Индексни фондове съществуват и са добре познати по целия свят от много години. Идеята за създаването на подобни фондове идва от желанието и необходимостта на инвеститорите за широка диверсификация и намаляване на риска при инвестирането на фондовите пазари.

Според теорията за ефективните пазари, в дългосрочен план инвеститорите не могат да бият пазара, като в същото време инвестирането в подобен род фондове е значително по-евтина от гледна точка на таксите и комисионните, свързани с изграждането на индивидуални портфейли.

Отново според тази теория значително по-висока доходност може да се постигне единствено чрез използването на вътрешна информация, но това не само не е позволено, но и се наказва от закона.

Българският пазар не е ефективен все още, като се очаква това постепенно да се промени с времето, но въпреки това може да се каже, че средната доходност на инвестиционните фондове не превишава тази на индексите.

На българския пазар към момента функционира все още един индексен фонд, който става точна на една година днес - Алфа Индекс Топ 20 (Алфа Индекс Топ 15 в началото).

"Идеята за индексен фонд възникна преди около 2 години след изследване, посочило, че доходността на тогава съществуващите взаимни фондове не е успяла да бие повишението на индексите SOFIX и BG40", коментира Петър Василев - портфолио-мениджър на фонда.

"Участието в подобен род фонд носи спокойствие за инвеститорите и им дава възможност да участват в движението на пазара като цяло, без да се тревожат дали парите им се управляват по най-добрия начин", споделя още господин Василев.

Като един от проблемите при индекса SOFIX се сочи донякъде субективният подбор на компаниите, влизащи в него. Поради факта че се изчислява на база пазарна капитализация, теглото на големите компании значително надхвърля 10% от целия индекс, което веднага го прави неприложим за индексен фонд поради регулаторните ограничения.

При BG40 проблемът пък е в това, че включва прекалено много компании за ниско ликвидния ни пазар, като част от тях се търгуват сравнително рядко и са лесно манипулируеми, а и следването му без значителни tracking errors е невъзможно, коментират специалистите от Алфа Индекс Топ 20.

Освен това, понеже е ценови претеглен, широкият индекс се влияе в по-голяма степен от компаниите с по-голяма абсолютна цена.

Така се заражда идеята за създаване на нов индекс, който да е по-представителен за движението на пазара, да е освободен от субективна намеса и да е подходящ за създаването на индексен фонд върху него.

Идеята не е нова за пазара, като най-популярните индекси по света са се появили именно от независими информационни компании.

Разходите за управление в инвестиращите в индексния фонд са едни от най-ниските на пазара - 1% годишно, като такива са и транзакционните, възлизащи едва на 0.25%.

Индексният фонд е и първият, който предлага на своите клиенти възможност за закупуване на дялове по Интернет. Това от една страна е значително по-удобно за инвеститорите, а от друга, спестява разходи за изграждане на дистрибуционна мрежа.

"Идеята се възприема положително от инвеститорите, като няколко месеца след стартирането на тази услуга, над половината от новите клиенти си купуват дялове през глобалната мрежа", коментира Петър Василев.

Плановете на управляващото на фонда дружество - "Алфа Асет Мениджмънт" включва по-нататъшни инвестиции в доизграждане на софтуер, за да бъде цялото администриране автоматизирано.

От началото на публичното предлагане фондът е реализирал доходност в размер на около 75%, което го поставя на една от челните позиции сред конкурентите му.