Близо половин трилион долара! Това е сумата, която всяка година работниците, мигрирали по света, изпращат на своите близки у дома, сочи нов доклад на Международния фонд за развитие на селското стопанство към ООН.

За миналата 2016 г. общата сума на емигрантските пари достига 445 млрд. долара, като тя скача с цели 51% за последните 10 години.

Тазгодишната сума се очаква да бъде с 5 млрд. долара по-висока, тъй като се очаква през 2017 г. един на всеки седем души по света или да работи и да праща средства, или да получава пари по тази линия.

Общо около 200 млн. мигранти, пръснати из целия свят, подкрепят около 800 млн. лица - членове на техните семейства.

“Малките суми, в порядъка от 200 до 300 долара, които всеки имигрант праща вкъщи, оформят около 60% от доходите на тези семейства и допринасят сериозно за начина им на живот, както на тях, така и на общностите, в които живеят”, коментира Гилбърт Хонгбо, президент на фонда към ООН.

Индия е страната, към която потичат най-много емигрантски пари на година – около 63 млрд. долара са получили индийците през миналата година. Тя измества от върха Китай. През 2007 г. китайците по света са пратили у дома 38.5 млрд. долара спрямо 37.2 млрд. долара за индийците.

През 2016 г. нещата обаче се обръщат, като китайците по света са изпратили у дома 61 млрд. долара, или с около 2 млрд. по-малко от индийците.

На трето място по обем на паричните трансфери се нареждат филипинците, които са върнали към семействата си 29.9 млрд. долара през миналата година. Мексиканците са пратили на близките си 28.5 млрд. долара, а пакистанците – 19.8 млрд. долара през 2016 г., сочи докладът.

Приходите от индийската диаспора по света, която е от около 30 млн. души, играе малка роля за развитието на бързо нарасващата икономика на Индия, тъй като се равнява на около 3% от БВП на страната.

Някои развиващите се страни са далеч по-зависими от емигрантските пари.

Непал, например, получава от чужбина сума, еквивалентна на 32% от БВП на страната. Подобно е положението в Либерия (31% от БВП на страната), Таджикистан (29% от БВП), Киргизстан (26% от БВП) и Хаити (25% от БВП).

Работниците мигранти не само осигуряват жизненоважна подкпрепа за своите семейства, те помагат на икономиките на страните, в които работят, да вървят напред. Около 85% от мигрантските доходи – приблизително по 3 трилиона на година – остават в страните домакини на тяхната трудова реализация, сочи докладът.

Според него, европейските държави заемат дял от едва 10% от общата сума на всички емигрантски трансфери по света. Така през миналата година семействата на емигрантите от Европа са получили общо 43.5 млрд. долара, като 30.4 млрд. долара са трансферирани към Източна Европа.

За сравнение, към Северна Европа са изпратени едва 3.1 млрд. долара, а към Южна Европа – 10 млрд. долара.

У нас през миналата година са пратени 1.671 млрд. долара, което се равнява на 3.1% от БВП на страната, сочи документът. Интересно е да се отбележи, че сумата намалява с 1.3% в периода 2007-2016 г.

България далеч не е единствената страна в Източна Европа (България е поставена в Източна Европа, но Македония и Сърбия, например, са в Южна Европа, според ООН – бел. ред.), която получава парични трансфери от чужбина.

За сравнение, Чехия е получила емигрантски трансфери в размер на 3.196 млрд. долара (1.5% от БВП) през 2016 година, Унгария - 4.680 млрд. долара (3.7% от БВП), Румъния – 3.514 млрд. долара (1.7% от БВП), Полша – 6.820 млрд. долара (1.4% от БВП), Украйна – 6.161 млрд. долара (6.5% от БВП), Словакия - 2.197 млрд. долара (2.5% от БВП), Молдова – 1.444 млрд. долара (23.5% от БВП).

Паричните трансфери в Мкедония през 2016 година възлизат на 289 млн. долара, или 3% от БВП на страната, докато в Сърбия те са 3.199 млрд. долара, или цели 9.2% от БВП на западната ни съседка.

Предро де Васконселос, водещият автор на доклада, посочва, че развитите страни по света ще имат все по-голяма нужда от мигранти, които да работят, тъй като местното население продължава да застарява.

"Паричните преводи на мигрантите помагат на техните семейства да градят по-сигурно бъдеще, като правят емиграцията по-скоро избор за младите хора, отколкото необходимост”, добавя експертът.