Защо работници от Молдова, Армения и Украйна биха работили у нас?

10282
Защо работници от Молдова, Армения и Украйна биха работили у нас?

© Pixabay

Българското правителство предприе политика за привличане на работници от трети страни.

Управляващите вече облекчиха правилата за наемане на граждани на страни извън Европейския съюз за сезонна работа, а на последното заседание на Министерски съвет се одобриха проекти за двустранно споразумение с Молдова, Украйна и Армения по отношение на трудовата миграция.

Целта на тези законови нововъведения е компенсиране на недостига на работна ръка у нас. Според работодателските организации в България, липсата на квалифицирана работна ръка е един от най-големите проблеми на родната икономика.

Така, според тях, привличането на хора от трети страни ще помогне за справяне с този проблем, въпреки че за всички е ясно защо у нас има недостиг на трудова сила – масовата емиграция през последните 25 години, подхранена от невисокия стандарт на живот, в сравнение с останалите страни-членки в Европейския съюз.

Проектите за двустранни споразумение с Молдова, Украйна и Армения предвиждат гражданите на тези страни, които работят у нас, да имат равни права и задължения с местните работници. За добро или лошо, това означава, че скоро е съвсем възможно българите да се конкурират за дадено работно място с представител на една от тези три страни.

Защо обаче гражданите на посочените държави биха работили у нас?

Макар на някои хора да се струва странно, това, че България е най-бедна в ЕС, въобще не означава, че е най-бедната в Европа, света и прочее.

По данни на Световната банка към края на 2015 година, брутният вътрешен продукт на глава от населението у нас достига 7 480 долара.

За сравнение, БВП на глава от населението в Украйна възлиза на 2 174 долара, 3 880 долара в Армения и 2 240 долара в Молдова. Икономическата ситуация в България не е розова, но е от два до три пъти по-добра от изброените страни, ако сравняваме по горепосочения показател.

От гледна точка на средните месечни възнаграждения, ситуацията, логично, е сходна.

Средната брутна месечна заплата в България достига 529 евро (1036 лева), докато в Украйна тя е 225 евро (439 лева), 294 евро (574 лева) в Молдова и 359 евро (701 лева) в Армения.

Тези данни обаче засягат средното брутно възнаграждение, което означава, че за дадени икономически дейности то е в различен размер. Биха ли работили гражданите на разглежданите три страни в сферата на българския туризъм, например?

По данни на Националния статистически институт, средната месечна заплата в сектора „Ресторантьорство и хотелиерство” възлиза на 619 лева. При все че това е една от дейностите с най-ниско възнаграждение у нас, то е дори по-високо от средните заплати в Украйна и Молдова.

Какво остава за по-високоплатените позиции, като тези в сферата на добивната промишленост (1 611 лева) или финансовите и застрахователни дейности (1 752 лева)?

От тази перспектива, средните брутни възнаграждения в икономически дейности, като Строителство (786 лева), Транспорт, Складиране и съобщения (947 лева), Преработваща промишленост (913 лева), Административна и спомагателна дейности (825 лева), Образование (960 лева), Хуманно здравеопазване и социална работа (1052 лева), не изглеждат чак толкова непривлекателни, ако сте гражданин на Молдова, Армения или Украйна.

Ръст на емигрантските пари, пратени у насСериозният обем на паричните трансфери, идващи от чужбина, налага внедряването на нова и по-ефективна методология за събиране на данни, за да може да се измери както реалният принос на емигрантите за българската икономика, така и негативите, произлизащи от изтичането на хора в трудова възраст от страната.

Разбира се, тези данни са условни по отношение на мотивацията на дадена личност да работи в друга страна. Още повече, че емиграция в Германия, например, би вървяла с минимално възнаграждение от 8.8 евро на час. За разлика от българите обаче, които са член на ЕС, миграцията към страните от Западна Европа за граждани на Молдова, Украйна и Армения никак не е толкова лесно начинание и често попада в сферата на нелегалното.

Така, от друга страна, легалната работа у нас може и да не ги направи богати, но би осигурила законен начин за докарване на по-високи доходи от тези в родните им страни. Колкото и парадоксално да звучи, съвсем скоро може да станем свидетели на ситуация, в която българин да не бъде предпочетен за дадена работна позиция, за сметка на гражданин на Молдова, поради разлика в изискванията за възнаграждение.

Навярно това ще удовлетвори бизнеса, който често посочва, че бързият темп на растеж на доходите у нас не е здравословен за тях.

Всичко това обаче не отговаря на въпроса защо, вместо да се полагат усилия за ограничаване на изтичането на хора в трудоспособна възраст навън, се предприемат политики за заменянето им с граждани на други страни?

Ако това доведе до привличане на хора с български произход от Молдова и Украйна, навярно политиката би имала положителен ефект, но засега поне ситуацията прилича по-скоро на дейности по съкращаване на разходите на работодателите за труд.

Автор: Мартин Леков

Подобни статии

Най-четени статии

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg