Коя ще е следващата Силициева долина и от какво ще зависи успехът ѝ?

В продължение на десетилетия позицията на Силициевата долина като "естествен хабитат" на технологичните компании беше неоспорима.

Малкото парче земя в Калифорния даде на света компании, като Hewlett-Packard, Intel, Apple, Google и Uber.

Марк Закърбърг се мести там само четири месеца, след като основава Facebook в Кеймбридж, Масачузетс, през 2004 г. Още през 1999 г. долината привлича една трета от глобалните инвестиции за рисков капитал.

През 2011 г., според CB Insights, 20 от 27-те "компании еднорози" в света (такива с пазарна оценка от над 1 млрд. долара) са имали офиси в САЩ. Само четири други държави са можели да се похвалят дори с една.

Днес, едно десетилетие по-късно, ситуацията вече е доста по-различна, пише The Economist. Силициевата долина все още е дом на 136 "еднорози" - повече от всяко друго място по света. Подобни компании обаче има и в други 45 държави.

От повече от 1000 компании с оценка от над 1 млрд. долара, почти половината са базирани извън САЩ. Делът на всички рискови капитали, вливащи се в американските стартъпи, е намалял от 84% преди две десетилетия до по-малко от половината.

От местата, които "избухнаха" на стартъп сцената, някои са зрели, като Пекин, Лондон и Тел Авив, като в същото време амбициите им вече са глобални. Други, като Бенгалуру, Сингапур и Сао Пауло, са в по-ранни етапи на развитието си.

Всички те обаче се радват на широк набор от технически таланти, дълбоки връзки с други части на света и наличието на местен рисков капитал. Заедно те преначертават картата на глобалните иновации и я правят по-разпръсната, разнообразна и конкурентна, пише изданието.

Много от новите клъстери изглеждат различно от "оригинала" в Северна Калифорния, а и се различават един от друг. По-зрелите хъбове са склонни да създават повече дълбоко технологични фирми, работещи в сложни области, като изкуствения интелект и корпоративния софтуер, насочен главно към бизнеса, а не към потребителите.

Но докато израелските и британските стартиращи компании често гледат през границите на своите държави, тези в Пекин са фокусирани почти изцяло върху вътрешния пазар.

По-младите иновационни центрове, включително Бенгалуру, Сао Пауло и Сингапур, си приличат малко повече, тъй като фокусът им е регионален, а не глобален. Вместо "да откриват топлата вода", те често адаптират съществуващите бизнес модели към местните пазарни условия.

Тъй като разполагаемите доходи на потребителите нарастват, те са готови да плащат за подобна „технологизация на услугите“, казва Пенг Онг от сингапурския фонд за рисков капитал Monk’s Hill Ventures.

Енергийният преход ражда нови суперсили. Но дали те са готови за това?Светът постепенно започва да се отказва от изкопаемите горива, в резултат на което се налага преход към по-чисти източници на енергия

Бумът на технологичните клъстери е подхранван от няколко глобални структурни промени. Световното разпространение на високоскоростен интернет и смартфоните позволиха на стартиращите фирми да обслужват клиенти почти навсякъде от почти всякъде. Облачните софтуерни продукти и свободно достъпните инструменти за разработчици направиха стартирането на компания много по-лесно.

В същото време, тъй като темповете на растеж на зрелите пазари се забавиха и конкуренцията за привличане инвестиции се увеличи, рисковите капиталисти започнаха да търсят нови дестинации за следващия си голям залог.

Пандемичният апетит към всичко дигитално подхрани тези тенденции. Около 60 милиона жители от Югоизточна Азия - почти една десета от населението на региона, са се включили в редиците на новите интернет потребители само през последните две години, по данни на консултантската компания Bain.
„
Броят на компаниите в Индия и Югоизточна Азия, генериращи поне 100 милиона долара годишен приход, е скочил в пъти за същия период.

Но ако демократизацията на технологиите и глобалният прилив на рисков капитал бяха единствените двигатели на растежа, стартъпите щяха да изникват навсякъде, а те не го правят. Според The Economist,  близо 40% от "компаниите еднорози" са съсредоточени в най-големите бизнес центрове на своите държави.

Между 2011 и 2021 г. делът на най-големите градове в националните карти на рисковите инвестиции нараства от по-малко от 50% до почти 70% за Лондон, от 24% на 60% за Берлин и от 15% на 34% за Бенгалуру в Индия.

Това означава, че теорията за икономическите клъстери остава точно толкова валидна днес, колкото и в края на 19-и век, когато Алфред Маршал въвежда понятието „агломерационни икономики“. Тя гласи, че след като един град се утвърди в определен сектор, той започва да привлича допълнителни капиталовложения поради нарастващата възвръщаемост от мащаба.

По-лесно е да правите бизнес , когато доставчиците и талантите са наблизо. Идеите протичат по-лесно, когато служители от конкурентни фирми посещават едни и същи заведения. Дори широкото разпространение на работата от вкъщи е малко вероятно да промени това. Хората все още ще искат да се срещат лично и когато са наблизо, тази задача е много по-лесна.

Започва ли нова ера на икономически конфликти? Санкциите, които Западът наложи на Русия, са толкова мощни, че предизвикаха щети за руската икономика на стойност 1.6 трилиона долара

Дълбокият набор от таланти е най-очевидната съставка на успешния клъстер. Известно е, че Силициевата долина се възползва максимално от близостта си с мозъчни тръстове, като Станфорд или Калифорнийския университет в Бъркли. Тел Авив има както университети, така и служители от Израелския разузнавателен корпус.

Бенгалуру има близо 70 инженерни колежа. Повече от 55% от индийците в професионалната социална мрежа LinkedIn могат да се похвалят с технически умения. Единствено германците са по-грамотни технически, като в САЩ и Великобритания делът е около 42%.

Само наличието на талант обаче също не е достатъчно. Токио има достатъчно кадри, които да "захранват" с талант глобалните технологични гиганти, като Sony в електрониката и Rakuten в електронната търговия. И все пак японската столица се затруднява да поддържа жизнена стартъп сцена.

Една от възможните причини е продължаващата доминация на конгломератите, а другата е изолираността на страната. В едно проучване от 2019 г. страната се нарежда на 53-то място в света по владеене на английски език - под 8% от японците го говорят свободно. За чужденците е трудно да придобият статут в бизнес кръговете на Токио, а външните рискови капиталисти се избягват умишлено от компаниите.

Това е препратка към втория критичен фактор - отвореността към хората и идеите. Имигрантите са непропорционално предприемчиви. Вероятно това е така, защото човек трябва да има смелост, за да се премести да живее в друга държава. Около 60% от най-големите американски технологични компании са създадени от имигранти или от техните деца.

Европейските центрове, като Берлин, Лондон и Париж, всеки от които е дом на десет или повече "компании еднорози", може да се похвали с многобройно имигрантско население. В Китай липсват чуждестранни основатели, но неговите стартиращи центрове, като Шанхай и Шенжен, привличат много китайци, които са учили или са работили в чужбина.