Лихвите на много места по света започват постепенно да се повишават, а това ще постави под натиск финансовите пазари.

И инвеститорите, и регулаторите биха дали мило и драго да научат отговора на един-единствен въпрос - откъде ще дойде следващата криза? The Economist потърси някои от възможните сценарии.

Рецептата на повечето финансови кризи обикновено включва поне една от следните три ключови съставки - свръхкредитиране, липса на диверсификация на инвестициите и дисбаланс между активите и пасивите.

Сривът от 2008 г. беше толкова катастрофален, защото включваше и трите компонента, припомня изданието. Инвестициите в структурирани дългови продукти, свързани с жилищния пазар, бяха в огромни размери, а балансите на банките бяха твърде раздути и разчитаха прекалено много на краткосрочно финансиране.

Азиатската криза от края на 90-те години на миналия век беше резултат от това, че компаниите поемаха твърде много задължения, деноминирани в щатски долари, докато основните им приходи бяха в друга валута.

Т. нар. dotcom балон пък нямаше чак толкова апокалиптични последствия, защото залозите бяха концентрирани в акции от конкретен сектор, а и задлъжнялостта не изигра толкова съществена роля.

Допускането, че следващата финансова криза ще тръгне от корпоративния дълг, може би изглежда изненадващо за много хора, имайки предвид растящите печалби.

Компаниите от широкия американски борсов индекс S&P 500 са на път да регистрират среден ръст на нетната печалба от 25% за първото тримесечие, а гигантите от ранга на Applе буквално са "затънали" в кеш.

Далеч не всички обаче се намират в толкова благоприятна ситуация. През последните няколко десетилетия много компании се опитаха да използват финансовите си ресурси по-ефективно и натрупаха задължения, възползвайки си от възможността да "приспадат" лихвените разходи от данъчните си задължения.

Тези, които разполагаха с излишни парични средства, ги използваха за обратно изкупуване на акции под натиска на инвеститорите-активисти, или пък просто за да повишат стойността на пакетите от опции, раздавани като бонуси на изпълнителните директори.

Освен всичко друго, продължителният период на рекордно ниски лихви превърна тегленето на нови заеми в много атрактивна оферта. По данни на рейтинговата агенция S&P Global, през 2017 г. 37% от компаниите по света са били в състояние на свръхзадлъжнялост.

Този дял е с 5 процентни пункта над нивата от 2007 г., точно преди избухването на световната финансова криза. В тази връзка, и частните сделки за придобивания се финансират с най-големите количества дълг от кризата насам.

Другият сигнал за влошаването на качеството на глобалния дълг е падането на медианната стойност на кредитния рейтинг. Към момента тя се движи около BBB- (по методиката на S&P), докато през 1980 г. е била на ниво А.

По принцип дълговият пазар се дели на два основни типа книжа - такива с инвестиционен рейтинг и спекулативни (известни още и като junk bonds). Разделителната линия е някъде между BBB- и BB+. Тоест, в момента средното ниво на кредитния рейтинг в световен мащаб се движи съвсем малко над junk категорията.

Дори и при облигациите с инвестиционен рейтинг качеството осезаемо пада, пише The Economist. Отчетите на инвестиционната компания PIMCO показват, че в Съединените щати 48% от книжата с инвестиционен рейтинг са на ниво BBB, докато през 90-те години на миналия век делът им е бил едва 25 на сто.

Коефициентът на задлъжнялост (съотношението между задълженията и активите) на емитентите с рейтинг BBB през 2000 г. е бил средно 1.7, докато в момента е около 2.9.

А още по-странното е, че инвеститорите не изискват по-висока дохоност в замяна на влошеното качество на дълга, а точно обратното - доходността по корпоративните облигации се движи близо до тази на безрисковите държавни ценни книжа.

В САЩ спредът между тях е на най-ниските си нива за последните 20 години. Точно както ниските лихви подтикват компаните да трупат повече дълг, така и инвеститорите са принудени да купуват облигации с ниска доходност, защото кешът не им носи абсолютно никаква възвръщаемост.

Алекс Брейзиър от London Business School установява, че цената на т. нар. "застраховка" срещу фалит на компанията издател на облигациите се е понижила с 40% през последните две години. Тоест на пръв поглед изглежда, че инвеститорите са по-малко загрижени за състоянието на корпоративния дълг.

Но в същото време данните на Credit Benchmark - компания, която се занимава с анализ на начина, по който банките оценяват фирмените задължения, показват, че прогнозите на финансовите институции не са се променили съществено за този период.

Така че, в крайна сметка, инвеститорите в облигации получават по-малка награда, въпреки че поемат доста по-висок риск. Като добавим към това и намаляващата ликвидност на дълговите пазари, се оказва, че се наблюдава една много успешна рецепта за формиране на класическа финансова криза. Тя може да не се случи през тази или през следващата година, но първите сигнали вече са налице.

Един от финансовите стратези на Citigroup Мат Кинг заявява пред The Economist, че чуждестранните покупки на американски корпоративен дълг са намалели значително през последните месеци, а средната доходност по облигациите с инвестиционен рейтинг е отрицателна, на стойност -3.5%.

Той дори сравнява настоящата ситуация с играта "двама са малко, трима са много" - централните банки започват да свиват монетарните стимули и свободните "столчета" лека-полека започват да се запълват. Накрая някой ще остане прав и няма да има къде да седне, в резултат на което шумно ще се сгромоляса.