Близо 1/4 от гражданите на България живеят под линията на бедността, сочат данните на Националния статистически институт за 2016 година.

Според данните, линията на бедността у нас за миналата година възлиза на 308.17 лева средно месечно на лице от домакинство. Под този праг у нас живеят 1.638 млн. души или 22.9% от населението на страната. За сравнение, през 2012 година, делът на лицата, живеещи в бедност е бил 21.2%.

Социалната система у нас играе изключително важна роля за голяма част от населението. Така относителният дял на бедните преди получаване на социалните плащания скача до 45.5%. Тук става дума за социални плащания от рода на обезщетение за безработица, детски надбавки и други подобни. За това свидетелства фактът, че делът на бедните преди получаване на социлани трансфери, с включени пенсии, възлиза на 27.9% от населението.

През 2016 година делът на така наречените работещи бедни нараства с 3.8 процентни пункта до 11.6% от населението. При работещите на непълно работно време рискът за изпадане в бедност е повече от 4 пъти по-висок от този при работещите на пълно работно време. Най-висок е относителният дял на работещите бедни с начално и без образование - 68.8%. С нарастване на образователното равнище относителният дял на бедните сред работещите намалява приблизително 2 пъти за лицата с основно образование и над 4 пъти за лицата със средно образование. Делът на работещите бедни с висше образование е 5.4%.

Оценките на бедността в зависимост от типа на домакинството показват, че най-висок е относителният дял на бедните сред едночленните домакинства с лице на възраст над 65 години, самотните родители с деца, както и домакинствата с три и повече деца.

Оценка на бедността по етнически признак

През 2016 г. най-висок е относителният дял на бедните сред лицата от ромската етническа група - 77.1%, а най-нисък - сред лицата от българската етническа група - 15.7%. Наблюдават се съществени различия в разпределението на бедните от различните етнически групи според икономическата им активност.

Сред бедните от българската етническа група преобладават пенсионерите (42.6%), докато при ромската етническа група най-висок е относителният дял на безработните лица (39.1%). По отношение на работещите лица най-висок е относителният дял на работещите бедни сред турската етническа група - 29.0%, при 28.1% работещи бедни от ромската етническа група и 27.9% сред българската етническа група.

Образователното равнище оказва силно влияние върху риска от бедност независимо от етническата принадлежност - и при трите основни етнически групи с нарастване на образователното ниво рискът от бедност за работещите лица намалява. Рискът от бедност за лицата с начално и без образование е 26 пъти по-висок в сравнение с риска от бедност при лицата с висше образование за българската етническа група и 27 пъти по-висок за турската етническа група. При лицата, определили се като роми - 78.5% с начално и без образование са бедни, докато при лицата с висше образование няма нито един беден.

Деца в риск от бедност и материални лишения

През 2016 г. 31.9% от децата на възраст 0 - 17 години в България са изложени на риск от бедност, или с 6.5 процентни пункта повече спрямо 2015 година. Социалните трансфери към домакинствата намаляват риска от бедност сред децата с 11.6 процентни пункта.

Възможността да се осигурят определени потребности на децата се различава в зависимост от етническата принадлежност на респондентите. През 2016 г. относителният дял на децата с материални лишения e, както следва: 18.7% от българската етническа група, 40.0% от турската етническа група, 75.1% от ромската етническа група и 32.3% от друг етнос. Нито една потребност на децата (ограничения за всички 13 показателя) не може да бъде осигурена за 0.9% от българската етническа група, за 2.1% от турския етнос и за 22.3% от ромската група. Около 23% от децата с материални лишения от българската етническа група живеят и в риск от бедност. За останалите групи относителните дялове са следните: 48.4% за децата от турската етническа група, 78.9% - от ромската етническа група, и 31.8% - от друг етнос.


През 2016 г. най-ниската линия на бедност се наблюдава в областите Видин и Пазарджик - съответно 194 и 204 лв., а най-високата - в област София (столица) (473 лв.), следвана от областите Стара Загора (332 лв.) и Габрово (328 лева). Най-висок е относителният дял на бедните в областите Сливен - 31.4%, Пазарджик - 28.2%, и Варна - 26.6%. Най-нисък е относителният дял на бедните в областите Ямбол - 14.4%, Силистра - 14.9%, и Благоевград - 15.7%.