Коя ще е следващата Силициева долина и от какво ще зависи успехът ѝ?

Трудно е да се определи до каква степен свързаността стимулира стартъпите и до каква степен работи обратната връзка. Но е факт, че двете неща вървят ръка за ръка и почти сигурно се подхранват взаимно.

Бенгалуру е илюстрация за това как талантите и отворената икономика се комбинират, за да създадат "стартъп магия". Градът е дом на 26 "еднорози" и миналата година привлече 13 милиарда долара рисков капитал. Връзката му с технологиите датира поне от 1905 г., когато местният махараджа създава водноелектрически централи, за да го направи първия град в Азия с електрически улични лампи.

Четири години по-късно той създава и Индийския научен институт - престижен университет, който остава магнит за талантливите индийци и до днес. Мигрантите съставляват повече от половината от населението на Бенгалуру - статистика, която индийските технологични гиганти винаги цитират, когато обясняват успехите на града

Той обаче е свързан и със света. Американският производител на електроника Texas Instruments избира Бенгалуру за своя първи регионален офис през 1985 г. Индийските IT гиганти Infosys и Wipro са базирани в Бенгалуру от 80-те години на миналия век и обслужват клиенти по целия свят, превръщайки града в "глобален бек офис”.

Когато икономиката на Индия се отваря през 1991 г., Бенгалуру се преврвъща в естествен притегателен център за чуждестранните компании и капитали, които искат да присъстват на огромния пазар на страната, казва съоснователят на Infosys Нандан Нилекани. Това пък привлича амбициозните местни бизнесмени, търсещи връзки и пари.

И все пак Бенгалуру едва ли щеше да там, където е, ако не беше третата важна съставка - наличието на местен рисков капитал. За да процъфтява едно предприятие, то се нуждае от поддръжници, които разбират екосистемата и са готови да я "хранят".

Това могат да бъдат основатели и служители на по-ранни стартъпи, които оказват подкрепа на следващото поколение, отбелязва Рана Яред от компанията за рискови инвестиции Balderton Capital.

Бивши служители на компанията Flipkart, която беше придобита от Walmart през 2018 г., впоследствие са основали 225 стартъпа, включително пет "еднорога". Тези от сингапурското технологично трио Grab, Lazada и Sea Group са основали или управляват повече от 1000 фирми.

Европа иска да произвежда повече чипове, но кой ще спечели от това?Според някои анализатори основните печеливши ще са големите държави в ЕС

В някои случаи държавата може да се намеси, за да осигури ранна подкрепа за стартиращите иновативни компании. Това важи и за Силициевата долина в годините след Втората световна война, когато американското Министерство на отбраната налива сериозни капитали в технолотичния сектор.

Fairchild Semiconductor, сред чиито служители са бъдещите основатели на Intel, Sequoia Capital и Kleiner Perkins, зависи от държавните поръчки за голяма част от своя ранен растеж. Бенгалуру, където са базирани голям брой военно-изследователски екипи, както и Тел Авив в Израел, също имат силни връзки с въоръжените сили на своите страни, които могат да действат като "купувачи от първа инстанция".

Някои правителства подкрепят стартиращите фирми с капитал, а не с договори за покупка на техните продукти. Пример за това е Сингапур, който вече има повече "компании еднорози" на човек от населението от всяка друга държава, без Израел.

Едуин Чоу от правителствената агенция Enterprise Singapore, отговаряща за стартъп политиката на града-държава, свежда това до схеми, насочени към привличане на инвеститори и основатели. Една от тези програми, създадена през 2009 г. по израелски модел, допълва всеки долар, вложен от частни инвеститори, с почти 6 долара от държавния бюджет.

Най-малко 15 фонда са се класирали за участие в схемата, която позволява на инвеститорите впоследствие да изкупят държавния дял по първоначалната му номинална стойност.

Дали обаче подобни политики имат действителна заслуга за развитието на стартъп екосистемите е обект на спорове и дебати, отбелязва The Economist. В исторически план много от опитите за създаване на "държавни технологични клъстери" са се провалили.

Германия вложи 1.5 милиарда евро в инициатива за баварски клъстер през 1999 г., Франция насочи подобна сума към своите pôles de compétitivité през 2005 г., малайзийският комплекс BioValley, стартиран същата година на цена от 150 милиона долара, беше наречен подигравателно Долината на биопризраците, а канадският експеримент в подкрепа на стартиращите фирми се провали, защото беше толкова добре финансиран, че частните инвеститори предпочетоха да не участват в него.

През 2009 г. Джош Лернър от Харвардския бизнес университет стигна до извода, че „за всяка ефективна правителствена намеса е имало десетки, дори стотици неуспехи, при които значителните публични разходи не са дали резултат“.

Ще продължи ли IPO еуфорията в Индия и през 2022 г.Фондовият пазар на Индия отбеляза една изключителна година, в която някои от най-популярните технологични компании в страната направиха своя борсов дебют. И макар един провал да помрачи временно настроението, това вероятно няма да е достатъчно, за да намали въодушевлението през 2022 г.

И докато ефектите от държавното участие са спорни, значението на таланта, откритостта и рисковия капитал ще се запази. А клъстерите, които процъфтяват благодарение на комбинация от тези три фактора, ще продължат да се развиват.

Те също така ще започнат да мислят по-глобално. Около 30% от сегашното "стадо" от "компании еднорози" в Индия се насочва предимно към международните пазари.

Към редиците на технологичните центрове може да се присъединят и нови градове. Лагос - търговската столица на Нигерия, вече изглежда готова да стане доминиращ играч на африканската финтех сцена. "Горещите" нови технологии, като децентрализирания свят на криптовалутите и така наречения Web3, ще търсят места за развитие с благоприятни регулации (или липса на такива).

Криптоборсата FTX, например, която е оценена на 32 милиарда долара, наскоро се премести в Насау, на Бахамите. Там времето също е хубаво, точно както в Северна Калифорния, пише още изданието.