Професия Журналист

1240
Професия Журналист

Има много типове журналисти. От местните репортери до чуждестранните кореспонденти, журналистите в списания и писателите на свободна практика.

Трудно е да опишем ежедневната дейност на журналиста. Те интервюират, събират информация, превеждат, пишат доклади, анализи или извличат изводи от един прост факт или число. Журналистите информират, образоват или критикуват.

Не подценявайте мощта на журналистиката или медиите. Част от техните статии са забавни, други полезни, трети както вече споменахме образователни, четвърти информативни, а пети - платени.

Журналистите обикновено имат поне бакалавърска степен, владеят по един или няколко езика и са комуникативни личности. Част от тях са започнали кариерата си в училищния вестник, а други са се ориентирали към професията в последствие.

Най-добрите са инициативни, постоянни, издържат на стрес и имат смелостта да разказват нещата едно към едно.

Журналистите, които напускат професията, можем в последствие да ги видим на някои от следните длъжности – професор, изследовател или анализатор.

Важното за Вас е да сте приятели с журналистите. По-добре с тях, отколкото срещу тях, е казал народът. Или може би... сред тях.

Ако посочената професия Ви е заинтересувала и имате интереси в сферата на финансите, то ние сме точното място за Вас. Пратете ни CV на info@profit.bg и можете да сте следващият член на нашия млад и амбициозен екип.

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Коментари

Виктория
# 0
19:01 | 30 January 2017
Здравейте! Искам да се обърна към всички млади хора, които са на крачка от избирането на интересната професия "журналист" , като споделя личният си опит с тях. Аз съм на 26 години и от 2 години работя като репортер в местен ежедневник. Макар че завърших престижните специалности Политология и Право, реших да се занимавам с журналистика (най - общо казано) , защото това беше най - добрият начин да въздействам върху мисленето на хората, да им разкривам някои скрити и неудобни истини за времето, в което живеем, и посветих две години във "възпитаване" на обществото. Трябва да призная, че започнах с много голям ентусиазъм. Материалите ми се проверяват от трима доста по - възрастни от мен редактори, които представляват редакторското "тяло" , и както сами се сещате, думата им е закон. Освен големият стрес и постоянното напрежение, на което са подложени репортерите, те трябва да се превърнат в добре обиграни жунглъори, които умеят да лавират между интересите и желанията на хората, с които работят всеки ден, и заповедите на редакторите, които непрекъснато те напъват да пишеш дръзко и ударно, за да се чете вестника и да се вдига тиража. Защото ежедневниците имат голям вътрешен проблем с намирането на добър материал за качествени статии, които да предизвикат читателския интерес. За да бъде един репортер ефективен, трябва да предава материал ВСЕКИ ДЕН, независимо от лични или форсмажорни обстоятелства, които могат да го възпрепятстват. Ако останеш 2-3 дни без материал, започва притискането "свише" , което не само е в състояние да ти изпили нервите до краен предел, но и така да те притисне до стената, че да се принудиш да пишеш напълно безинтересни и скучни неща....просто от теб се иска да пълниш страничките. Тези обстоятелства ми заседнаха като бучка на гърлото, но някак си успях да ги преглътна. Аз давам всичко от себе си, пиша добре, и знам, че съм добра, въпреки моята младост и неопитност. Истината е, че писането е нещо, което или ти се отдава, или не. Но аз имам талант, знам го, и го използвам. Редакторите ми също са безкрайно доволни от мен, имат ми толкова голямо доверие, че отдавна не променят нищо по текстовете ми, променят единствено заглавията на статиите. Обаче с едно нещо трудно се справям и не мога да го преглътна - недоволството на хората. В нашият вестник, всеки ден се срещаме с различни хора и пишем за тях, описваме само реални факти и събития, оставяме хората да говорят, и после преработваме думите им и ги украсяваме с журналистическа пъстрота. Но много от тях не харесват този стил, не одобряват да четат казаното от тях, променено и украсено...Тогава настъпват конфликтите, които прерастват в открито негодувание, личностни, съдебни разпри, и т.н. Няколко пъти ми се е случвало да дам всичко от себе си, да напиша страхотен материал с известни хора от местния елит, които на следващия ден ми звънят недоволни и ми казват, че не е трябвало да пиша това, или онова....това е много дразнещо и в такива моменти се чувстваш меко казано кофти. Започваш да се гневиш на себе си, заради това, че си си избрал точно тази потискаща професия. Искам младите хора да знаят, че тази работа е една постоянна вътрешна борба - АКО ТИ ПУКА, един ден ще си доволен от себе си, а друг - ще се разяждаш отвътре, и ще се питаш "къде сгреших?" .... Но не се заблуждавайте, драги мои бъдещи колеги - нямате право на драма, вие сте длъжни да запазите тези емоции за себе си и да намерите начин да ги потиснете, защото редакторите не се интересуват от начина, по който се чувствате, както и хората, с които работите, за да съберете материал. Репортерството и журналистиката са отредени единствено за хора с много силна воля и характер, който е готов да понесе много несгоди, най - вече душевни и психологически. Бъдете готови да се правите на тъжни, когато ви е весело и да се усмихвате, когато ви се плаче, нямате представа колко добър актъор трябва да бъде един репортер/журналист. И бъдете сигурни, че дори да се превърнете в прекрасен журналист, хората ще бъдат вечно недоволни от вас, защото така е устроена българската народопсихология и тази професия не се е развила достатъчно у нас. И се пазете - нагазите ли в дълбоки води, всеки може да скочи да ви съди, дори за една думичка, написана не както трябва. Ние сме гонени и мразени, това е нашият бич, но ако ви идва отвътре и ако писането ви носи удоволствие, опитайте...пробвайте се. От опит глава не боли. И никога не забравяйте правилото на начинаещия: "Изгонят ли те през вратата, влизаш през прозореца" , понякога се налага да бъдеш нахален и настойчив, за да си вършиш работата добре, а понякога да бъдеш хитър като лисичка и да паднеш толкова ниско, че да използваш ласкателства.... Съпругът ми непрекъснато ме притиска да зарежа тази неблагодарна (по неговите думи) професия, и да вложа таланта и дарбите си в друго поприще....но аз все отлагам момента на моето напускане, и оставам, оставам, оставам....Не, не съм мазохистка, просто тази работа ме кара да се чувствам ЗНАЧИМА!!! (Извинявам се за "ъ" , но клавиатурата ми е испанска и не поддържа буквата ер малък)
Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg