Катерина Тейлър е мениджър културни проекти. Тя решава за седмица да не пророни и дума. Обетът за мълчание й позволява да научи няколко неща. Ето кои са те:

1/ Трудно е да бъдеш интересен човек, когато не говориш. Мигновено се превръщаш в баналност.

2/ За да се напише отговор на устен въпрос, се изисква повече време, сравнено с отговор на глас. Като правило за този отрязък от време в главата ти се зараждат много по-смислени отговори. Извод: Не бързайте да отговаряте, напишете отговора, прочетете го. Действително ли искате да го кажете на друг?

3/ Има маса ситуации, когато да говориш е напълно излишно. Например може да се усмихнете на аптекарката в знак на благодарност или да приветствате съсед. Съвсем не е нужно да проговаряте.

4/ Ако трябва да съобщите на някого нещо важно, винаги може да намерите начин. Той дори може да се окаже по-интересен.

5/ Около нас се провеждат много разговори, които в повечето случаи са несъстоятелни. Може да спестите доста енергия, лишавайки се от тях.

6/ Речта е най-бързият начин да се изясните с някого или да му обясните същността на своето послание. Ако трябва да се сравни с писането, то това са параход и японски експрес.

7/ Когато не говориш, всички те оставят на мира. Никой не иска да се занимава с човек, който не може да говори.

8/ В един момент започващ да се чувстваш зле. Неприятно е, когато другите могат да правят нещо, а ти не. Целият свят престава да се върти около теб в секундата, в която започваш да се различаваш.

9/ Невъзможно е да извикаш кучето по име.