Арт-банкирането, както и инвестициите на пазара на произведения на изкуството, в наши дни стремително се развива.

РБК daily публикува статия, в която обяснява защо картина от кризисния период на Рубенс е по-добра инвестиция от пакет акции.

Едва през втората половина на миналия век започва сериозното развитие на арт-банкирането, което е едно от направленията на т. нар. wealth management, ориентиран към състоятелни частни клиенти.

През 70-те се създава и известният Британски железопътен фонд, който става един от най-успешните примери за инвестиции в арт-пазара, обяснява за изданието директорът на "Арт-финанс" Марина Ситнина. В момента съществуват около 50 инвестиционни фондове, влагащи в произведения на изкуството.

Този тип инвестиции е широко развит на Запад, а в момента набира скорост и в Русия. Западните инвеститори и банки се отнасят изключително сериозно към този пазар, а анализаторите дават съвети при диверсификацията на активите част от средствата да бъдат отделени за произведения на изкуството.

"В периоди на финансови кризи винаги расте интересът към алтернативните инвестиции, които нямат корелат с фондовите", обяснява Ситнина. "Инвеститорите се стремят към намиране на убежище за капиталите си, влагайки ги във вечни ценности. Така е било по време на Голямата депресия, така е по време на кризата от 80-те , така е и сега".

Оборотът на пазара на художествени произведения има това предимство, че обемът на инвестициите може само да расте- ако закупите Рембанд, неговата стойност може само да се повиши.

На западните пазари при това съществува развита инфраструктура и начините за инвестиране са технологично удобни. Няма ограничения за вноса и износа на произведения на изкуството. Западните галеристи разказват, че между тя и частни банки съществуват споразумения за кредитиране на клиенти срещу стойността на произведението.

Арт-банкирането облекчава процеса на покупката. За купувача е значително по-лесно да отвори каталога, да покаже номера на лота и да определи сумата, която е готов да вложи, а после просто да получи картината си, отколкото да се регистрира на аукцион, да доставя, регистрира и застрахова инвестицията си.
Особена специфика на този пазар обаче е емоционалният фактор- трудно може да бъде накаран инвеститор, харесващ старите майстори, да вложи средства в модернистични картини.

Все пак стойността на една модернистична картина расте значително по-бързо. По отношение на старите майстори инвеститорите казват: "А good Canaletto is always a good Canaletto.". Там става дума за ограничен сегмент, в който няма ръст- нито Рубенс, нито Бройгел ще нарисуват още нещо.

"Тази крайност на пазара му придава допълнителна инвестиционна привлекателност. Тази инвестиция има и повишена социална, освен пазарна стойност", заявява Ситнина и се шегува: "Ненапразно казват, че пазарът на произведения на изкуството прилича на тероризъм- и двете не могат да съществуват без медии, които да ги представят".