Нали се сещате за приказката за спящата красавица, която 100 години чакала своя принц? Има нещо общо между нея и ситуацията около така наречените „заспали дружества" на Българска фондова борса, които вече десетина години очакваме да се пробудят.

И ако се придържаме към сценария на приказката, то до благоприятната развръзка остават приблизително около 90 години. Не че през изтеклото десетилетие нямаше опити за пробуждането им. Напротив!

Усилия за това са полагали както институционални, така и дребни и спекулативно настроени инвеститори. Опити, които впоследствие могат да им поднесат неприятни изненади.

За съжаление тук приликите приключват, поради простата причина, че в българската история се разказва не за една, а за десетки компании. Събитията през последните седмици доведоха до развръзка в нашата ситуация. Тя ясно показа, че останалите 90 години явно няма да се дочакат, а ще се приложат непопулярни мерки по пробуждане на дружествата.

За какво става на въпрос - от първи юли се премахва сегментацията на Неофициалния пазар на акции. В продължение на три месеца дружествата на този пазар ще бъдат подложени на постоянно наблюдение. Онези, които не отговарят на минималните критерии за търговия на Неофициалния пазар към 1октомври, ще бъдат делистнати, без да им се отнема публичния статут, като книжата им ще могат да се търгуват на извънрегулирания пазар.

В случай, че дружеството има сключен договор с маркет-мейкър по реда на Правилника за дейността на борсата, регистрацията му няма да бъде прекратявана, дори и да не отговаря на минималните критерии.

Създалата се ситуация, според заместник-председателя на КФН Димана Ранкова, поражда известен дисбаланс. „Да не се търгуват акциите на една компания на регулиран пазар, но същевременно дружеството да е в публичния регистър и като такова да се задължава да отговаря на критериите за публичност е абсолютен дисбаланс", каза тя по време на дискусията, провела се по-рано в Гранд хотел София.

„Че компаниите на БФБ са много, това е факт. Не е и нормално компании в ликвидация да се търгуват на него. Не смятам, че за КФН ще е проблем да инициира законодателни промени по темата", каза още Димана Ранкова. Тя постави и въпроса за процедурата по повторното листване на веднъж делистната компания, като заяви, че ще е абсурдно, ако дружеството трябва да премине през процедурата по изготвяне, потвърждение на проспекти и т.н.

По този въпрос Бистра Илкова, изп. директор на БФБ, заяви, че „В случаите, когато една компания е делистната, то тя ще може да се върне на борсата по линия на Правилника. Ако има валиден проспект, нека заповяда."

Предприетата стъпка, за раздвижване и прочистване на фондовата ни борса породи и горещи спорове, обособявайки два лагера - на подкрепящи идеята емитенти и на критично настроени институционални инвеститори.

Васил Велев, председател на УС на АИКБ и Румен Радев, зам. председател на асоциацията, като представители на емитентите, заявиха, че не са склонни имената на изрядните компании да фигурират сред онези дружества, които нямат и не желаят да имат поведение на публични компании. Според Васил Велев когато една компания е на борсата, заради облекчения данъчен режим, съществува опасност от промени в данъчното законодателство и „покрай сухото, да изгори и мокрото".

Румен Радев обяви, че мъртвото множество трябва да бъде извадено и да се продължи нататък. За целта е необходимо изготвянето на адекватен механизъм и законодателни промени в тази насока.

Васил Велев предложи законодателна промяна, с която решението за делистване на една компания да може да се приеме от ОСА с минимално мнозинство от 90 на сто, като категорично се обяви против идеята за задължително търгово предложение от страна на мажоритарните акционери на застрашените от делистване дружества.

„От портфейла на Стара планина холд има дружества, които се търгуват на сегмент В и гарантирам, че до октомври те ще отговарят на критериите за търговия на Неофициалния пазар", каза Васил Велев. Той е на мнение, че някои мениджъри ще предпочетат да разходят по 500 лв. на година, за да останат на борсата и да отговорят на изискванията, отколкото да бъдат делистнати и същевременно да плащат останалите разходи за ДВИ, за разкриване на информация, таксите за БФБ, КФН и ЦД, без да имат изгода от публичността.

Иво Захариев от ПОК Родина обаче е на мнение, че подобна практика и поведение няма да доведе до нещо положително, като на БФБ отново ще се сключват кухи сделки и компаниите отново няма да имат поведени на публично дружество. „За повечето дружества съм сигурен, че усилията за задържането им на борсата ще падне на инвестиционната общност, а не върху ангажиментите на мениджърите", посочи той.

На срещата се засегна и друг един важен въпрос - инвестициите на ПФ в компании, заплашени от делистване и по конкретно, за законодателното изискване за инвестиране изцяло в активи, търгувани на регулиран пазар.

Според Бистра Илкова инвестициите в подобни компании на ПФ са пренебрежимо малки, но когато говорим за едни от основните играчи на нашия пазар, каквито са пенсионните фондове, делът от 0.5-1% на инвестициите в слабо ликвидни компании не е за подценяване.

Представители на фондове се обединиха около изискването за задължително търгово предложение. Ако това не се одобри, не е ясно какво ще се случи с експозициите в подобни компании. Решение за това трябва да се намери до октомври, в случай, че ПФ искат да изпълнят законовите разпоредби. Въпросът е кой би купил подобни книжа, чието бъдеще на компаниите на БФБ е неясно? Да предположим, че се намерят купувачи и ликвидността по някои позиции се подобри и компаниите отговорят на минималните изисквания за Неофициалния пазар, то до колко промяната ще е на пазарен принцип?

Любомир Бояджиев от БенчМарк и председател на БАЛИП е на мнение, че са необходими минимални критерии за компаниите, но към момента задължителните критерии са опасност за дружества, които трябва да се търгуват на БФБ - бивши приватизационни фондове, БТК и др. „Сега, когато трябва да се чудим как да задържим емитенти, ние ги гоним. Ако се позовем на статистиката, то през 2002 г. много от сега ликвидните компании, като Спарки Елтос или Топливо, трябваше да са вън от пазара. Когато пазарът тръгна нагоре, част от компаниите се събудиха", посочи той.

Обща статистика:

Справка компанииБройБрой компании, които не отговарят на изискванията на Неофициален пазар215Компании в ликвидация или несъстоятелност19С фрий-флоут под 10%55С 0% фрий флоут19С под 5 сделки за последните 3 месеца190С под 4000 лв. оборот през последните 3 месеца 202Без сделки през последните 3 месеца111Без сделки през последната 1 г.63Брой компании със средномесечен оборот под 4000 лв. за последната 1 г. 176Без котировка „купува“ към днешна дата84Без договор с информационна агенция41Компании, при които никога не е имало сделки4

Данни: БФБ