Ако попитате Орландо Лопез какво мисли за депортацията от САЩ в Мексико, той ще ви отвърне, че това е най-доброто нещо, което се е случило в живота му.

Родителите на Орландо го водят в САЩ, когато той е само на 3-годишна възраст, с надеждата да му осигурят по-добър живот.

По времето, когато той е тинейджър обаче, перспективите пред него не изглеждат особено розови. Въпреки че е добър ученик в гимназия в Тексас, момчето се подхлъзва по това да бъде гангстер и така попада в затвора за цели седем години.

На 24-годишна възраст, след като излиза от затвора, той е депортитан в Мексико.

„Да бъда депортиран беше най-доброто нещо, което ми се е случвало”, казва Лопез, който сега е на 38 години. „Ритъмът на живот, който живеех, можеше да ме превърне в проста статистика”, казва мексиканецът.

В наши дни Лопез живее в Чиуауа с жена си и детето си. „В Мексико срещнах жена си и двамата имаме прекрасна дъщеричка – те са огромна благословия”, казва той.

Когато пристига в Мексико, Лопез има възможност сравнително лесно да си намери работа благодарение на добрия си английски език.

Така през последните 10 години той работи в международна компания, оперираща колцентър, който обслужва главно клиенти, намиращи се в САЩ, пише CNN.

По думите на Лопез, около 30% от работещите в колцентъра са израснали в САЩ, но са били депортирани впоследствие или са се върнали по собствено желание. Благодарение на това, ситуацията в офиса наподобява тази в американските корпорации, въпреки това някои нови работници в компанията все още изпитват носталгия по САЩ.

„Разбирам, че между това да изкарваш песо и да правиш долари има голяма разлика и няма как веднага да си докараш стандарт на живот, какъвто си имал в САЩ”, обяснява Орландо.

Самият той не е имал плавен преход към мексиканския начин на живот. „В Мексико няма такова нещо като лично пространство. Трябваше да казвам на хората, че не съм свикнал да стоят толкова близко до мен”, казва мъжът.

Но от тогава насам Лопез е успял да се адаптира и понастоящем процъфтява. Когато той пристига в Мексико, икономиката на страната не е в цветущо състояние, но сега положението е различно и той, заедно със семейството си, е част от новосъздаващата се средна класа.

През годините той се изкачва в йерархията в колцентъра, като сега вече управлява 17 служители, отговорни за обучението на персонала и над 80 специалисти по обслужване на клиенти.

„Обичам хората тук и помагам да развият кариерите си”, казва той.

Сега Лопез притежава два автомобили, като вече може да си позволи да заведе семейството си на почивка в Европа. Освен това, той притежава и жилището си. След две и половина години работа в колцентъра, вече можел да кандидатства за ипотечен заем.

По думите му, ако е останал да живее в САЩ, едва ли някога е щял да разбере какво е да имаш собствено жилище.

Все пак Лопез посочва, че не всички в Мексико имат възможностите, които той е имал. Той е отраснал в САЩ, поради което говори добре английски. Благодарение на това е имал шансът да си намери добра работа.

„Не е същото като в САЩ, но тук има доста работни позиции, ако говориш добре английски”, казва мъжът.

Той се обръща към всички мексиканци, живеещи в САЩ под ежедневен страх да не бъдат депортирани, посочвайки, че Мексико вече не е страната, която си спомнят.

Освен това, ако изберат да се върнат, вече няма да има нужда да се крият в сенките. „Най-малкото, в Мексико човек е свободен”, добавя Лопез.