Спешни и елементарни промени в законодателството трябва да се направят, за да не загине пазара на облигации с падежа на последните емисии през 2011 г., заяви Стоян Тошев, председател на УС на БАУД по време на форума „Насоки за развитие на капиталовия пазар в България - стратегия за възраждане". Инвеститорите разбраха, че някои инструменти като обезпечените облигации, които се смятаха за достатъчно сигурни, може да крият повече риск, отколкото се предполага. При това положение никой не би инвестирал в тях и проблемът идва от лоши текстове в закона, обясни Тошев.

Проблемът беше изтъкнат и от Александър Маджиров, портфолио мениджър в „ОББ Асет Мениджмънт". По думите му, изчезването на пазарът на дългови инструменти би било нелепо в период на ликвидна недостатъчност в период на ликвидна недостатъчност и при наличието на договорни фондове в облигации.

Друг актуален проблем, според Тошев, идва от Търговския закон, който забранява да се увеличава капитала с акции на цена по-ниска от номиналната. В момента голяма част от акциите се търгуват под номинал, което означава, че на емитентите им е на практика забранено да увеличават капитала си, независимо дали има желание и интерес от ръководството и инвеститорите. Номиналната стойност на акциите е нещо доста фиктивно, дори има световни практики, където акциите нямат номинална стойност, обясни Тошев.

Асоциациите дадоха мненията и препоръките си към стратегията на КФН, като в същото време отчетоха факта, че в актуализирания вариант са били взети предвид повечето техни забележки. Ще отбележим някои от по-интересните допълнителни препоръки и мнения, изказани по време на форума.

Стоян Тошев, председател на УС на Българска асоциация на управляващите дружества:

- Да се насърчат дългосрочните спестявания, включително чрез инвестиции във колективни инвестиционни схеми, което ще доведе до увеличаване на търсенето на капиталовия пазар. Пример може да се даде с данъчните облекчения за допълнително доброволно пенсионно осигуряване и застраховките живот.

- Да бъдат продължени и доведени до успешен край усилията за законово уреждане на фондове, които не са UCITS, тъй като пазарът има нужда от нови продукти, които да привлекат нови инвеститори.

- Административно-наказателна отговорност за разпространение на слухове и невярна информация за небанкови финансови институции, по подобие на банковите такива.

Румен Радев, заместник-председател на УС на Асоциация на индустриалния капитал в България:

- Да се осигури възможност за „отворено" предлагане на нови акции (към напълно нови инвеститори).

- Да се опростят процедурите и да се оптимизира обема и обхвата на подаваната информация към КФН, а не само да се съкратят сроковете за произнасяне на комисията, за което се говори в стратегията.

- Да се облекчи процедурата за делистване, ограниченията по която водят до непазарни „хватки" от страна на компаниите.

- В ЗППЦК да се предвиди възможност за издаване на акции и опции върху акции за мениджъри, служители и работници на публичните компании.

- АИКБ не приемат идеята за нормативна регулация на доброто корпоративно управление. Според Радев добрите практики трябва да са осъзнати и желани, т. е. да са ясни предимствата, само тогава ще се създаде добра традиция за саморегулация. По-удачно е да се засили ролята на Националната комисия за корпоративно управление.

Иван Такев, изпълнителен директор на Българска фондова борса

- Да се възобновят програмите на КФН и БФБ за обучение на индивидуалните инвеститори. Не само информативно, а на по-дълбоко ниво, включително курсове за това как се четат финансови отчети.

Даниела Пеева, председател на УС на Асоциация на директорите да връзки с инвеститорите:

- Да се либерализира обратното изкупуване на собствени акции, като бъде премахнат или вдигнат максималния праг на акциите, които дружеството може да придобива чрез процедурата, който по ЗППЦК е 3% в рамките на година. Също така, да отпадне задължението за отправяне на търгово, когато прагът се надвишава.

- Да се прецезира чл. 114 от ЗППЦК, като се замени „нищожността" с „недействителност", т. е. да се даде възможност на ОС да потвърждава сделки, които превишават праговете по този член - изцяло, или най-малко в някакви граници на такова превишаване.

- Да се приведе ЗППЦК в съответствие с промените в други нормативни актове, които засягат процедурите по свикване и провеждане на ОС.

- Да отпадне административно-наказателната отговорност на ДВИ, тъй като те са в трудово-правни отношения с публичните дружества и тяхната отговорност се реализира по реда на КТ.

- Да се насърчат компаниите за доброволно присъединяване на национални и глобални инициативи за разкриване на нефинансова информация.

Снимка: Стоян Тошев