Копачите на криптовалути в Исландия изразходват почти толкова енергия, колкото всички домакинства в страната, взети заедно.

Но сега те имат шанса да се отблагодарят на обществото, което ги приютява, пише Bloomberg.

Исландия се опитва да погледне отвъд неясното бъдеще на криптовалутите и да реализира алтернативни проекти със същата инфраструктура, на която разчитат биткойн миньорите.

Някои от възможните сфери на приложение включват системи за обучаване на изкуствен интелект за автономните автомобили или автоматизирани преводачи.

Според Йохан Снори Сигурбергсон, който е директор на отдел "Бизнес развитие" в електроцентралата HS Orka, осигуряваща електричество за дейта-центровете на "копачите", голяма част от криптовалутите може и да изчезнат в близко бъдеще.

Той обаче е на мнение, че хардуерните системи ще останат и ще се превърнат в инкубатори за различни иновативни технологии.

"Копаенето" на криптовалути изисква много енергия както за самите изчислителни процеси, така и за охлаждане на мощните компютърни системи, които решават криптографските уравнения и създават ограниченото предлагане на биткойн.

Според последните прогнози, криптоиндустрията в Ислания ще консумира над 100 мегавата електрическа енергия до края на годината.

Островната държава се превърна в магнит за криптоминьорите заради геотермалните си извори и водните елекроцентрали, които осигуряват много по-евтина електроенергия, отколкото на други места по света. А също и заради ниските средни температури.

Тези качества са привличали и други енергоемки индустрии в миналото, като например производителите на алуминий.

Исландците обаче са чувствителни по отношение на риска от осигуряване на подкрепа за бизнеси, които са на път да се сринат. Болезнените спомени за банковата криза от 2008 г. са още живи.

Тогава страната бе принудена да иска помощ от Международния валутен фонд и да наложи капиталови ограничения, които бяха отменени едва миналата година.

Бъдещето на биткойна и останалите криптовалути все още е неясно. След като достигна цена от близо 19 000 долара за брой в края на 2017 г., биткойнът се срина до под 6000 миналата седмица. Вече има около 800 криптовалути, които официално не струват нищо.

От друга страна, Исландия има нужда да диверсифицира икономиката си и да я направи по-малко зависима от риболова, туризма и производството на алуминий. И точно в тази тежка задача дейта-центровете на "копачите" могат да бъдат много полезни.

Гисли Катринарсон, който управлява най-голямата система от дейта-центрове в страната - Advania, заявява пред Bloomberg, че компанията вече има сериозен опит в управлението и поддръжката на блокчейн системите. Тя може да използва това ноу-хау, за да повиши качеството и обхвата на услугите, които предлага на клиентите си.

Той споделя още, че Advania вече работи съвместно със Станфордския университет и HP Enterprise в създаването на пълна виртуална симулация на работата на човешкото сърце, която показва как то реагира на различни медикаменти и други медицински интервенции.

"Четвъртата индустриална революция вече стартира и Исландия ще направи огромна грешка, ако не се възползва от този процес. Ако не участваме в него, ние ще изостанем в развитието си", казва изпълнителният директор на електроцентралата HS Orka Асгеир Маргеирсон.

Според директора на Исландския институт за интелигентни машини Кристин Торисон, дейта-центровете, които в момента се използват за добиване на криптовалути, вече са в основата на тази индустриална революция.

По думите му на този етап изкуственият интелект се нуждае много повече от данни, отколкото от електрическа енергия.

Според него, търсенето в момента надвишава предлагането, а нуждата от специализирани центрове за данни ще се запази поне през следващите 50 години. Което дава реален шанс на малката островна държава да се превърне в ключов играч на световната дигитална карта.