Гърция се върна към рецесията. Брутният вътрешен продукт на страната намаля с 0.1% в първите три месеца на 2017 г., което, след спада с 1.2%, регистриран в последното тримесечие на 2016 г., предизвика свиване на икономиката.

Според данните на Евростат това е първият път, в който гръцката икономика регистрира спад от 2012 г. насам и третият път от 2010 г. насам. Според икономическата теория две последователни тримесечия на спад на БВП се равняват на рецесия.

В тази ситуация обаче цифрите наистина всяват страх.

Защо?

Въпреки трите спасителни плана на Европейската комисия, Европейската централна банка и Международния валутен фонд (образуващи т. нар. Тройка) през 2010, 2012 и 2015 г., макроикономическите показатели на Гърция приличат на тези на страна с въоръжен конфликт.

Равнищата на бедност са тревожни, безработицата в страната надхвърля 25%, а публичният дълг се върти около 200% от БВП. Но ако положението е критично, каква тогава беше ползата от трите спасителни програми?

„Въпреки че Гърция подобри много социалното и икономическото си равнище, 2015 и 2016 г. бяха загубени години. Нашата икономика не е способна да се приспособи толкова бързо, колкото изискват кредиторите“, обяснява Панайотис Петракис, преподавател по икономика в Атинския университет.

„Изискванията на Тройката унищожиха ползите от структурните реформи и имаме най-високите лихвени проценти в Европа. Прибавено към орязването на социалните придобивки в последните години, това предизвика нарастване на сивата икономика“, допълва Петракис.

Два дни на стачка

Днес гръцкият парламент трябва да одобри нови мерки, изисквани от международните кредитори, за да продължат с третия спасителен план. Поради това морският транспорт и медиите в цялата страна започнаха вчера двудневна стачка, като част от протестите срещу мерките за строги икономии.

Гръцките профсъюзи решиха да подкрепят общата стачка днес, обявена от Конфедерацията на работниците (GSEE) и профсъюза на държавните служители АДЕДИ.

Сред мерките, които изисква Тройката и срещу които протестират гърците, са орязване на пенсиите от 2019 г., значително намаляване на субсидиите за хората с физически увреждания, както и увеличаване на данъците.

Правителството на премиера Алексис Ципрас обаче трябва да одобри мерките преди следващата среща на министрите на финансите от еврозоната на 22 май. На тази среща, която ще се състои в Брюксел, ще се реши дали да бъде деблокирана третата спасителна помощ.

Одобрението й ще зависи от способността на Гърция да се справи с изплащането на дълга от 6.650 млрд. долара през юли. Въпреки тежката ситуация, икономическите анализатори не губят надежда.

Изпадането в рецесия на Гърция беше отчасти провокирано от несигурността относно спасителната помощ, казва Хауърд Арчър, икономист от HIS Markit.

„Постигнатото споразумение между Гърция и кредиторите й в началото на май е насърчително. В момент, когато кредиторите одобряват последната кредитна инжекция за Гърция, Европейската комисия се надява, че гръцката икономика ще се увеличи с 2.6% до края на годината“, казва Арчър.

Професор Петракис е оптимист, но не споделя ентусиазма на Тройката и Гръцката централна банка. „Сигурен съм, че сме научили урока си и смятам, че не трябва да пропускаме тази възможност. На добър път сме“, смята той.