Капиталовите пазари на Балканския полуостров гледат в една обща посока на сътрудничество и партньорство. Това потвърдиха представители на фондовите борси в София, Букурещ, Атина, Белград и Македония в рамките на панел „Капиталови пазари”, част от форума „Шумът на парите”, който се проведе в София на 31 май и 1 юни.

Специализираното събитие се организира за осма поредна година от Profit.bg.

Интересите на борсите от региона се срещнаха под общия знаменател на инициативата за регионална платформа за търговия с ценни книжа – SEE Link.

„Трябва да обединим усилия, защото капиталовите пазари в региона, с изключение на Гърция и Румъния, са прекалено малки и фрагментирани. Поединично няма как да имаме проспериращи капиталови пазари. Ако обединим усилия, можем да имаме надежда, че с координиран подход можем да изградим общ пазар”, каза Синиша Крнета, изпълнителен директор на Белградската фондова борса.

По думите му, на борсите в региона им предстои тежка работа, като SEE Link е доказателство за това. „Имаше натиск по отношение на създаването й, в крайна сметка платформата работи, но не се използва”, подчерта Крнета.

Изпълнителният директор на Букурещката фондова борса Лудвик Соболевски също вижда SEE Link като добра възможност за румънския капиталов пазар. По думите му, за Румъния е важно да привлича инвестиции, да развива културата на капиталовите пазари, като SEE Link би помогнала за това.

“Румъния винаги е слагана в кутията на нововъзникващите пазари, сега сме все по-близо до завършването на процеса. Това е стратегическа цел на всички пазари в Югоизточна Европа. Разглеждаме SEE Link като инструмент, който може да допринесе за този процес, но трябва да видим какви са взаимоотношенията между разходите и възвръщаемостта“, каза Соболевски.

Според Иван Щериев, изпълнителен директор на Македонската фондова борса, SEE Link ще помогне за създаването на бизнес общност. По думите му, планът за тази година по отношение на инициативата е приключването на отворените процеси за свързване на някои пазари.

„Към края на тази година ще станем част от платформата и се надявам това да се случи и с Босна, Баня Лука и Сараево“, коментира Щериев потенциала за разрастване на регионалната платформа.

Андреас Даскалакис, директор Пазарни операции и подкрепа на емитенти в ATHEX Group, изрази намерението на Атинската фондова борса също да се включи в SEE Link.

„Сътрудничеството е залегнало в основата на стратегията на Атинската фондова борса. Когато говорим за сътрудничество, ние говорим за сътрудничество с борсите в региона. Ние имаме голямо желание да се включим в регионалната инициатива SEE Link. Миналата седмица финализирахме някои промени по отношение на споразумението. Очаквам съвсем скоро официално да сме членове на SEE Link”, заяви Андреас Даскалакис.

По думите му, това ще даде възможност на членове на Атинската фондова борса да търгуват и на пазарите, които вече са част от SEE Link и обратното - участниците на пазарите на другите борси от платформата ще могат да се възползват от възможностите, които предлага Атинската борса.

„Ние вярваме в сътрудничеството в региона - както в търговията, така и при клиринга и при депозитaраната дейност”, добави Дасклакис.

Изпълнителният директор на Българска фондова борса-София Иван Такев също коментира отварянето на родния пазар към международните капиталови пазари. Той даде малко повече светлина върху процесите залегнали по този път.

„Проектът минава през няколко стъпки. Първата от тях вече е реализирана и тя е одобрението на правилата на регулирания пазар. Получихме го преди две седмици в Комисията за финансов надзор”, каза Такев. По думите му, БФБ вече има възможност да листва акции на чуждестранни компании на регулирания пазар. Втората стъпка е свързана с получаване на одобрение от КФН, по реда на Закона за пазарите на финансови инструменти относно осъществяване на сетълмент от друга депозитарна институция.

Последната стъпка е получаването на уверения за организирането на чуждестранна платформа, на която да бъде листната останалата част от финансовите инструменти, обясни Такев.

Важността от работещи капиталови пазари бе потвърдена и от думите на Петър Станчев, директор Връзки с инвеститорите и финансов мениджър на Алкомет АД, чиято емисия е в състава на основния индекс на БФБ – SOFIX.

"Влизането в SOFIX помогна за добрата търговия с акции на Алкомет, като през първото тримесечие постигнахме 3 пъти увеличение на търговията с нашите акции", каза Станчев. По думите му, това е било подкрепено и от добрите резултати на компания.

За миналата 2016 година водещата компания в сферата на металургията записва EDIBTA от 14% и нетна печалба в размер на 9%. Всичко това ще позволи на Алкомет да инвестира 40 млн. евро в два от основните си цехове – валцовия и пресовия, което ще помогне за увеличаване на продукцията с 35% през следващите 3 до 4 години.

По време на форума „Шумът на парите” стана ясно, че политическите събития в Македония и Гърция оставят отпечатък върху развитието на местните капиталови пазари.

„Политическата криза се отрази на пазара в Македония, на цялата икономика. Финансовите потоци бяха обхванати за дълъг период от време заради продължаващите процеси на дестабилизация от 2015 г.”, посочи Иван Щериев от Македонската фондова борса.

Той изрази надежда, че сформиране на правителство в югозападната ни съседка ще доведе до стабилизиране на пазара. На Македонската фондова борса са листнати 109 компании, като 88 от тях са декларирали печалба, 33 – са разпределили дивидент, наблюдавания ръст е от порядъка на 16% на годишна база.

Гърция минава през много труден период, който продължава вече седма поредна година, стана ясно от думите на Андреас Даскалакис. Въпреки всичко, на борсата през всичките тези години успяваме да поддържаме над 50% дял на чуждите инвестиции, посочи експертът, като добави, че през последните три години се полагат усилия за връщане на разбирането, че борсата е опция за набиране на средства.

На фона на ситуацията в Македония и Гърция, Синиша Крнета от Белградкста фондова борса посочи, че президентски избори в Сърбия са нямали влияние върху икономиката и борсата, като цяло, тъй като изходът не е бил изненадващ за жителите на страната и за международната общност.

„Ние от борсата в Белград вече не гледаме към правителството и насочихме цялото си внимание към частния сектор. След 15 месеца обикаляне на Сърбия, в момента можем да се похвалим с първото IPO в страната от 77 г. насам. Предложените акции ще са на стойност около 55 млн. евро”, каза Крнета.

Лудвик Соболевски от Букурещката фондова борса посочи, че международните играчи на пазара допринасят за икономическия ръст на Румъния, който надхвърля 5%. По думите му, те искат да инвестират в компании, генериращи растеж. „Имаме големи инвеститори, които са около 20-30%, а останалата част се разпределя между местните играчи, зависи от сектора и размера на дружеството“, обясни Соболевски.

Изпълнителният директор на БФБ-София Иван Такев поясни докъде е стигнал процесът по внедряване на сегмента за търговия на държавни ценни книжа на родната борса. „В момента нашите правила се намират в Комисията за финансов надзор (КФН). След одобрението им ще имаме правната възможност да огранизираме този пазар. Остава на дневен ред организиране и приключване на съответните сделки”, каза Такев.

По думите му, в момента, в който всички въпроси бъдат изгладени, БФБ ще има възможност да регистрира абсолютно всички емисии от вътрешния дълг на България, като засега външният дълг ще остане извън обхвата на този процес.

"Нека има повече компании с добър фундамент и такива, които са експортноориентирани, тъй като това помага за ръст в търговията", добави като пожелание Петър Станчев, доректор Връзки с инвеститорите и финансов мениджър на Алкомет, на финала на панел „Капиталови пазари” в рамките на форума „Шумът на парите”.