През 2020 г. населението на България ще падне под 7 млн. души - при запазване на сегашните негативни тенденции. Това посочи председателят на Националния статистически институт Сергей Цветарски пред журналисти по време на представянето на демографските процеси в България за 2016 г.

При запазване на демографските тенденции през 2050 г., над 30% от населението на страната ще бъде над 65-годишна възраст, посочи Цветарски. Според някои експерти, прагът от 30% е критичната точка относно нормалното функциониране на социалната и икономическа система на една страна, каза Магдалена Костова, директор на дирекция „Демографска и социална статистика“ в НСИ.

Понастоящем лицата над 65-годишна възраст са 20.7% (1.4 млн. души) от населението на страната. Средният дял на застаряващото население в Европейския съюз е 19.2%, като най-високо ниво е отчетен в Италия (22%), Гърция (21.3%) и Германия (21.1%).

Към края на 2016 г. населението на България възлиза на 7 101 859 души, сочат данните на статистическото ведомство. В сравнение с предходната 2015 г., то намалява с 0.7%, или 51 925 души. Делът на жените у нас е 51.4% (3.651 млн. души), а този на мъжете – 48.6% (3.449 млн. души). Така на 1000 мъже у нас се падат 1059 жени.

Процесът на застаряване на населението е по-сериозен при жените, като 24.1% от дамите у нас са на възраст над 65 години, докато делът при мъжете е 17.2%. Това се дължи на по-високата смъртност при мъжете. Средната възраст на населението у нас е 43.5 години, като в селата тя е 46.2 години, а в градовете – 42.5 години.

Средната продължителност на живота у нас нараства с 0.2 години през периода 2014-2016 спрямо предходния двегодишен период и достига до 74.7 години. Жените у нас живеят със 7 години повече от мъжете, достигайки до средно 78.2 години. За мъжете средната продължителност на живот възлиза на 71.2 години.

Броят на починалите лица през 2016 г. е почти двойно по-висок от броя на новородените. 107 580 души са починали през миналата година, докато регистрираните раждания възлизат на 65 446.

През миналата година само една област у нас увеличава населението си – София, като броят на живущите там нараства с 0.3%, докато най-голям спад се отчита в област Видин, където намалението е 2.6%.

Над 1/3 от населението у нас живее в едва три области – София, Пловдив и Варна.

Като цяло 5 204 385 души живеят в градове (73.3%), докато в селата живеят 1 897 474 души (26.7%).

У нас има 157 населени места без население, като най-голям брой от тях са в областите Габрово, Велико Търново и Кърджали. Огромен проблем издава и от факта, че цели 1 148 населени места у нас са с население между 1 и 49 души.

Броят на жените във фертилна възраст у нас намалява през последните 5 години с цели 111 хиляди лица, до настоящата бройка от 1.539 млн. жени. През миналата година броят на децата, родени от жени под 18-годишна възраст, възлиза на 3 249, като това е с 168 деца повече спрямо 2015 г.

На фона на това се запазва тенденцията за увеличение в броя на децата, родени от жени над 40-годишна възраст, като през 2016 г. това са 1 947 раждания. Средната възраст за раждане на първо дете у нас скача до 27 години. Тя е най-висока в София (29.8 години) и най-ниска в Сливен (23.4 години).

Така коефициентът на плодовитост у нас възлиза на 1.54 пункта. За възпроизводство на населението обаче е необходим коефициент от поне 2.1, уточни председателят на НСИ Цветарски.

През 2016 г. 30 570 души са променили своя настоящ адрес от страната в чужбина, като 50.4% от тях са мъже. 53.5% от емигрантите са на възраст между 20 и 39 години. Тези на възраст под 20 години са 14.3% от напусналите. Най-предпочитани дестинации за българите са Германия (21.7%), Обединеното кралство (15.5%) и Испания (12.1%).

През миналата година 21 241 лица са заживели у нас, идвайки от чужбина. Най-висок е делът на имигрантите от Турция (22.5%), Руска федерация (15.3%) и Украйна (7.4%). Това издава една интересна тенденция, че курортните градове по Черноморието тихомълком увеличават населението си поради високия брой руснаци, заселващи се у нас, стана ясно от думите на Магдалена Костова.