В приетия Закон за управление на отпадъците вече има текст, според който трябва да бъдат въведени екотакси за текстил и обувки. Това, което остава да се случи е провеждане на обществено обсъждане и приемане на наредбата, с която този закон влиза в сила и таксите започват да се събират. Настоящото управление на страната все още бави този процес, създавайки известно ниво на несигурност в текстилния бранш.
В това положение на безвремие, отново се пробужда дебатът “за” и “против” въвеждане на продуктови такси в текстилния отрасъл. Решението засяга както брандовете за бърза мода, така и производители и търговци на различни текстилни изделия - килими, завеси, тапицерии, спално бельо, домашен текстил и др.

Широкият обсег на екотаксите за текстил логично събужда колебания и недоволство сред бизнеса, а причината е ясна - оскъпяване на продукцията и нужда от преизчисляване на бюджета.

Ако обаче успеем да надраснем позицията на настоящия момент и погледнем стъпка напред, лесно можем да видим всички причини, поради които тези такси са абсолютно наложителни, се посочва в анализ на Асоциацията за рециклиране на текстил. Ето и как могат да бъдат систематизирани тези причини:

Екологична устойчивост и опазване на околната среда

Според данни на Европейската агенция за околната среда, през 2020 г. производството на текстилни продукти, консумирани в ЕС, генерира общи емисии на парникови газове от 121 милиона тона еквивалент на въглероден диоксид (CO2-eq), което се равнява на 270 kg CO2-eq. на човек. Половината от тях се дължат на дрехите, 30% - на домакинския и друг текстил и 20% - на обувките. Това нарежда текстилния отрасъл в челната петица на замърсители на околната среда, наред с транспортната индустрия, животновъдството и автомобилостроенето.

В ролята си на парников газ, въглеродният диоксид предизвиква същия ефект, който стъклото предизвиква в оранжерията. Той улавя топлината и загрява атмосрефата на Земята. Според последните данни, 2022 ще бъде сред шестте най-топли години откакто такива замервания изобщо съществуват. Тоест - шестата най-топла година от 143 години насам.

Макар и да звучат абстрактно, тези данни имат пряко отражение върху качеството на живот на нашето поколение и всички поколения след него. Ниската земеделска продукция и климатичните аномалии са само малки частици от пъзела, а дългосрочните рискове включват абсолютна непригодност на планетата за поддържане на нормален живот.

Спазване на общоевропейската рамка и стратегия за развитие

Европа има своя еднозначна позиция по проблемите на климата и тази позиция е ясно дефинирана в Зелената сделка. Според този стратегически документ, старият континент се ангажира с дълбока трансформация на редица отрасли и интегриране на принципите на кръговата икономика във възможно най-широк мащаб. Това означава по-малко отпадък на сметищата, повече усилия в посока управление на природните ресурси и много по-голяма отговорност от страна на бизнеса, независимо от размера му. Екотакси вече се плащат от производителите на автомобили, елетроника, масла, еднократни опаковки и различни видове гуми. Както стана ясно по-горе, част от тези отрасли дори не са в топ пет на замърсителите на околната среда - за разлика от текстилната индустрия, която все още не е обложена с продуктови такси.

В този ред на мисли, въпросът не бива да бъде дали текстилният отрасъл трябва или не трябва да плаща еко такси. Въпросът следва да бъде кога ще започне да ги плаща.

Развитие, иновация и стабилно бизнес развитие

Въвеждането на нови такси определено не е мечтата на нито един производител или търговец. Добрият търговец, обаче, може да направи разлика между разход и инвестиция. Според статистическо изследване на икономическите гиганти от EIU, над 50% отмениджърите в модната и текстилната индустрия твърдят, че потребителското търсене кара техните марки да създават екологично устойчиви продукти. И ако търсенето определя предлагането, то новото поколение потребители търси климатично неутрални продукти с минимален въглероден отпечатък.

Това далеч не е новина за никой предприемач, който държи очите си отворени, а пазарните си проучвания - качествени. Новината тук е, че екотаксите играят парадоксалната роля на задължителна инвестиция дори и за търговците, които все още не са готови да еволюират до желанията на своите клиенти.

Екологичната продукция е врата към дългосрочния растеж - а екотаксите са ключа, който бизнесът все още се колебае дали да приеме, се посочва в анализа.

Позициониране на България като пълноценна част от Европа

Тук можем да споменем два основни факта. Първият е, че вече има европейска директива, според която въвеждането на продуктови такси за текстил и обувки е задължително. Вторият е, че има приета европейска стратегия, според която събирането и рециклирането на текстил и обувки са задължителни.

И макар да сме свикнали България да се движи с известно закъснение и дори известно нежелание след своите европейски партньори, това определено не повишава нито конкурентоспособността на местния бизнес, нито качеството на живот на населението.

Като част от Европейския съюз, България има два хода – да спазва темпото и да се позиционира като пълноценен партньор или да продължи да чака на опашката, несигурна в очевидното.

Въвеждането на екотаксите е задължително, не само, за да спазим задълженията си като член на ЕС. То е задължително, за да имаме участие във формирането на собствената си среда и да изиграем роля в собственото си бъдеще, отбелязват от Асоцията за рециклиране на текстил.

Платена публикация