Миналия месец столицата на Бангладеш стана първата в света, в която има кула, изградена изцяло от бамбук. Тази постройка може да крие решение на два основни проблема, надвиснали над Азия – липсата на инвестиции в инфраструктура и възобновяеми енергийни източници.

Кулата е изработена от малайзийската строителна компания edotco и Bangladesh University of Engineering. Постройката е завършена за едва 12 вместо за 28 дни, колкото трае изграждането на стандартна конструкция от стомана.

Бамбукът произвежда кислород, докато добивът на ресурсите, необходими за стоманата, вреди на околната среда, посочват от строителната компания. Растението се нуждае от едва 6 месеца, за да се регенерира, като може да бъде отсечено на всеки 3 години без риск за околната среда, добавят от edotco.

Компанията планира да построи и други конструкции от бамбук в столицата Дака, като доказателство за нейната строителна концепция. Edotco се надява да се разрасне и да обхване и други пазара, като Мианмар и Шри Ланка.

"Надяваме се тази кула да вдъхнови строителните компании да насочат фокуса си към възобновяемите материали“, казва от edotco, цитирани от CNBC.

Бамбукът е част от историята на Азия и често се използва за строителен материал поради своята издръжливост, ниска цена и леко тегло. През 2007 г. Китай построи първият в света бамбуков мост, който може да понесе тежест от 90 тона.

Една от потенциалните слабости на конструкциите от бамбук са нападенията от термити, мухълът и атмосферните условия, но обработката, с боракс например, би спасила положението.

Най-голямата сграда в света, построена от бамбук, е Nomadic Museum в Мексико Сити. Регионът на Азия се нуждае от 26 трилиона долара до 2030 г. под формата на обществени поръчки, за да поддържа икономическия растеж, посочват от Азиатската банка за развитие.

Представители на индустрията вярват, че използването на възобновяеми материали за обществени проекти би било дългосрочно решение за инфраструктурния дефицит в региона.

Зелените решения могат да създадат win-win ситуация за икономическото развитие, като допринасят за индустриализацията, разрастване на търговията и продуктивността, става ясно от препоръките на ООН по адрес на най-ниско развитите страни от Азия.

Освен това гигантите Индия и Китай обещаха, че ще намалят вредните емисии през следващите 15 години, участвайки в Парижкото споразумение. За тази цел възобновяемите материали биха били доста добро решение.

"Използването на бамбук в инфраструктурни проекти би намалило вредните емисии, без да има компромиси в развитието“, казва Неелам Манджунат, архитект и защитник на идеята за използване на бамбук.

Освен че бамбукът е едно от най-бързо растящите растения в света и може да достигне до 1.2 метра височина само за ден, той е идеален и за градски бедствия, казва Манджунат.

"Хората не загиват заради бедствия, а заради сгради, срутващи се върху тях. Бамбукът е лек и не може да доведе до фатални случаи“, казва архитектът. По думите му, благодарение на жилавостта си, бамбукът издържа на по-големи вибрации и натоварвания от стандартните материали.