Директните продажби към потребителите обикновено се използват от малките стартъп компании, които нямат достатъчно голям капацитет за дистрибуция на продуктите си в търговската мрежа и големите хипермаркети.

Този механизъм води и до снижаване на цената за потребителя, защото се елиминира ролята на търговските посредници. Другият "бонус" е, че директният конкакт с клиента печели неговата лоялност в дългосрочен план.

През последните години инвеститорите наляха милиарди долари в компании, продаващи директно на потребителите, но напоследък и големите корпорации започват да виждат плюсовете на този модел, пише The Economist.

Някои от най-популярните световни марки, които досега разчитаха основно на традиционните "офлайн" продажби или на външните платформи за електронна търговия, поддържани от гиганти като Amazon и Alibaba, през последните месеци започнаха да разработват собствени канали за директна дистрибуция.

Други притежават такива от години, но едва сега започват да ги промотират агресивно.

И докато стартъп компаниите трябва още от самото начало да се борят за "място под слънцето" в сектори, които вече са заети от техните конкуренти, утвърдените марки могат директно да се обърнат към своите лоялни клиенти.

По време на пандемията производителите на спортни стоки Nike и Lululemon се възползваха от факта, че хората търсеха основно неформални облекла и зарязаха официалните костюми, работейки от вкъщи. Потребителите обаче нямаха възможност да обикалят по магазините, затова двете компании засилиха своето онлайн присъствие именно с помощта на каналите си за директна продажба.

Онлайн продажбите на Nike през последните две тримесечия скочиха със 75% до близо 2 милиарда долара, а тези на Lululemon се повишиха с 68% до 352 милиона долара.

В момента 30% от постъпленията на Nike идват от онлайн каналите - равнище, което компанията очакваше да достигне чак през 2023 година. В Lululemon техният дял вече е над 50 на сто.

Гигантите от хранително-вкусовата промишленост, които от десетилетия разчитаха основно на доминиращите си позиции по рафтовете на супермакетите, също се включват в битката за по-силно онлайн присъствие. През май PepsiCo стартира платформите PantryShop.com и Snacks.com, през които продава напитки и бързи закуски.

Канадската Shopify, която разработва търговски онлайн платформи за външни компании, съобщи, че през април е завършила проект за конгломерата Kraft Heinz. Платформата Heinz to Home ще обслужва британските клиенти на компанията.

Най-голямата пивоварна в света AB InBev също започна да продава директно и да доставя продукцията си по домовете за своите белгийски клиенти.

Компаниите с Компаниите, в които поне една трета от ръководните длъжности са заети от жени, постигат значително по-добри финансови резултати


На пръв поглед тази "инвазия" на хранителните компании в онлайн пространството изглежда озадачаваща, тъй като, за разлика от бутиците, магазините за облекла и бижутерските ателиета, супермаркетите не бяха затворени по време на пандемията. Клиентите обаче все по-често започват да избягват опашките на касите и струпванията пред рафтовете.

Големите корпорации не се нуждаят непременно от собствени онлайн платформи. PepsiCo например продаде продукти за 2 милиарда долара по интернет през последната година (3% от общите ѝ продажби), благодарение на партньорствата си с Amazon, Walmart и други водещи платформи.

Собствените онлайн канали обаче им дават възможност за повече контрол, както и за събиране на ценна информация. Потребителските данни, които се събират от интернет магазините, са твърде ценни, за да бъдат подминати.

От 2018 година насам Nike придоби две компании, занимаващи се с анализи на големи масиви от данни, които събират и обработват информацията за клиентите на компанията.

За хранителните компании този тип информация може да се окаже дори още по-ценна. Те не са толкова зависими от онлайн постъпленията, а платформите им са сравнително нови и нямат достатъчна клиентска база. Но статистическите данни, които могат да извлекат дори и от малка извадка от потребители, са изключително скъп актив.

Те могат да си използват за таргетиране на рекламни послания, изследване на потребителското поведение и в разработката на бъдещи продукти.