Хакерите променят модела на търговията с криптовалути

2490
Хакерите променят модела на търговията с криптовалути

Какво притежава инвеститор, който е закупил един биткойн на някоя от централизираните борси за търговия с криптовалута, и го е оставил там, без да го прехвърля?

Този въпрос задава Тим Кълпан от Bloomberg в своя анализ за нуждата от промяна на модела, по който се търгуват криптовалутите.

Той дори пуска анкета в своя Twitter профил с четири възможни отговора на горното питане: 1) един биткойн, 2) 15 000 долара, 3) нищо и 4) един биткойн минус таксите по сделката.

Оказва се, че 50% от анкетираните са посочили четвъртия вариант, но са сгрешили. 19% са предположили, че верният отговор е първият - един биткойн, а едва 1% са заложили на втория - 15 000 долара. Истината, според Тим Кълпан, е, че на практика инвеститорът не притежава нищо. 

Защото в случаите, когато някой си купува биткойн от централизирана борса, той заменя фиатни пари за криптовалута. Само че криптовалутата не отива при купувача. Ако тя е придобита от продавач, който не е член на същата платформа, се прехвърля от неговия дигитален портфейл към този на борсата.

Трансакцията се записва в нейните регистри, а купувачат получава нещо като дигитална разписка за това, че е закупил въпросния бикойн. Ако продавачът също е член на борсата, нещата са още по-прости - платформата просто променя наличността по сметките на двамата участници.


Уловката е, че купувачът всъщност не притежава криптовалутата, ако не премине през допълнителните стъпки по прехвърлянето й от дигиталния портфейл на борсата към негов собствен (например на неговия смартфон). Това обикновено струва пари. Но ако се има предвид огромния обем биткойни, които се държат от ограничен брой портфейли, става ясно, че по-голямата част от инвеститорите не се занимават с последващото им прехвъляне.

Точно по тази причина хакерските атаки са толкова голям проблем. В края на миналата седмица хакери успяха да "отмъкнат" 523 милиона NEM-койни на стойност около 500 милиона долара от борсата Coincheck. На платформата обаче й бяха необходими осем часа, докато открие липсата им.  

Централизираните криптоборси действат като попечители върху актив, който не може да бъде копиран или използван многократно, а използваната инфраструктура позволява голяма степен на анонимност. Платформите за търговия обаче не позваляват използването на заемен капитал, или т. нар. "ливъридж".

Тоест всеки биткойн, за който е издадена разписка на клиент, трябва да е обезпечен с един биткойн в портфейла на борсата. Това е една от причините за фалита на Mt. Gox през 2014 година, когато от техните портфейли бяха откраднати 850 000 биткойна.

От Coincheck планират да използват собствен капитал, за да обезщетят клиентите си. За да им върнат NEM-койните, ще трябва да ги купят на пазарни цени, затова по-скоро изплащането ще стане в традиционни парични средства.

Оттук нататък за всички е ясно, че стандартите за сигурност ще трябва да бъдат повишени. Едно от решенията за борсите е да използват т. нар. "студени портфейли" - такива, които не са свързани с интернет. Тази тактика вече се използва от доста платформи, но не всички спазват строга "дигитална хигиена".

Според Тим Кълпан, напоследък се наблюдава и друга тенденция - нарастване на популярността на децентралицираните борси. Както и при търговията с други финансови инструменти, това са просто механизми, които позволяват среща между купувачите и продавачите и фиксиране на цената.

Разбира се, те също имат известна попечителска функция и осъществяват т. нар. "сетълмент" (приключването на сделките и прехвърлянето на собствеността), но с помощта на блокчейн технологията този процес може да бъде опростен значително.

И отново, по подобие на търговията с акции и други финансови инструменти, ликвидността е ключов показател за тези борси. Може да се очаква, че с нарастването на децентрализацията все по-голям обем от сделки ще бъдат сключвани на по-малък брой платформи. Някои от по-малките играчи вероятно ще се обединят, а други просто ще изчезнат.

Централизираните платформи все още имат своите плюсове. Един от тях е, че са по-лесни за използване от масовия потребител. Освен това, преминавайки на децентралициран пазар, инвеститорите поемат върху себе си отговорността за "опазването" на своя портфейл.

Големият минус на централизираната търговия обаче е липсата на информация за това кой "стои срещу теб" във всяка една трансакция. Трейдърите няма как да проверят дали поръчките им се изпълняват коректно и цените не се манипулират - единствената гаранция е доверието в съответния борсов оператор.

Решението дали да преминат към децентрализираните платформи е на самите инвеститори. Но съдейки от актуалните тенденции и от зачестяващите хакерски атаки срещу някои от водещите централицирани борси, колебанието им едва ли ще продължи дълго.    

Българският бизнес

Подобни статии

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Коментари

DwightGal
# 0
15:04 | 11 April 2018
заказать продвижение сайта в топ 10 логин в скайпе SEO PRO1
Thomaspaymn
# 1
02:04 | 11 April 2018
заказать продвижение сайта в перми логин в скайпе SEO PRO1
Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg