Премахването на минималната работна заплата е нещо, което не стой на дневен ред у нас. Това става ясно от думите на финансовия министър Владислав Горанов.

Според него, минимална работна заплата трябва да има, тъй като ако разчитаме само пазарът да определя възнаграждението, което е добър подход, е много възможно да напредваме с твърде бавни темпове.

„През годините сме били много внимателни към минималната работна заплата заради ситуацията на пазара на труда, заради мантрата за конкурентоспособност на българската икономика, но тя е единственият инструмент на правителството да регулира и да притиска пазара на труда и да се влияе върху доходите, особено в производствата с ниска добавена стойност", обясни Горанов пред Нова телевизия.

Финансовият министър зададе въпрос дали въобще в България трябва да има такъв вид бизнес. „Време е в България, посредством механизма на минималната работна заплата, да се прави такъв тип високотехнологичен и конкурентен бизнес, който да дава възможност да се получават по-високи доходи", каза той.

Горанов коментира решението на Върховния административен съд, който отмени постановлението на Министерския съвет от края на януари 2017 г., с което беше определен нов размер на минималната работна заплата.

„Това се случи в края на кабинета „Борисов 2", когато не беше ясно как ще бъде спазена конституционната процедура за назначаване на служебно правителство. Колегите от МТСП са допуснали пропуск, в стремежа да си да спазят срока и реализират ангажимента си съгласно Закона за държавния бюджет и постановлението не е съгласувано с Националния съвет за тристранно сътрудничество", каза финансовият министър.

„Ще се опитаме да убедим съда, че минималната работна заплата трябва да остане 460 лв. Ако не успеем, ще препотвърдим постановлението, като спазим всички процедури", заяви Горанов.

Относно злоупотребите с инвалидни пенсии, министърът коментира, че те служат за допълване дохода на пенсионери - неслучайно и натискът за увеличаване броя на този вид пенсии идва след реформата от 1999 г. - и ако бъдат спрени, ще се отнеме доход на бедни хора, но несправедливостта да се лъже системата и от там да се черпят права би трябвало да бъде преодоляна.

По негова оценка 20% са хората с неистинска експертиза или такава, която не отговаря на действителността. „Реформа на експертизата на работоспособността трябва да има и всичко спестено от това ще остане в социалната система.

1.7 млрд. лв. е размерът на инвалидните пенсии за година, а болничните листове, изплатени от НОИ и от бизнеса, са в размер на над половин милиард лв. Ако се ограничи злоупотребата с инвалидност и временна нетрудоспособност, в социалната система ще се освободят стотици милиони за хората, които действително се нуждаят", посочи Горанов.