. се очаква тя да достигне близо 10 млн. лв.

В началото на октомври внесохте проспекта си за одобрение от КФН? Възможно ли е да се анагжирате със срокове за провеждане на IPO-то и кога реално може да започне вторичната търговия на БФБ с акциите на холдинга?

Компанията очаква одобрение на проспекта от КФН в рамките на този месец, но до окончателното му потвърждаване не бихме се ангажирали с конкретен срок. Искрено се надявам, че до края на 2007 г., предлаганите акции от увеличението на капитала на Агрия Груп Холдинг АД ще бъдат успешно записани от потенциални инвеститори, а след спазване на всички законови процедури да бъдат качени и за вторична търговия на БФБ.

При успешно IPO минималните средства, които ще привлече Агрия Груп Холдинг са 15.3 млн. лв. В какво ще се инвестира сумата?

Инвестиционната програма на Агрия Груп Холдинг АД е последователна и същевременно агресивна. На първо място значителен дял от инвестициите заема изграждането на завода за биогорива, който ще ангажира приблизително 50% от средствата.

С останалата част ще увеличим капитала на дъщерните дружества, с цел финансиране на инвестиционната програма по обновяване и модернизация на производствените мощности, покупка на земеделска техника по оперативните програми на ЕС, покупка на земеделска земя, изграждане на хидромелиоритивни съоръжения, инвестиции по Програмата „Конкурентноспособност” в машини и оборудване в направление хлебопроизводство. Не трябва да забравяме, че по всички оперативни програми част от средствата (около 50%) ще се плащат под формата на грант, което е чист приход за холдинга.

Има ли предаврително заявен интерес към новата емисия акции и за какъв тип инвеститори ще са подходящи акциите на холдинга?

Имайки предвид, че към настоящия момент (октомври-ноември 2007 г.) на фондовата борса не са много компаниите, които в чистия си вид да работят в областта на агробизнеса и цялата хранителна верига (ХВП), възобновяеми енергийни източници и биогорива, както и отчитайки предварително направените сондажи и проучвания, смятам, че интересът от страна на инвеститорите е висок, както от гледна точка на възможността за финансови спекулации на борсата, така и от гледна точка на възможността даден инвеститор да придобие акции от компания в нашия бранш, с цел диверсифициране на портфейлния риск.

Как възнамерявате да постигнете заложения ръст на приходите от продажби до 2012 г. и кое може да обърка плановете Ви?

За изминалите три години /(004 – 2006 г.) от развитието си, Агрия Груп Холдинг АД е успяла да придобие и да създаде дружества, работещи в областта на агробизнеса, с което е поставила началото по създаване на компания, която може достойно да се конкурира на свободния европейски пазар.

Всички дъщерни дружества на холдинга отговарят на критериите, по които ще бъдат оценявани компаниите при кандидатстване по проекти на различните програми на ЕС за развитие на българската икономика. Ресурсът, който е отпуснат за периода 2007–2013 г. е огромен и по тази причина сме заложили на мащабна инвестиционна програма, която след успешното й реализиране, ще подкрепи съществено паричните потоци на холдинга, т. е. приходите от продажби.

Може ли да посочите някои от големите проекти на дъщерните компании и каква сума ще е необходима за изпълнението им?

Безспорно най-големият ни проект е изграждането и пускането в експлоатация на завод за производство на биогорива в гр. Девня. Цялостната инвестиционна програма на компанията възлизат на около 15-16 млн. евро, като над 50% от средствата са предвидени за изграждане на завода за биодизел.

Останалата част от средствата ще се инвестира в областта на хранително-вкусовата промишленост, в сферата на агробизнеса – покупка на земеделска земя, покупка на обработваща и прибираща селскостопанска техника, изграждане и възстановяване на съществуващи поливни системи в землищата, които обработват агрофирмите на холдинга.

Как ще коментирате тенденцията все повече български компании от агробизнеса да търсят финансиране на борсата?

Тенденциите, които се наблюдават в последните две–три години са, че на агробизнеса се гледа като на един от стратегическите отрасли на икономиката както в национален, така и в европейски и световен мащаб.

Това е така, защото отрасълът подсигурява основната част от суровините за други подотрасли като животновъдство, хранително-вкусова промишелност, преработвателна промишленост в областта на храните за човешка консумация. Нещо повече, напоследък се наблюдава все по-сериозен дял на зърнените култури в областта на производство на биогорива, като възобновяеми енергийни източници, което е залегнало и в стратегията на ЕС до 2020 г. като приоритетна област срещу преодоляване изхвърлянето на вредни емисии в атмосферата и преодоляване темповете на глобалното затопляне.

По тези причини инвеститорският интерес към сектора е огромен, той се развива много динамично, към него са насочени и много финансови средства под формата на оперативни програми за развитие от ЕС. Всичко това доказва и дава обяснение на въпроса за големия интерес и тенденциите все повече български компании да влизат чрез големи инвестиции в сектора агробизнес, а и оттам поради необходимостта от финансов ресурс за развитие на отрасъла, компаниите търсят възможността и чрез финансови инструменти, търгувани на фондовата борса. Така е по цял свят, така ще е и при нас , бидейки част от световните пазари.

Може ли да се направи паралел между сегашното състояние на агробизнеса в България с това отпреди 1989 г.? За или против сте окрупняването на земеделските обработваеми площи?

Както Ви казах, агробизнесът се намира в качаствено нов етап от развитието си. По тази причина се възвръща и повишава интересът към земеделската земя, която е основен източник за възпроизводство на зърнени култури, а и по тази причина от своя страна расте и инвеститорският интерес към земеделска земя.

Процесът на окрупняване на земеделски земи с цел тяхната комасация е много важен за създаване на условия за по-ефективно земеделие. Този процес върви по естествения си път чрез постоянната смяна на собствеността от дребни собственици към големи търговски и производствени компании и институционални инвеститори.

По информация на Министерството на земеделието и продоволствието чрез Системата за агропазарна информация – САПИ и чрез своите областни дирекции „Земеделие и гори” за 2006 година между 2 и 3% - (900 хил. дка) - от обработваемите площи са сменили собствеността си. За сравнение, за 2005 година са се сключили 67 хил. бр. сделки за 600 хил. дка. Това е ясна индикация за огромния интерес към агробизнеса.

Колко средства са предвидени за България по линия на европейските фондове и има ли приоритетни направления по усвояването им?

След присъединяването на България към ЕС е поет ангажимент за водене на единна европейска политика в областта на земеделието. По тази причина и всички структурни фондове – оперативни програми на ЕС ще се прилагат и в България. Основната програма на ЕС, която ще заработи с цел развитие на агробизнеса е Оперативната програма за развитие на селските райони (2007–2013 г.) с общ капацитет 3 241 млн. евро, от които приблизително 80% от средствата са от ЕС и 20% съфинансиране от републиканския бюджет.