Синдикатите в Кремиковци (

) подписаха споразумение с представители на Arcelor Mittal, съобщава БНТ.

Ангажиментът на компанията е да не съкращава работници поне 2-3 години, ако стане собственик на комбината.

Споразумението между синдикатите и Arcelor Mittal предвижда увеличение на заплатите в Кремиковци и допълнителни материални стимули.

От фирмата на брата на Прамод Митал- Лакшми Митал обещават да осигурят работни облекла и лични предпазни средства за работниците в металургичния комбинат, както и да изпълняват програмата за инвестиции в производството и екологичните ангажименти.

През август 2005 г. братята Прамод и Винод Митал стават притежатели на мажоритарния пакет на МК “Кремиковци”, припомня БНТ. Те очертават амбициозна инвестиционна програма: инвестиции в размер на 300 млн. долара за период от три години; възстановяване и укрепване на предприятието; увеличаване на производствения му капацитет; привеждането му в съответствие с екологичните норми на ЕС; след първата година продукцията на сурова стомана и крайни изделия да се увеличи с 30-40%; след четири години натоварването на мощностите да достигне 100% и “Кремиковци” да произвежда годишно 2 млн. тона готова продукция.

През следващата 2006 г. новите собственици съобщават, че “Глобъл стийл холдинг лимитид” е емитирала облигации и така е осигурила изключително важните 325 млн. евро, с които комбинатът ще покрие голяма част от дълговете си и ще реализира планираните инвестиции. Облигациите са издадени от “Бългерия стийл файненс” (Bulgaria Steel Finance BV) – дружество, регистрирано в Холандия специално за случая. То заема на “Кремиковци” въпросните 325 млн. евро и комбинатът се нагърбва с издаването на гаранция по заема, бидейки негов ползвател. Годишната лихва на облигациите е 12%, а като тяхно обезпечение са заложени целият капитал на “Финметалс холдинг” – притежател на 71% от предприятието, и негови активи: доменното производство, комплексът за непрекъсната разливка на стомана, коксохимическото производство. Агент по обезпечението на облигациите е “Лоу Дебенчър тръст корпорейшън”, а пласментът им се осъществява от банката “Мерил Линч”.

В резултат на финансовата операция “Кремиковци” е натоварен с непосилен заем, по който има авансово плащане на лихвите. Дружеството публично отчита изразходването на 113 млн. лева, с които са погасени дългове към енергийните доставчици – “Булгаргаз” и НЕК, към НОИ и бюджета. Медии се добират до информацията, че собственикът веднага е прибирал 30% от отпусната сума (113.4 млн. евро) в банковите сметки на регистрираната в Люксембург GSHL Bulgaria – дъщерна компания на голямата GSHL, която се явява реален собственик на “Финметалс”. “Мерил Линч” – банката, пласираща облигациите, получава за услугите си 16 млн. евро. Така повече от една трета от облигационния заем отива по сметки в чужбина. В същото време в комбината се чакат обещаните инвестиции и в това очакване минава по-голямата част от 2007 г. През есента кризата вече е факт: парите за осигуряване на производството ги няма, приходите от комбината са пренасочвани в други дейности, няма средства за закупуване на суровини; пада обемът на превозваните за завода товари; съкращават се рязко производството на стомана и износът на готови продукти.

Данните на Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ) са изключително тревожни. Според тях през 2005 и 2006 г. „Кремиковци” произвежда над 1.4 млн. тона продукция, а през 2007 г. – 1.2 млн. тона. Спадът от 200 хил. тона е регистриран в последните четири месеца на 2007 г. През януари 2008 г. ситуацията вече е критична, защото комбинатът трупа ежедневни загуби за поддържане на пещите, без да произвежда нищо поради липса на суровини.

Драматизъм внася и приближаващият краен срок на Плана за жизнеспособност на металургичното предприятие, утвърден от Европейската комисия, чийто екологични и финансови клаузи братята Митал не изпълняват.

В началото на 2008 г. започват работнически протести заради неизплатени заплати и средства за храна и дрехи, заради лошите условия на труд и политиката на източване на предприятието. Синдикатите отбелязват, че ръководството на комбината дължи 7 млн. лева на металурзите за заплати.

Наяве излиза информация и за други успешни механизми за ограбване на металургичното предприятие.

Един от тях е продажбата на земя, стопанисвана от “Кремиковци”. Оказва се, че комбинатът притежава около 24 хил. дка земя в близост до София, която привлича все повече интереса на инвеститорите. Справка показва, че вече успешно са изтъргувани близо 7% от тях. Друг начин за източване на “Кремиковци” от индийските му собственици е чрез сключване на договори за консултантски услуги.

На 29 февруари 2008 г. по време на парламентарния контрол министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров представя нерадостната картина, която представлява “Кремиковци” АД в момента, и опитите на правителството и различни институции от началото на годината, за неговото спасяване. Общо задълженията вече са 1.673 млрд. лева. Дълговете към Булгаргаз са 30.1 млн. лева, към НЕК – 80.4 млн. лева, към БДЖ – 20.18 млн. лева. Задълженията по получени заеми към небанкови финансови институции – 68 млн. лева, по заема към облигационерите - 605 млн. лева, други задължения - 171 млн. лева. По този начин дългосрочните плащания на комбината са 845 млн. лева. Задлъжнялостта към персонала в края на 2007 г. е 15.9 млн. лева, под формата на данъци е 21.1 млн. лева, а като осигуровки е 6.1 млн. лева.

На 4 февруари 2008 г. започва ревизия на финансово-икономическото състояние на дружеството. В тази връзка на 20 февруари 2008 г . Софийският градски съд осъжда “Финметалс холдинг”, собственост на Прамод Митал, да плати 239 млн. и 250 хил. лв. за неизпълнение на инвестиционните задължения по приватизационния договор за “Кремиковци”. Държавата блокира всичките му акции в комбината и 4200 дка земя край рудника, собственост на предприятието. В опитите да се опази комбината от разграбване се включва и ДАНС.

Министърът на икономиката Петър Димитров влиза във връзка с притежателите на облигации по заема от 2006 г. с предложение за общи действия за спасяването на комбината и за ограничаване на възможностите на собственика Митал да се разпорежда с него.

На 3 февруари 2008 г. четирите хеджфонда, притежатели на облигации – QVT Fund LP, “Мars Capital”, “York Capital” и “Moore Capital”, категорично заявяват, че Прамод Митал не може да преговаря за продажба на “Кремиковци” – нито на завода като дружество, нито на материалните активи, защото дължи неустойки по облигационния заем от 325 млн. евро, получен през 2006 г.

На 5 февруари Надзорният съвет на “Кремиковци” АД избира нов Съвет на директорите на дружеството. Изпълнителният директор Александър Томов е заменен с Джаганатан Гунтопали, който е работил в коксохимически завод на “Глобал стийл холдинг” в Босна и Херцеговина и е бил в ръководството на българския металургичен комбинат през 2005 г.
На 20 февруари в писмо до правителството мажоритарният собственик на “Кремиковци” Прамод Митал заявява намерението си да привлече стратегически партньори в близките три месеца, така че интересите на всички заинтересовани от дейността на дружеството да бъдат защитени. Министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров заявява, че молба за тримесечната отсрочка няма да бъде уважена. Въпреки това Прамод Митал обявява, че е наел инвестиционната банка Merrill Lynch да го консултира за най-сполучливия вариант за бъдеща продажба.

За мажоритарния собственик на “Кремиковци” обаче се оказва, че има още един изход от сложната ситуация. В доклад на “Делойт одит” ООД е записано, че към стандартните застраховки за всяко производство Митал е добавил и застраховка за преустановяване на дейността на “Кремиковци”. Първоначално застраховката е за 800 млн. долара и изтича на 22 май 2007 г. Полицата е била подновена за сумата от 813 млн. долара. Според запознати обаче най-предпочитаният вариант за индийските бизнесмени е да се продаде “Кремиковци”, но да се запази част от земята до комбината, чиято цена по неофициални данни струва е около 700 млн. лв.

В средата март 2008 г. интерес към “Кремиковци” са заявили няколко инвеститора – украинските бизнесмени Костантин Жеваго и Ринат Ахметов, американската “Юнайтед стейтс стийл корпорейшън”, най-големият брат Митал – Лакшми и турският концерн “Ердемир”.

Днес книжата на компанията се търгуват на горния максимум като поскъпват с 29.78% на средните 2.31 лв. при обем от 1 421 лота.

Снимка:БГНЕС